Кой се меси в Църквата?

Свидетели сме на една евроатлантическа истерия по повод избора на новия млад български патриарх Даниил. Веднага след интронизацията му започнаха очернящи кампании срещу него от типа на „агент на Путин“, „оръжие на хибридната руска атака срещу България“ и прочие нелепици, които само потвърждават истеричното политизиране на Църквата от страна на евроатлантиците.
И да, патриарх Даниил е

един достоен избор

защото младият, едва 52-годишен, наш български Патриарх е за независимостта на Българската православна църква и ненамесата й в евроатлантическите режисирани разколи, като този в Украйна.
Младият ни патриарх не признава украинските разколници гонили и убивали православни украински свещеници от каноничната УПЦ, които обаче разколници са признати от Константинополският Патриарх.
Идеята бе да се скъса с Руската Православна Църква и да се признаят украинските разколници. Това бе осуетено с избора на Патриарх Даниил.

Евроатлантическата игра започна с войната в Украйна

която между другото беше предизвикана с организираната от САЩ цветна революция в Киев през 2014 г.
Бжежински писа много преди 2022 г., че „Украйна е средство за дестабилизирането на Русия“. На този американски геостратег от полски произход принадлежат и думите, че „след комунизма най-големият враг на демокрацията е православието!“
Един наш български евроатлантик каза: „Майната му на православието“! Виктория Нюланд пък стана известна с фразата си: „Майната й на Европа!“
И Европа точно натам е тръгнала с русофобската си истерия, с бумеранговият ефект на антируските санкции и с ролята си на американски Троянски кон.
Но кой всъщност се меси в Църквата и в църковните дела – Русия или Западът? Кой всъщност се бори срещу християнството?
Кой налага джендър идеологията, гей-браковете, смяната на пола и то на деца, на което родителите нямат право да се противопоставят и ще бъдат подведени под съдебна отговорност, защото нарушавали свещеното човешко право на детето да си избере пол!?
Походът срещу Християнството и в частност срещу Православието не е от вчера.
Като се започне от

неолибералното законодателство
в сферата на вероизповеданията

което позволи законно у нас след промените да идват множество секти и се стигне до днешните събития, където се гонят православни свещеници обвинявани в геополитически шпионаж, където посланици на чужди и неправославни държави влизат в български църкви и където се затварят православни храмове.
Свободата на вярата е неприкосновена и най-важната задача на политиката е да гарантира свободата на вероизповеданията, да не допуска дискриминация на религиозни основа, но и да не се бърка в работата на църквата, да не използва вярата и религията за политически и геополитически цели.
Разделението между църквата и държавата, т.е. секуларизмът е факт в европейската цивилизация от Новото време насам. Мюсюлманските теокрации не познават секуларизма. Там религията и политиката и държавата са едно цяло. Така че постижение на Европейската цивилизация е именно този секуларизъм. Има го и в Библията, където Господ казва: „Божието – Божие, кесаревото -кесеря“.
Но проблемът е, че макар и светска като характер европейската или западната цивилизация много често е свидетел на това как политиката се бърка в религията и я използва за своите си политически игри.
Интересно е да отбележим, че в новата европейска Конституция -„Лисабонският договор“ християнството вече не е фундамент на общоевропейското обединение, а е равнопоставено с други религии и култури, тоест застъпен е елементът на мултикултурализма.
В книгата си „Православният свят и масонството“ В. Иванов пише че най-острите стрели на масонството са насочени срещу християнството и по-точно срещу Православието.
В книгата си Иванов пише, че след Английската революция масонството прониква и в Русия и че началото на Руската Православна църква по време съвпада с Английската революция. Авторът предполага, че разколът е в резултат на интригите на масонството, което за тази цел използвало йезуитите, католиците и протестантите.
Той пише че по времето на Петър I чужденците – масони заемат господстващо положение в руската държава и че под тяхно влияние Петър Първи охладнява към Православието, към бита и нравите и миналото на своя народ.
В статии на православни теолози и богослови пише, че

икуменизмът също е опасен за Православието

и служи на геополитически и задкулисни цели.
В Украйна Зеленски затегна санкциите срещу представители на каноничната Украинска православна църква (УПЦ). От електронни медии четем, че при обиските е намерена руска пропагандна литература.
През 2022 г. Руската православна църква критикува папа Франциск, след като той призова Патриарха да не се превръща в „олтарно момче“ на Кремъл, като отвърна на Ватикана, че подобни изказвания ще накърнят диалога между църквите.
През 2016 г. европейският парламент прие резолюция относно „Стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни“. Тази резолюция има препоръчителен характер. В нея се казва, че „режимът в Москва желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности“.
През 2022 г. редица сайтове съобщиха, че: „Патриарх Кирил ще бъде изключен от последния пакет от санкции на ЕС срещу Русия след възражението на Унгария, съобщиха трима дипломати пред „Евронюз“. Брюксел обвинява главата на Руската православна църква, че „подкрепя инвазията в Украйна и действа като пропагандист на режима на Владимир Путин.“
На 04.09.2023 г. Пловдивският митрополит Николай прие американския посланик у нас Кенет Мертен. Официалното посещение се състоя в приемния салон на Митрополитския дом. Малко по-късно бяха изгонени руските свещеници и затварянето на Руската църква.
Сега последна е

истерията с избора на новия млад български Патриарх

Бил „дете на комунисти“ и „агент на КГБ“, „инструмент на Путин“ и трябвало „да се сезират институциите“!?

Припомням, че българската Патриаршия се възстановява по време на „престъпния комунизъм“.
Цариградските фанариоти със схизма отлъчиха нашата Екзархия от православния свят в продължение на 73 години.
Едва през 1945 г. с посредничеството на руската Патриаршия Цариград вдига схизмата, а през 1953 г. година е избран и първият български Патриарх в новата ни история- духовният водач Кирил.
След всичко написано дотук всеки може да си направи извода кой всъщност се намесва в църквата, кой подкопава вярата и Православието!