От Е към И и обратно

"Долу ентелегенцията!" (Чудомир).
Разбира се, че Чудомир е търсел хумористичния ефект в цитираната реплика на своя герой Наската, който "изнася" реч. Само че и днес може да срещнем тази важна особеност на някои народни говори, предимно от Източна България - в случая е цитиран казанлъшкият, но същото е и с пловдивския, например: "Цъкни, майна вефа, да чуйм Кидика как съ дИре!". Ще рече - изговорът на И вместо Е (както и на Е вместо нужно И) не е толкова рядко явление нито в устната българска реч, нито в писмената й форма. Да не говорим за практиката на Чудомир, където срещаме почти постоянно изрази от типа "Учен мъж, ентелегент... А и почеркът му е ентелегентически".
Само че когато известни люде, оказали се на високи политически или държавни позиции, ярко показват своите

непреодолени диалектни особености

в това отношение, това предизвиква дори ирония. Така преди време, в зората на демокрацията, един министър постоянно приказваше за "рИформитИ" и предизвика журналисти да обърнат внимание на този изговор, а той искрено се учуди: "Така ли казвам?". Също по това време ексдепутат дори по националното радио смело заявява: "Няма кулИбания и забИлежки при гласуването и затова ще се вземе рИшение днес; ...прИз ИсИнта; ...има убтИкаема форма"...
По онова време тогавашен шеф на парламента (също пловдивчанин) обявява: "СИга ще съ глъсувъ...", та репликата му бе включена даже в хумористичен текст на вестник...
Тези примери за изговор на неударено Е като И се квалифицират от езиковедите като диалектна редукция, т.е. изговор на широката гласна Е като съответната й тясна гласна И.
Характерна особеност на нашия език и на правописа му е, че изговорните особености на думите се пренасят

и в правописната им форма

А това означава, че смесването на Е с И се отразява и в текстове - най-често по вестникарски страници. Ето характерни примери от разнообразни издания - напр. доста неочаквано от видински вестник, чийто регион не предполага да се проявява редукция, четем: "Изграждане на увесИлително-развлекателна зона на север от Гребната база" (изходната дума е "увесЕление, весЕл, а не "весИл"); докато в пример от "Шуменски глас" редукцията е обяснима: "Певницата не може да се оплачИ от липса на внимание." Съвсем изненадва обаче текст от известен журналист, в чиято книга намираме "спИциализиране", "да продължи опититИ", "видИомагнетофони" - може би показва рогата си авторовият троянски диалект.
Вероятно също така източнобългарска (търновска) редукция се проявява в личното собствено име на реставраторката Светла МИчкуева (по-късно се появява поправено на МЕчкуева) - ясна е връзката с думата "мЕчка". А към цитирано изказване на спортисти по-лежерно бихме се отнесли: "Пилотът извърши чудо, като се призИми от втори опит" (коренът е "зЕмя", а не "зИма").

Нещата са малко по-особени при чужди думи

тъй като невинаги те може да бъдат съпоставяни за проверка с изходните си. Така напр. в израза "сценарии за дискрИдитиране на опоненти" с малко повече усилия трябва да се търси връзка с "крЕдит". А в някои турски по произход думи изобщо не би могло да се видят такива връзки и просто е нужна съответна справка. Ето например заглавие в новопоявил се седмичник: "ИзмИкярството не се прощава" - турската дума е hizmetkar (слуга).
Може да се разсъждава върху доста случаи, в които на пръв поглед се наблюдават "неестествени" замени с обратен знак, т.е. вместо нужно И се появява Е. Например кореспондент на радио разказва за Мъртво море и го нарича "едно от седемте прЕродни чудеса" (вместо "прИрода"); участничка в тв разговор неколкократно използва думата "лЕтератори"; медик (явно от Източна България) говори за "дЕректори", както и за "един дЕнамичен процес".
Всички тези примери илюстрират явление, което езиковедите определят като хиперурбанизъм -

сиреч вид престараване

страх да не би да допуснат диалектна грешка, а всъщност именно така я правят.
При това положение напълно естествено е да се очаква, че такива изговорни грешки ще се проявят и в писмената практика, т.е. ще станат и правописен проблем. Ето пример от един сериозен всекидневник: "Страхът да не се изкорЕстят думите й" (изходната дума е "корИст"); още от спортна информация в същия вестник: "Й. е известен най-вече заради пЕперливия си език" (от "пИпер").
Вярно е, че много по-трудно се правят проверки за такива правописни грешки в чужди думи. Ала именно затова има достатъчно пълни речници на чуждите думи, напр. "Колкото и трЕвиално да звучи - това е истината." А думата "трИвиален" - от лат. trivialis, е твърде точно обяснена и изписана: "обикновен, изтъркан, банален, срещащ се често" (в Речник на чуждите думи от 1978 г.). Също латинска дума е модерната в последните години "дИсидент" (обяснена в цитирания речник със значението "несъгласяващ се"), ала с допусната правописна грешка от действащ политик: "Участвал съм в неформални дЕсидентски движения" (във в. "Уикенд"); или пък: "НЕмфоманките рядко търсят лекарска консултация" - ако точно тази дума липсва в твърде богатия Правоговорен и правописен речник на професорите Пашов и Първев (1208 страници!), поне може да се види, че думата е "нИмфа", а не "нЕмфа", както и евентуално да се осъзнае, че думата "дИвизия" не е производна от друга подобна - "дЕвизи", но я срещаме в интервю с певец: "Аз съм певец от втора дЕвизия, а тя е в шампионската лига."
Към проблемите, свързани с употребата на двойката гласни Е и И, може да се отнесе много сериозният въпрос за

употребата на представките (префиксите)

пре- и при-, тъй като те много често променят смисъла на думите, ако са употребени неточно. Само няколко примери, макар че проблемът заслужава по-широко обсъждане. Ето само случая с думичките "прЕписка" и "прИписка" (сравнително рядка, означава "дописан по-късно текст в полето на книгата"). Подобен случай може да се отбележи в изречението "Пламъкът прИтегля (а не: "прЕтегля") пеперудите, но и ги изгаря."
Нещо подобно се наблюдава в пример от в. "Сега": "За да се пречистят всички в града, трябвало от всеки дом да бъде прЕнесена жертва" (словосъчетанието е "прИнасям в жертва", т.е. "правя прИнос"); "Повечето му текстове са иронични, до един прЕцелени в политическия и стопанския живот" (текстовете имат "прИцел", а не "прЕцел"); "Йовов прИдвидливо купил два апартамента" (прЕдвидливо); "Б.М. за две години е прИвел на известни компании 170 хиляди лева" - сумите се прЕвеждат.
Изобщо смисловите разлики, които се носят от двете представки (префикси), са твърде тънки, изискват по-задълбочена мисъл, когато се изписват подобни думи. Така че никак не вреди пишещи и говорещи (особено с потекло от източни говорни области) да надникват по-често в речниците. Там се съдържат много сериозни познания за родния ни език - не само правописни или правоговорни.