Не в Брат Джон, в Дядо Иван е спасението ни

"И остави Ванга следа" - така Жени Костадинова е озаглавила осмата си книга за Ванга. С нея тя продължава да ни приближава към загадката Ванга. Двадесет години авторката изследва и събира разкази и спомени на хора, които са били близки с пророчицата, както и на учени, лекари, които са се опитвали да разкрият тайната на явлението, на феномена Ванга.
Познавам Жени от Арткъща "Куклите". Вестник ДУМА писа за приказния свят на "Куклите", за колекционери, реставратори и майстори на кукли, които правиха изложби там. Още преди пет години Жени ме впечатли с любовта си към приказното царство на куклите, с умението си да превърне двата етажа на старинната къща в София на ул. "Цар Самуил"34 в романтичен Музей на куклите, в изящна художествена галерия, в център за културни събития, в привлекателно място за малки и големи.
Жени напълни стогодишната къща с детски усмивки, с жизнерадостта и смеха не само на децата, но и на техните родители, учители, баби, дядовци.
Коя е Жени Костадинова?
Чаровницата от "Куклите" е журналистка, поетеса, писателка. Няма да повярвате, но усмихнатата Жени, която от 20 години майстори фантастично красиви кукли, има сериозното образование на  магистър-философ. Авторка е на 8 документални книги за Ванга, преведени на няколко езика, и на стихосбирките "Съчки за огън", "17 цвята любов", "Жените в мен", "Сладко от смокини". В последната си - "Черна котка, мак червен" от 2016 г., тя е събрала новите си стихове - любовни и мистични. Отворила е сърцето си за красотата в природата, където любовта събира хора, животни и цветя, и е осъществила интересната си изповед към едно цвете - мака.
Както Малкия принц е верен на своята роза, така Жени се обяснява в любов на полското нежно цвете и го разиграва в различни поетични форми.
 

- Жени, как у теб, нежната поетеса със  съхранена детска чистота, се появи стремежът да проучваш истината за Ванга? Пророчицата е сериозно и тайнствено явление, което още дълго време ще остане загадка. Може би куклите те "събраха" с Ванга?
- Няма странност в това поет да пише за един пророк - напротив, съвсем нормално е. В миналото поетите са били почитани наравно с шаманите, защото жреците са знаели, че те имат достъп до по-висшите нива на мъдростта, че те не обитават толкова видимия, колкото невидимите светове. Поетите стояли високо в социалната йерархия - били съветници и изповедници на управляващите. Тази чувствителност към истината днес е не просто изгубена, нещо по-лошо - неистината е превърната в норма, в модел на управление на обществото и затова поетите, писателите, музикантите, пророците, хората, които са призвани да учат обществото и да са негов коректив, са унизени и натикани в ъгъла. Но каквато и роля да им определят властимащите, техният глас, когато е силен, се чува. Така е и с Ванга. Много пъти са се опитвали да й забранят да пророкува, да я изселят, да я затворят, но не са успели да я заглушат. Този, който дава дарбата, той се грижи и за проявата на тази дарба, за пътя й. Колкото до въпроса кое ме "събра" с Ванга, ще отговоря така: Пътят. Стремежът ми да опазя оставеното от нея и да вникна в казаното от нея, да я видя не през мълвата и лъжата, а да стигна до истината. Поне до част от нея.
- Как започна твоята работа за сляпата пророчица?
- По предложение на Никола Кицевски, преди 20 години управител на издателство "Труд" и зам.-главен редактор на вестника тогава. Той ме извика един ден в кабинета си и, знаейки, че проявявам интерес към езотериката, ме попита искам ли да напиша книга за Ванга. Беше месец, след като тя почина. Съгласих се, без да се замисля, макар че никога не бях я виждала. Бях на 25 години, нямах повод да търся помощ от Ванга, затова и не бях се срещала с нея. Но явно това е било част от промисъла - вероятно, ако я бях виждала, нямаше да имам смелостта да пиша за нея... И ето го отговора зад формалното - не аз избрах да пиша за Ванга и да съхранявам паметта за нея, а може би тя мен избра. Ако беше нещо случайно - плод на случая, на мимолетния шанс, нямаше 20 години да го правя и то все с една и съща отдаденост, отговорност, честност и респект. Знаеш, всяко пророчество, което цитирам от Ванга, или нейни думи, напътствия, са с посочен източник - кой го е казал, кога... Приех подхода на учения и търся обективността и фактите още с първата си книга.   
- Разкажи кои хора ти помагаха в това дело? Как се появи последната ти книга, излязла преди месец - "И остави Ванга следа" с 33 интервюта с хора, познавали Ванга?
- Всички, които приеха поканата да разкажат за срещите си с Ванга, са ми помогнали да напиша книгите си. Това са над сто души - известни и неизвестни. Без тях - свидетелите, хората, в чиято памет са пръснати пророчествата, заветите и посланията на Ванга нямаше как да се родят книгите за нея. Никой не я е записвал целенасочено. И аз съм благодарна на всички, които отделиха от времето си и ми отговориха на въпросите или сами написаха спомените си за пророчицата. На този принцип се роди и последната ми книга с 33 изповеди, в която не анализирам и не коментирам казаното от Ванга (както правя в "Пророчествата на Ванга"), а оставям читателя сам да си гради образа й на базата на фактите, на разказаното от различни хора. Сред разказвачите са Богомила Косатева, Петко Колев, Светлин Русев, племенниците на Ванга Стоян и Огнян Стоянови (баща и син), карикатуристът Тодор Цонев и др.
- За последната си книга ти получи Паметния знак на фондация "Ванга", а преди 5 години ти връчиха и специалната награда - малка пластика "Ванга" на проф. Емил Попов. Как гледаш на тези отличия?
- Когато някой забележи и оцени труда ти, разбира се, е приятно. Душата се радва! Но не се лаская. Отличията са напомняне, че трябва да отговоря на високите изисквания към мен като изследовател на една забележителна историческа личност от най-новата история на България. Най-голямата награда е възможността да пиша за Ванга - да се докосна до един висок дух, изпратен от висшите светове, за да напомня на хората кои са и каква е целта на живота им - любов и мъдрост, вяра в Бога и смирение. Така ми каза Ванга и на мен в един сън: "Търпение и смирение - това са двата клона на Дървото на живота." 
- Жени, ти си разбрала, че всеки има "своята" Ванга в себе си. В книгите си я наричаш пророчица, мъченица, утешителка, спасителка, а за много българи е светица! Как тя си спечели тези "звания"?
- Както и да я нарека аз, Ванга ще остане в паметта на българския народ като пророчица и светица. Макар самата Ванга да казва: "Аз не съм светица! Мъченица - да, но светица не съм..." И разказва, че светците са хора, практикували въздържание през целия си осъзнат и посветен на Бога живот - въздържали са се от алкохол, храна, сън, постели са с дни и са се молели непрекъснато. Така или иначе Ванга ще остане в колективното съзнание като ярък пророк и свят човек, защото дарбата й да пророкува дълбинно не подлежи на съмнение. Човеколюбието й, отдадеността й на хората и техните проблеми, скромният й начин на живот, вярата й в Бога, безсребрието й - всичко това респектира хората и те подсъзнателно разбират, че Ванга е специална душа, пратеничка на висшите светове и носителка на друго знание, пример за живот в служба на хората.     
- Как си обясняват учените това, че Ванга гледа на захар или на пръстена, часовника на човека?
- Тези предмети и захарта са посредник за влизане в биополето, в индивидуалния код на душата. Те й служат за настройка - да възприема информацията по-бързо, да не губи време в "търсене" на "записките" за съответния човек. Ванга е имала достъп до т.нар. "вселенски компютър", там, където се съхранява миналото, настоящето и бъдещето на хората, на народите, на света... Учените могат да обяснят някои неща, но като цяло Ванга остава за тях тайна, мистерия. А учените не могат да разгадават мистериите.
- При Ванга са ходели много чужденци - тя не им знае езика, но е контактувала с тях?
- Това е телепатично общуване. Не й е нужно да знае езика на човека, защото Ванга чете универсалния език - на душата. Той е божествен и само хора с извънредни качества, високо еволюирали духовно, получават право да го владеят. Ванга вижда мислите, съвестта на хората, душите им. За какво й е език? Езиците са външни отличителни знаци, каквито са, да кажем, половете - мъж, жена...
- Понеже е с македонски произход, Ванга говори на македонски диалект, но гледа на този край като на част от България и е голяма  патриотка. Какво пророкува за България?
- Ванга обича България и милее силно за съдбата на народа ни. Казва, че ни чакат добри дни и признание от "големите", защото сме древен народ, който много е дал на света. Но казва, че все още плащаме цена и изкупуваме стара тежка карма, свързана с избиването на богомилите - най-чистите вярващи християни. Казва, че за да настъпи по-добро време за страната ни, е нужно всеки от нас да се пречисти и промени - да стане по-добър, по-честен, по-състрадателен, деен и отговорен. С една дума - пътят към голямата промяна минава през малката промяна. За да се подобри животът на цялото, е нужно да израсне всеки поотделно. От друга страна, Ванга изстрадва силно обстоятелството, че вярата й била забранявана: "Не може без вяра, казва тя в онези години на атеизъм. - Без вяра човек е само кръв, а после - дявол." И самата тя е пример за вяра в Бога, не се бои да показва своята вяра и да насърчава хората да вярват, дори в годините на забрани и гонения...
- Пред Янка Такева е казала, че българинът никога няма да умре от глад, защото той отново ще се върне към земята. Че "българската земя никого няма да го остави гладен, ако той не е мързелив". Има начало на процес към завръщане в селата, но важното е младите да се върнат и да възродят опустелите и обезлюдените села...
- Трудолюбието и свързаността на българина със земята са негови стари качества, които днес са забравени, обезсилени. Така е, Ванга зове към завръщането ни към земята, защото българската земя е плодородна, чиста, може да ни храни и да ни осигури добър живот. Но забележи: тя напомня, че трябва да преодолеем мързела! Някога българинът не е бил мързелив, но днес е! Виждаш колко хора и не само младите, са готови нищо да не правят, но не и да се хванат на работа дори за "по-малко" пари. Хубавите ни качества, като трудолюбието и скромността на българина, се изродиха. И само от нас зависи дали и кога ще ги възродим.
- Какво е отношението на пророчицата към религията? Пред Янка Такева говори за въвеждане на час по религия...
- Ванга не дели хората на религиозен принцип и казва, че всяка религия учи на нещо добро. Религията, по-скоро духовността, която е в нея, е важна, защото е морален коректив на обществото. Човекът е склонен да се самозабравя и лесно да поеме по лошите пътища, дебнат го секти, самозванци... затова според Ванга е важно да имаме респект от Бога, да знаем, че Бог съществува и следи за мислите и постъпките на всяко същество. Ванга настоява да се въведе час по вероучение в училищата. Пред Янка Такева, като председателка на синдиката на учителите, Ванга явно разговаря по-задълбочено на тази тема и подчертава, че тя може да направи нещо за тази кауза. И г-жа Такева е предавала думите й към по-високите етажи на властта, но досега не е проявена воля за това да се въведе час по вероучение. Явно не се осмисля тази дълбока духовна потребност.  
- Ванга е вярваща, но е толерантна, приема всякакви хора, макар да ги "вижда" като безверници. На какво се дължи тази й деликатност?
- Ванга приема всички, не дели хората на добри и лоши, вярващи и невярващи, защото знае, че трябва да се помага - на лошите и безверниците най-много. Иначе как те ще се променят към добро!? "Злото се побеждава само с добро!", напътства ни Ванга. Примерът учи най-силно и непосредствено. Но Ванга понякога е рязка, навиква и дори гони хора, когато тяхната духовна нищета е наистина крайна. Вероятно става по-груба, за да ги накара да я чуят, за да ги разтърси и призове да се опомнят. И такива хора си тръгват изумени от нея, защото тя разкрива най-дълбоките им тайни и те разбират, че да, явно има сила, която вижда всичко, и нищо не остава скрито-покрито! В този смисъл неделикатността й вероятно е оправдана.     
- Карикатуристът Тодор Цонев, който я рисува, казва за нея: "Мен ме погледнаха слепите, но и всевиждащи очи на Вечността!"
- Много силни думи! Тодор Цонев е имал особени радари за истината и същността на хората, уловил е в дълбочина и Ванга. Той е изумен от факта, че тя е външно сляпа, а вътрешно всевиждаща - прозираща с други очи, с друго духовно зрение. Ванга споделя за себе си: "Бог ми отне зрението, но ми даде други очи, с които да виждам целия видим и невидим свят..." Такова зрение се заслужава - то не идва даром. Нелепо е да се говори, че някой бил наследил дарбата на Ванга. Дарбата на Ванга е уникална и такава ще остане. Всеки човек е уникален като душа и път, а какво остава за сила от този порядък като способностите на Ванга.
- Какво е отношението на Ванга към Русия? Защо толкова много тя държи на връзката ни с Русия?
- Тя казва: "Ако не е била Русия, днес щяхме да ходим с фереджета". Завещава ни никога да не забравяме, че Русия ни е спасила от турското робство и да сме й благодарни! Ванга прозира дълбоки съдбовни и духовни връзки между руския и българския народ, тя казва че сме двете части на един организъм: "България е душата, а Русия - тялото. Заедно ще спасят света". Думите са предадени от Янка Такева. И още: "Русия е входната и изходната врата на България към света". Ванга е виждала още в онези години на завои и промени, че българските политици ще загърбят Русия, ще я предадат, после ще съжаляват и плащат. Но кой плаща за политическите грешки!? Народът! Ето, това пророчицата преживява болезнено - че политиците се водят основно от лични интереси и дребни сметки и са готови да предадат народа си и родината си заради тях. Ванга казва метафорично на политиците, които я навестяват в началото на 90-те: "Не в брат Джон, в дядо Иван е спасението ни!" Но виждаме какво се случва в българо-руските отношение и то е повече от тъжно, дай Боже да не е пагубно. Защото пред Нешка Робева Ванга веднъж подсказва: "Пак Русия ще ни спасява!" От какво ли?...
Ванга винаги говори лаконично, кратко, често с метафори, понякога полушеговито. Рядко тя предсказва надълго и пространно и това става, само когато е с човек, на който има сто процента доверие, че ще си замълчи, ако трябва, и такъв, който тя види, че би я разбрал - че има съответствие между него и това, което преценява да му каже. Такива срещи са имали някои от хората, които съм включила в последната си книга...
- Ти спомена в предварителния ни разговор, че си говорила с Павел Писарев. Какво му е казала на него Ванга?
- Той има две срещи с пророчицата. Първата е през 1989 г., когато се озовава при нея, придружавайки други хора. Тя го извиква и му казва някои лични неща. Накрая му подхвърля: "Хубав човек си, ама много говориш - всичко ке ти е от устата..." През 1991 г. Писарев се среща с Ванга, за да я пита дали да приеме предложение, отправено му от БСП, да направи нов партиен вестник. Ванга заявява: "Какъв вестник? Кой ще ви го чете? Няма да стане тази работа. "Дума" ще е! Друг вестник БСП няма да има". Което е неоспорим факт.
Само Ванга може да вижда дълбоката същност на хората. Тя казва, че човеците ходят с ленти на гърдите, на които пише: "Аз съм лъжец", "Аз съм крадец", "Аз съм мошеник"... Тя си знае как е понасяла това човешко падение. Но тя ни и съветва : "Не трупайте материалното, обърнете се към духовното, в него е спасението".
- Как днес, в този свръхматериален свят, можем да живеем по правилата на Ванга? Как да приложим нейната мъдрост?
- Можем. Като се спрем и опомним и си спомним, че Бог изпраща своите посланици, за да ни припомнят ИСТИНАТА, когато съвсем я изгубим. А ние, българите, сме особен народ - благословен и избран. Нали сред нас са изпратени богомилите, Учителят Петър Дънов, Ванга... Много ни е дадено и от нас много ще се иска. Но мое убеждение е, че духовното съзнание, смирението, мъдростта, са личен избор и път. Колкото повече хора се обърнат към себе си с чистото намерение да се опомнят и преосмислят живота си, колкото повече души истински се променят и заживеят богоугодно, толкова по-добре ще става и за България. Промяната е винаги лична! Първо лична! Никой не може да спаси общност, народ, човечеството. Христос слезе на земята и изстрада греховете ни, но променихме ли се? Промени ли света? Не! Отделни хора - да. И заради единици - много силно вярващи и благословени, често бива помилвано мнозинството - даден град, народ, общност, континент.
- Как теб те промени мъдростта на Ванга и целият този 20-годишен път-посвещение? И какво би казала на хората?
- Ванга е моята духовна камбана. Нейните послания ме държат будна за големите, дълбоките истини. Те ме спасяват, когато криввам от ПЪТЯ, и ме завръщат на него. Ванга казва: "Щом сме на Земята, всички сме грешни. И всеки има да изкупува стари дългове..." В смисъл: Не се раждаме за първи път, живели сме и преди на тази Земя, идваме на нея, за да се учим и усъвършенстваме. Нека всекидневно си припомняме мъдростта на пророците и учителите, нека всеки да се стреми да бъде чист в помислите си и благ в делата си, и промяна ще има. Но ако мислим само за преходните банални и ненужни, безсмислени неща, ако мислим само за материални "ценности" (които впрочем разбираме все по-осезаемо, че не ни носят радост и щастие), то ние ще вървим към пропастта все по-стремглаво. Въпрос на личен избор и път е накъде ще поеме душата ни, животът ни.
  Всички трябва да приемем като скъп завет последните думи на Ванга, преди да напусне този свят: "Сега, като си отида, вземете мерки да не се карате. Да не си завиждате. Да не се шпионствате. Живейте в мир. Не се делете. Работете заедно. Бог на всеки ще даде според делата му. И се обичайте, защото всички сте мои деца!"
                                 


Пророчицата: "Сега, като си отида, вземете мерки да не се карате. Да не си завиждате.
Да не се шпионствате. Живейте в мир. Не се делете. Работете заедно..."


Жени Костадинова


Акад. Светлин Русев - един от нейните най-големи поклонници




Черквата в село Рупите, съградена в памет на Ванга