Шмайзера

Покрай мъките и ядовете ни от съсипването на хубавата ни армия и патриотичните пориви на политици към НАТО, комай забравихме себе си, живота си, приятелите си... От Америка и алианса обаче не ни забравят. Грижат се да свикваме с по-дълготрайно или постоянно "домуване". И всички мигом забравиха, че в армията младежите ставаха мъже, че на държавата са й потребни мъже, подготвени за трудностите... И ето го сега джендърясването. Къде-къде е по-лесно! Едно друго хапче за обезмъжествяване, за израждане, за затриване...!
Нека този мой разказ за приятеля полк. Николай Георгиев бъде почит към патриаршеската му 96-годишнина, и като пример за достойно извървян път, свидетелство за съдбата на човека, за хъса към доброто. По памет ще цитирам другото голямо име на България за всички времена Джеки Вагенщайн: "Щом животът ни е даден, ще го живеем какъвто е, не ще срамим името си, където и да ни запокити..."
Искам да разкажа за този горд страдалец, за този жив танкист, защото ми се струва, че породата му е особена, българска, та и още назад в историята. Върви човекът, мълчи, мисли, не спира, носи си кръста и името. "Ей, Шмайзера е тука, дай да му връчим грамотата...", възкликва генерал-майор Вълчо Фотев, председател на Клуба на ракетчиците и артилеристите от запаса, на годишното им отчетно събрание. А почетният председател генерал-лейтенант Димитър Тодоров обобщава: "Полк. Георгиев е от поколението, което бе готово да се жертва в името на Отечеството, по Дранговски, с кристална всеотдайност!..."
Защо "Шмайзера"? Така е известен на всички - иначе по паспорт и по кръщелно е записан като Николай Иванов Георгиев. Но Николаевци и Георгиеви сигурно са неизброими. А Шмайзера е само той. Няма по света друг. И не е много трудно за разгадаване. Преди да се уволни от военна служба в 29-и пехотен Ямболски полк като картечар, има да решава не само свои планове. Намислил е партизанския отряд да подсилва. И няма да отиде там с голи ръце. Казармата му е позната, понаучила го е на което му трябва. Договаря се с дежурния в ротата. "Вземи крайната пушка", съгласява се дневалният. "Но тя има само два патрона" - показва му той. И вместо с голи ръце, или гола пушка, взема един автомат, две нападателни гранати и около 600 патрона. По-малко не го удовлетворява.

Нататък е една невероятна приказка

Успява да изнесе от ротата и да скрие оръжието. Но дежурният по полк открива липсата и полкът е вдигнат по тревога. А в най-голямата суматоха в помещението се връща редник Георгиев... гол, по гащета и налъми. Успява да заблуди всички, че е бил до тоалетната. А всъщност там се е съблякъл и е скрил дрехите си. Да се разказва и слуша е любопитно. Но да си на мястото на героя... Искат се гащи!
Затова пък в партизанския отряд е посрещнат като "Радецки"! И веднага е кръстен "Шмайзера". Датата на "покръстването" е 15 юли 1944 г. С това име е доброволец в 1-ва гвардейска дружина на Сливенския полк в Отечествената война. С това име офицерства близо 25 години в армията. С това име 77 години носи партийната си книжка. "Заявявам най-отговорно, че приятелят и човекът Николай Ив. Георгиев е един от стожерите на социалистическата партия, на Съюза на офицерите от запаса и на ветераните от войната в район "Оборище" в столицата", тържествено огласи 97-годишният генерал от запаса Димитър Тодоров на отбелязването на 95-ия рожден ден на връстника и приятеля му.
Ето го и потвърждението на житейското правило "Човек си идва с името!" Шмайзера е роден на 25 ноември 1922 г. Казва, че родното му място е с. Тенево, Ямболско. Само че тогава и до 1934 г. то е с. Фъндъклий, сетне става с. Тервел и от 1950 г. взима името на партизанина Кольо Тенев (Равашолата). Голямо, близо 2500 жители, хубаво село на 20-ина км от Ямбол. Такава е заквасата, само дано още стои паметникът на патрона, на това селище с училище, читалище, където Николай завършва основното си образование и живее до 15-годишен. Докато го завърта

мелницата на селската неволя

Става обущарски работник в Ямбол, завършва занаятчийско вечерно училище, а гимназия - като частен ученик. За около година и половина се завръща в Тенево. И от началото на септември 1942 г. е войник в 29-и пехотен Ямболски полк. Близо две години служи и обмисля, тегли каиша, оформя се като човек, гражданин и поданик на царщината. По същото време един друг поданик на царя, войникът от 12-и пехотен Балкански полк в Стара Загора Димитър Желев Тодоров, днешният генерал Тодоров, е "удостоен" с 15 години строг тъмничен затвор "за вярна" служба на "Величеството". Такива са младите в ония години.
От Отечествената война Шмайзера се завръща като кавалер на орден за храброст за боевете при Драва. И пак се захваща с обущарския занаят. Но вече е и инструктор на Околийския комитет на партията в Ямбол. Става и кмет на родното си село. Докато в средата на 1947 г. е включен в група специално подбрани младежи за обучение като танкисти в новата ни армия. И това е една тогавашна практика - най-добрите да влизат в армията. Шмайзера е включен във втория пореден випуск на Народното военно училище "В. Левски" в София. Това е вторият, 69-и, наречен Димитровски, випуск.
Няма как, когато говорим за онези години, да не ги сравним с днешните. Или обратното. Имаше приказка: "Всяка майка танкист не ражда!" Да въртиш с двете си ръце тази 40-тонна грамада по дерета и баири. Имаше и войници-танкисти. Като дълг към Родината. Сега се търсят наемници. Като професия. Е, няма да се намират. Та от началото на 1949 г. като подпоручик Шмайзера тръгва

по танкистките друмища

Изкачва всички йерархически стъпала от командир на танков взвод и танкова рота до зам.-командир на танкова бригада. Думите са слаби, за да се изрази цялата тежест на дълга. Легендарни остават 13-а танкова бригада, 5-а танкова бригада... През 1952-1957 г. завършва пълния курс на Техническата военна академия. Получава изключително висока подготовка.
Докато при едно поредно от безкрайните "вдигания по тревога и изнасяне към границата"... командирския танк не се преобръща! Пада от моста в реката с купола надолу. И щръкнали нагоре вериги. Със Шмайзера в танка. Какво струпване на "късмети". С тежка лицево-челюстна травма... С усложнения, трансплантация... Операцията продължава почти 12 часа във Военната болница. Тежки митарства, продължително възстановяване... Все пак изключително здравият му дух в здраво тяло, съчетани с лекарска виртуозност, го връщат отново. Не само в живота, но и в строя.
Следват длъжности в Управление "Бойна подготовка" като помощник-началник по подготовката на танкистите. Сетне е назначен за ръководител на "Общоармейска развойна и експериментална база". Има и такива учреждения и поделения в ония времена. Завършва армейския си път на 25 ноември 1967 г. Ако забелязвате, това е рождената му дата - на 45-годишна възраст и след повече от 20 години боен път под знамената. За сигурната защита на България.
А на 28 ноември миналата година в Гарнизонния военен клуб в столицата тържествено бе отбелязана достойната му 95-годишнина. Честването на тази достолепна възраст бе организирано от централното и столичното ръководство на Съюза на запасното войнство и от Съюза на ветераните от войните в район "Оборище". Със заповед на министъра на отбраната полк. Николай Георгиев-Шмайзера бе награден с Почетен знак на МО. Началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев го награди с Грамота. В опита за показване на уважение и незабрава в средата като че ли се оказа генерал-лейтенант Димитър Тодоров, ракетчик №1 на България и пръв приятел на Шмайзера.



На 1 май т. г. в София започна автопоход на група ветерани от Втората световна война, запасни и резервисти, по пътя на Първа българска армия. В състава на групата с възраст между 90 и 97 години бе и полковникът от запаса Николай Георгиев-Шмайзера