Добруджанци участват активно в Руско-турската освободителна война

Още от предишните войни между руската и отоманската империи голяма част от турските войски била съсредоточена в добре укрепения четириъгълник Силистра-Русе-Шумен-Варна. Постепенно в хода на войната турската Дунавска армия била увеличена и съгласно източници в началото на ноември 1877 г. достигнала 382 000 души. За отвличане на вниманието на командването на противника, на 22 юни 1877 г. руските войски извършили демонстративно преминаване на реката между двата дунавски града Браила и Галац. Долнодунавският отряд на генерал Аполон Цимерман дълго време не предприемал активни действия, а само ангажирал неприятелските сили по северната линия на укрепения четириъгълник. Преследвайки отстъпващите турски части, сформираният отряд на генерала настъпил на юг през Северна Добруджа по направлението Черна вода-Кюстенджа (главните руски сили форсират река Дунав при Свищов).
Българското население в Добруджа не стояло със скръстени ръце и

оказвало помощ

на руските войски. На 4-ти юли 1877 г. се създава Източният (Русчушкият) отряд под командването на престолонаследника на Русия Александър Александрович, задачата на който била да настъпи на изток и да осигури левия фланг на Дунавската армия, като наблюдава движението на главните сили на противника, разположени по горепосочения силно укрепен четириъгълник, обхващащ цяла Североизточна България.
След обявяването на войната турското правителство предприело редица мерки, за да ограничи и смаже надигащото се българско освободително движение. Масовите изселвания и арести имали за цел да внесат смут и страх сред мирното българско население. Още през лятото на 1877 г. мнозина заподозрени в симпатии, контакти или съдействие на руските войски били обвинени като "комитетски дейци", "селища на комити", "агенти на неприятеля", били

осъждани на смърт и избивани

Като отпор османлиите извършват големи насилия и жестоки кланета в Карлово, Калофер, Сливен, Панагюрище, Чирпан, Варна, Бургас, София, Стара Загора, Нова Загора и др. По време на войната безчинствата на редовните турски войски, черкезите и башибозушките пълчища надминали всичко, което те са прилагали в продължение на векове. Тяхното отстъпление било съпровождано с невиждан ориенталски фанатизъм и жестокост. Българските селища били подложени на масово разграбване и опожаряване, а населението на безмилостни кланета и избиване. Във всички краища на българските земи както в Южна България, така и в Добруджа, дори в отдалечените от бойните действия райони като Македония, християнското население, включително жени, деца и старци, било подложено на терор, целящ да всее уплаха, страх и ужас.
Така например в края на юни 1877 г. "над 3000 башибозуци и черкези" обсаждат град Каварна и за да пощадят населението, искат откуп от "1000 златни лири и храна". Тогава всички хора, без разлика на пол и възраст, се организират

в защита на своя град

Годните да се бият по-млади жители на града, въоръжени със стари кремъклийки пушки, мечове, ножове и брадви, построяват барикади с каруци, камъни, дървета и друг подръчен материал. Старците и жените остават зад тях в своеобразния тил, за да правят фишеци, да леят куршуми, да подготвят храна, да доставят вода и облекло на барикадите. Съобщава се, че отбраната е организирана и ръководена от комитет, съставен от 5 души, начело с младия и енергичен търговец на града Андрей Василев (с прозвището Амирата). Нападението е извършено на 9 юли 1877 г. Бранителите на града се сражават достойно, проявявайки завидна храброст и героизъм. В неравностойните по численост и въоръжение боеве загиват 100 души по барикадите. Озверелите башибозуци опожаряват града. От 280-те къщи "150 са опожарени, между тях са и църквата и училището". Оцелелите каварненци успяват да се скрият в калето на нос Калиакра (Гюл град) и в пещерите наоколо.
Съобщава се за смелата и

геройска постъпка на телеграфиста

от Балчик Еранос Ераносян, който против волята на властите и без разрешение успява да изпрати съобщение (депеша) до всички чуждестранни посланици и консули в Цариград: "Животът на християните от Каварна е в смъртна опасност! Помогнете, за Бога!" В резултат Високата порта била принудена да изпрати два броненосеца, уж за противодействие и усмиряване на нападателите на града. Младият телеграфист Ераносян пада убит на барикадите на Христова възраст.
Участниците в героичната отбрана на Каварна Андрей Василев и Банчо Панов-Бухала от Котел сформират конна чета от 80 души от Силистренско и Балчишко и стават авангард на руското разузнаване под командването на капитан Радович. В хода на войната през януари 1878 г. тази конна чета успява да прекъсне телеграфната връзка между Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) и Варна и да допринесе за превземането на силно укрепената Добричка крепост. При битките за превземане на града населението е оказвало помощ на настъпващите руски войски. Местните революционери и патриоти са

давали разузнавателни сведения

на своите освободители.
Легендарният стар добруджански войвода Пею Николов Бахов, известен с прозвището Пею Буюклията, участник и ръководител на Априлското въстание по препоръка на Стефан Стамболов в Добруджа и Варненско, помага на русите и предава на генерал Шамшев "ценни сведения за турския гарнизон в Хаджиоглу Пазарджик". Заподозряния за контакти с руската армия известен добруджански възрожденски деец Стамат х. Сидеров е заловен и обесен от турците. На мястото на бесилото признателното потомство е поставило надгробна плоча, която и до днес е запазена в двора на църквата "Св. Троица". Има сведения за участие на много будни българи родолюбци от Добруджа като опълченци предимно от Тулча, Балчик, Силистренско, Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) и околните им села.
Насилието, терорът, кланетата, които прилагали османлиите над всички слоеве от българското население (дори и над чужденци), стимулирани от Високата порта, не могли да ограничат различните прояви на симпатии и

помощ на руските войски

Българското население не е очаквало да получи освобождението си даром, със скръстени ръце. Вътре в страната се засилва движението и се активизират комитетските дейци, събират се продоволствия, в хода на войната българите оказват всестранна материална, продоволствена, строителна и медицинска помощ. При наближаване на освободителните войски жителите на много селища напускали своите родни места и преминавали на страната на русите. Такива случаи е имало в Добруджа и Северна България.
Долнодунавският отряд на генерал Цимерман освободил Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) на 28 януари 1878 г. и Силистра на 28 февруари 1878 г. Турските войски отстъпили от Разград и се дислоцирали за оказване на съпротива около Русе, Шумен и Варна.
Не буди никакво съмнение обстоятелството, подкрепено с факти, че българите от Северна и Южна Добруджа са участвали активно в националноосвободителните войни в епохата на великото българско Възраждане и имат принос в подготовката на националната революция, целяща политическо освобождение от османско владичество.


Паметник на руските войници, загинали при освобождението на гр. Добрич през  януари 1878 г.

Паметник на Андрей Василев - Амирата в гр. Каварна, участник в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война

Паметна плоча на Еранос Ераносян, телеграфистът, алармирал чуждите посланици за опожаряването на Каварна от башибозук през лятото на 1877 г.