Може ли ООН да върне своята световна роля?

След разгрома на хитлеристка Германия с милиони жертви, победилата коалиция - Съветския съюз, САЩ и Англия, осъзнава острата необходимост от залагането на нов, устойчив международен ред. Като регулатор за контролиране на конфликтите и гарант за световната сигурност. В неговата правна основа заляга Уставът на ООН и самата световна организация, въплъщавайки действителна многостранност и диалогът да получи централна, координираща роля в световната политика.
За близо 80 години ООН изпълни възложената от бащите-основатели тази най-важна мисия. Няколко десетилетия на базово, взаимно разбирателство на 5-те членки на Съвета за сигурност относно върховенството на целите и принципите на Устава за гарантиране на световната стабилност. По този начин се създадоха условия за истинско многостранно сътрудничество, регулирано от общопризнати норми на международното право, чийто фундамент е Уставът на ООН.
В последните години, далеч преди войната в Украйна, наблюдаваме

напредващ процес на дълбока криза на ООН

като международен център на световната политика. Приемат се решения, резолюции, с които никой не се съобразява и на практика не се изпълняват. ООН е безсилна при тяхното приложение, защото надделяват националните интереси на великите сили и изостряне на техните противоречия.
Първопричината за това състояние е стремежът на някои от водещите западни страни в Съвета за сигурност да подменят международното право и Устава на ООН с някакъв изгоден за тях "ред", основан на правила. Правила, които не са били предмет на прозрачни и открити международни преговори и никой не ги е виждал. Прокламират се някакви евроатлантически ценности, представяни като универсални, а всъщност прикриват американските хегемонистични и геополитически интереси на диктат в световната политика.
Повече от очевидно е, че тези правила се измислят и прилагат с цел да се противодейства на естествените процеси на формиране и утвърждаване на нови, самостоятелни центрове, което всъщност е обективен процес на многостранност в световното развитие. Нещо повече, вижда се стремеж с всички нелегитимни и едностранни мерки и средства да се сдържи развитието на новите световни центрове около Китай, Русия и глобалния Юг.
Сред тях са прекратяване на достъпа до технологии, финансови услуги, изключване на веригите за доставка, конфискация на собственост, унищожаване на критична инфраструктура, на конкурентите, манипулации с универсални, съгласувани норми и процедури. Като резултат се стигна до фрагментация на световната търговия и разпад на пазарните механизми. Парализиране в Световната търговска организация, до превръщане на Международния валутен фонд в инструмент за постигане целите на САЩ и съюзниците, включително и цели от военен характер.
Вашингтон и Западът като цяло използват своите правила, когато трябва да оправдаят свои нелегитимни действия срещу тези, които все още градят политиката си в съответствие с международното право и отказват да продължават да се подчиняват на интересите и господството на "златния милиард".
За идеологическа обосновка на курса за подкопаване на установената многостранност се предлагат теми за сплотяване на демокрациите "срещу автокрациите" в противовес на основния принцип, залегнал в Устава на ООН - за правото на всяка страна самостоятелно и свободно да избира формата си на държавно устройство или се предлага глобална коалиция за свобода на медиите и др.
Покрай срещата на върха в Източна Азия за демокрация, чийто състав се определи от САЩ, се създават и други блокове и коалиции, заобикалящи ООН. Схемата е първоначално да се договорят за нещо помежду си в тесен кръг, а след това се обявяват тези договорености като позиция на международната общност. Без никой да е давал право и разрешение на западното малцинство да се изказва и ангажира цялото човечество. Това е всъщност подмяната на установения международен ред в рамките на ООН с "базирания на правила ред", високомерно отхвърлящ ключовия принцип в Устава на ООН за суверенното равенство между държавите.
За изживявания комплекс на Запада за изключителност е показателно гордото обявление на главата на европейската дипломация Ж. Борел, че

"Европа е райска градина, а останалият свят е джунгла"

В този дух е и заявената закана на НАТО и ЕС от 10 януари 2023 г., че "Обединеният Запад ще използва всички налични на НАТО и ЕС икономически, финансови, политически и военни инструменти за гарантиране интересите на нашия 1 милиард". Заявление, което не е нищо друго освен демонстрация на силата, на натрупана историческа инерция, на продължаващ диктат на една част от света над останалия без да се съобразява с настъпващите промени в световното развитие. Всъщност това е една от причините и целите на войната в Украйна, за възстановяване на открит и обективен диалог и доверие в рамките на ООН и за по-справедливи международни отношения.
След като Варшавският договор беше разпуснат и Съветският съюз слезе от политическата сцена се появи надежда за реализиране на принципите на истинска, без разделителни линии многостранна дипломация и равноправно сътрудничество.
Последвалото развитие в световната политика след Студената война дава отговор на въпроса защо Западът не разпусна НАТО въпреки договорката (записана в протоколите от преговорите) след несъществува вече руска заплаха. Още тогава прозвуча доста заплашително за очакванията на света докладът на тогавашния държавен секретар Дж. Бейкър на президента Буш-старши. Главната заплаха за НАТО това е ОССЕ - органът за сигурност и сътрудничество в Европа, който вече отдавна престана да бъде фактор в международната политика.
Китай, Русия и други водещи регионални сили търпеливо се стремяха да се постигне взаимоизгодно многостранно сътрудничество върху принципа на неделимост на сигурността, тържествено провъзгласен на високо ниво в документ от срещата на върха през 1990 г. и 2010 г. Там писмено е провъзгласено недвусмислено, че никой не трябва да укрепва своята сигурност за сметка на сигурността на другите и никоя държава или група държави и организации не могат да бъдат натоварени с главната отговорност за поддържане на мира в света. НАТО в годините след това започна да действа тъкмо наобратно като провъзгласи и наложи правото на всякакъв произвол. Създадоха се прецеденти и други държави да действат произволно за постигане на своите интереси, включително териториални претенции и промяна на границите, установени след Втората световна война. Отделянето на Косово от Сърбия без референдум беше началото. Крещящият пример е войната в Югославия през 1999 г. Тогава Джо Байдън като сенатор гордо говореше и призоваваше да се бомбардира Белград.
След Втората световна война и особено след падането на Берлинската стена има десетки авантюристични примери на американската хегемонистична политика без каквито и да са опити да се осигури многостранна легитимност в рамките на ООН. Лъжливите аргументи за нахлуване в Ирак в нарушение на Устава на ООН. Също както последвалите агресии в Либия и Сирия. Унищожената държавност, стотици хиляди (включително пролята българска кръв), разюздан тероризъм и ужасяващите последици на потока от бежанци, които продължават и днес. Това са резултатите от провежданата политика на произвол и неработеща многостранна дипломация.
Пак като последица от едностранно налаганата политика от САЩ на неограничаващи ги нищо възможности, извън ООН се срути цялата архитектура на световна сигурност, изграждана с десетилетия по време на Студената война. Понастоящем почти всички международни договори за ограничаване и контрол на въоръженията са недействителни. Светът се намира в правен вакуум, напомнящ мрачните времена от началото на Студената война от шестдесетте години на миналия век. Рискът от ядрен конфликт изглежда все по-реален при положение, че и истинският многостранен диалог е прекъснат и доверието между страните членки на Съвета за сигурност е в мъртвата си точка.

Настойчиво провежданият курс на разширяване на НАТО

и приближаването му до руските граници са все последици от политиката на формален, разделителен диалог в ООН и паралелно налаган диалог по нашите правила, които се прокламират като универсални, което води до практическото изключване на ООН като ключов върховен орган за урегулиране и решаване на международните конфликти. Взема се страна поради съюзнически задължения и отказ от диалог и търсене на решения по пътя на мирните преговори. Или най-общо казано, нищо ново в западната политика след падането на "желязната завеса". Поднови се същата политика, напомняща времената след войната. С измамното запазване на НАТО, формиране на нови коалиции, очертаване на фронтове между държавите. Старото блоково мислене на Запада за поддържане на международната сигурност е в действие и неговите последици днес светът изживява с войната в Украйна, Близкия изток и други локални конфликти.
Обективният анализ налага да се подчертае, че Русия, подкрепена от Китай и все повече страни, се опитва да предотврати конфронтацията с направените предложения за диалог от декември 2021 г. за съгласувано многостранно взаимодействие за сигурност, високомерно и самонадеяно отхвърлени от Запада. Беше казано, че те не могат да попречат за приемането на Украйна в НАТО, което принуди Русия да предприеме войната в Украйна.
С продължаващото подклаждане на войната в Украйна и Близкия Изток все повече се отдалечава възможността за намиране на мирен изход на фона на динамичния процес на милитаризация на международните отношения. Мирът като най-висша ценност изчезна от международния език и народите стоят пасивни, примирено свикващи с войните.
Войната в Украйна ускори дълго натрупвана негативна енергия на протичащи процеси на прегрупиране на страните около нови световни и регионални центрове, носители на надеждата за по-справедлив международен ред. На относително спадащо влияние на Запада в световната политика и затварянето му в орбитата на англосаксонския свят и привързаните към него съюзници. И една слаба Европа, подчинена и зависима политически, икономически и военно на САЩ. С устойчиво провалени опити за бъдеща самостоятелна геополитическа роля. Тези процеси са необратими и е въпрос на време тяхното устойчиво установяване и балансиране. Едва след това би могло да се говори за възстановяване на истинска многостранност на диалога.
Голямото, висящо предизвикателство е как по-нататък ще се изграждат международните отношения и как да се възстанови международният консенсус въз основа на баланса на интересите или ще продължи агресивната и взривоопасно налагана хегемония. Китай и Русия предлагат многостранност в уважаването и императивното зачитане на Устава на ООН в цялата му взаимосвързаност на неговите принципи.
А истинската многостранност на съвременния етап означава и изисква адаптиране на ООН към обективните тенденции за формиране на многополюсна система за мeждународни отношения. До тогава светът ще живее в постоянна заплаха, нестабилност и несигурност.