На България е необходим неутралитет

Външната политика е функция и продължение на вътрешната. В този смисъл всяка страна, когато проектира основите на външната си политика, би трябвало да изхожда от географското си местоположение, с какви природни и човешки ресурси разполага, икономически капацитет, какви национални цели и интереси преследва, с какви съседи е заобиколена - малки и големи, и не на последно място - какъв отпечатък носи историческото й минало върху масовото съзнание на съответния народ. Когато не се разчетат и оценят правилно тези базисни фактори, опасността да се повторят едни и същи грешки е предпоставена.

Ние, българите, като народ, дошъл от Изтока, отвоювал централното си място на Балканите, на кръстопът между два континента, до днес сме раздвоени между Изтока и Запада.

Историческият ни опит недвусмислено доказва, че преценката ни за взимане на страна в различни военни блокове е била погрешна. В манталитета ни като народ преобладават емоционално импулсивни реакции, прибързаност, поддаването с лекота на чуждо влияние. Отсъстват спокойният тон и умереността, задълбоченият анализ, оценката на последствията.

През всичките етапи на развитието си след 1912 г. България не успява да излъчи управленски елит, способен самостоятелно да формулира автентичен национален интерес и автентична външна политика. И до днес нямаме ясно формулирани национални надпартийни интереси, които да се следват от всички управления. Постоянно се правят самовнушения, че сме малка страна и затова не можем да бъдем независими. По същия начин се държим в ЕС.

Конфликтът между Русия и Украйна отново го доказва. България активно участва в информационната лудост на враждебност спрямо Русия, след като мнозинството българи се обявяват за неутрална позиция, както е било в навечерието на Втората световна война.

След всичко, което е преживяла България, трябва да осъзнаем, че географията и историята са ни заложили геополитическо място, притиснати от Изток от Русия и Турция, което ни задължава да бъдат разчетени като константа, от които трябва да изхождат нашите интереси и политика. Европа допуска същата грешка под диктата на САЩ.

Този конфликт недалеч от нас, в който воюват два близки народа, би трябвало да ни накара дълбоко да осъзнаем къде се намираме. И да подложим на преоценка плюсовете и минусите на нашето място в региона. Украинската криза е трагичен пример за подценяване на тези фактори.

Войната засили опасенията на българското общество дали и този път с участието си в НАТО под егидата на САЩ няма да бъдем отново на погрешната страна. Когато правехме своя избор за присъединяване към НАТО, България беше в слаба позиция и блокът действително изглеждаше отбранителен. Но с промяната на стратегията му за разширяване ма Изток и погрешно обявеното намерение за прием на Украйна и Грузия, признато за грешка от ЕК, и насищането с бази на източния фланг, едва ли днес пактът може да бъде наречен отбранителен.

Дори войната не може да принуди Запада да превъзмогне омразата си към Русия и да спре ескалацията на Изток. Изпраща се оръжие, демонизира се Русия, насажда се военна психоза, което показва, че НАТО работи за продължаване на дестабилизацията на Европа.

Военният конфликт показва и нещо друго - че ЕС дотолкова е политически зависим от НАТО, респективно от САЩ, че и двете организации като военно-политически инструмент прокарват американските интереси войната да продължи за сметка на европейските народи.

Колко време й е необходимо на Европа да проумее и предприеме решителни действия, да се еманципира от глобалните интереси на САЩ и да заработи за сигурността на европейските народи заедно с Русия? Войната остро поставя въпроса възможна ли е изобщо европейската сигурност с Русия, ако НАТО продължава да съществува?

Дълбоката промяна в световните отношения след войната, когато влиянието на Запада ще отслабва, задължава българските политици да бъдат много внимателни в анализа и оценката за текущите процеси. Битката на САЩ за овладяване на заплахата от Китай и Русия за изплъзващата им се световна доминация не е нашият интерес. И България няма място в този конфликт!

Необходимо е да преценим коя заплаха е по-голяма - от Русия или от членството във военен съюз, който застрашава европейския мир в противоборството му с Русия.

Очертава се тежък поствоенен период за европейските народи. Къде са интересите на България?

Историческото време за допускане на нови, повтарящи се грешки е изтекло. Трябва да проявим разум и решителност, да направим радикална промяна в националната си политика и в международните отношения, като изберем постоянния неутралитет като най-подходящ за обслужване на нашата сигурност и национални интереси.

Защо страни като Австрия и Швейцария да могат, а ние да не можем, след като нашето естествено предимство от географията и историята ни облагодетелства да развиваме отношения и на Запад, и на Изток?

Неутралитетът би открил възможности за по-голяма сигурност на България, отколкото като страна във военен пакт, който все по-открито застрашава сигурността на другите народи и провокира конфликти, насочени срещу мирното развитие на света.

Петър КАРЛУКОВСКИ