Античните римски мозайки на Пловдив са световно богатство

В сърцето на България е красивият Пловдив - град с осемхилядна история, който винаги е пленявал с чара си. Още от дълбока древност неговата природна прелест е привличала владетели, пътешественици, търговци и заселници от цял свят.  И днес гости, туристи и романтици отблизо и далеч се устремяват към южния Пловдив, защото неговите хубости са неустоими.
Чарът на Пловдив започва от неповторимите около река Марица хълмове, от зелените околни  поля и градини, от обградилите го като в рамка планини. Богатото историческо наследство на града все още предлага изненади за историци, археолози и любители на старината. Много са неговите интересни обекти за разглеждане, за духовна и културна наслада.
Сега, в навечерието  на 2019 година, когато Пловдив се подготвя за културна столица на Европа, в града кипи трескава работа, за да може той да се представи с целия блясък на културното си наследство. Римските мозайки са едно от тези непреходни богатства.
Вестник "Дума" запозна читателите си с  откритите и експонирани красоти в Малката базилика през август 2015 г. ("Малката базилика - голямо съкровище",б.а.). Гостите на Пловдив могат да се насладят на тяхната оригиналност в  кокетната сграда в източните части на бул. "Княгиня Мария Луиза".
В Археологическия подлез на Пловдив, на бул. "Цар Борис Трети", са представени основите и мозаечно-подовите мозайки на Къща "Ейрене".През 1983-1984 г. пловдивските археолози откриха големия и красив дом, разположен в "инсулата" - пространството между четири улици. Предполага се, че след четвърти век сградата е била резиденция на пловдивски епископ. Монументалната сграда е от  средата на трети век - след опустошаването на Филипопол от готите.
Късноантичната жилищна сграда "Ейрене" е разположена  в обширен двор, целия обграден с покрита галерия от колони (периситил) - обичано място за разходка, разговори и почивка на елитните граждани от империята. Разкошните подови мозайки на къщата са обявени за паметник на културата от национално значение. Техниките, с които са изработени, са две  - opus vermiculatum и opus tessalatum - малки тесери (камъчета) с еднакъв размер. След реставрирането си те стават постоянна експозиция в Културния център "Тракарт".
В мозаечното поле в преддверието на сградата е изписано името "Дезидерий". Смята се, че това е собственикът на сградата през пети век от н.е. Самата сграда е използвана от средата на трети до началото на шести век, което предполага, че собствениците са били различни, или са били от няколко поколения на една и съща фамилия.
Най-впечатляващи са многоцветните (полихромни) мозайки, изработени от малки камъчета (тесери) в естествен цвят с неправилна форма (техника - opus vermiculatum). Вижда се образът на млада жена и надпис "ЕIRНNН".  Единствено в нейното изображение е използван изкуствен камък, произведен на място във вътрешния двор на сградата.  Във всички останали помещения на сградата мозайките  са от естествен камък.
Това е  името на Ирина - богиня на мира, приемствен образ - символ, преминал от предхристиянските духовни традиции в официалното християнство. Обикновено тя е изобразявана с рога  на изобилието или с бога на богатството Плутос (оттам - плутокрация, богатата част на обществото).
В мозайката около лика на "Ейрене" е изобразен "кентарос" - съдът на духовното и материалното изобилие.
В този район на Пловдив - централен и любим на пловдивчани и гостите на града, са разположени много от важните му обществени  сгради. Така е било и някога, по времето на Римската империя, когато градът се е наричал Филипопол. Тук се е намирал Центърът (Форумът) на града с едни от най-бляскавите си мраморни сгради и черкви. И днес тук са запазени едни от първите възрожденски  училища на България.
На самото Джамбаз тепе (част от Трихълмието: Таксим, Джамбаз и Небет) е и Античният театър. Сега тук е най-голямата открита сцена на Пловдив.
Десет са черквите в Стария град. "Света Петка-Стара" с камбанарията си е една от емблемите на Пловдив. Тя е врязана в скалите на Джамбаз тепе.
Долу, на бул. "Княгиня Мария Луиза",   е другата  черква "Света Петка-Нова". Наблизо, на щ3 на булеварда, е Католическата катедрала "Свети Лудвиг". Нейната красива сграда е дело на брациговския майстор Иван Боянов, който я строи по проект на италианския архитект Алфонсо. Трикорабната  черква наподобява римска базилика. В нея е погребана Княгиня Мария Луиза - съпругата на цар Фердинад, а горе, вдясно, е саркофагът й с нейното мраморно скулптурно изображение.
В същия този район се намира Епископската базилика на Филипопол - Голямата базилика. Нейните красиви подови мозайки ще бъдат реставрирани и експонирани в специално построена двуетажна сграда. Цялото градско пространство около Католическата катедрала, Археологическия подлез, Понеделник-пазара и близката поликлиника ще бъде прекроено. Движението на хора, коли и автобуси коренно ще се промени. Срещу Католическата черква ще се оформи площад за културни прояви, ще се издигне нова двуетажна  експозиционна сграда на Голямата базилика, като мозайките ще могат да се виждат под стъклени пътеки и площи, по които ще ходят хората, ще ги разглеждат, ще им се любуват, без да ги пипат, без да ги повреждат. Така ще бъде оформен богат "Подземен музей на Пловдив".

Стартът на работата по проучването на Голямата базилика е от 2015 г. Екип от архитекти и археолози се трудят на терена. До ноември 2018 г. обектът ще е готов. Сред специалистите са археоложката Жени Танкова, арх. Елена Кесякова - ръководителка на дейността по обекта, реставраторката доц. Елена Кантарева-Дечева - ръководителка на реставраторския екип, дъщеря й Райна Дечева, Дечко Дечев, Милица Илиева, Стоян Учкунов и много доброволци.
Основната им задача е консервация, реставрация и експониране на мозайките. Тяхната работа се подпомага и от специалисти на Фондация "Америка за България", с които Община Пловдив има общ проект за бъдещето на Голямата базилика - както това стана и с Малката базилика.
Голямата базилика е късноантична черква, строена праз четвърти-пети век. Функционирала е през пети-шести век. Построена е върху основите на по-стара сграда със сходни размери. По неизяснени причини в средата на шести век е разрушена. Внушителни са размерите на базиликата. Дължината й е над 90 м, а ширината й е около 38,50 м. Със своята големина и с великолепието си пловдивската базилика се очертава като един от най-големите раннохристиянски храмове на Балканския полуостров и в Европа.
Архитектурата на черквата е впечатляваща! Тя  е трикорабна с една апсида в източния си край и нартекс (преддверие). Имала е 14 подпорни колони, които разделяли корабите. Колоните са градени в този ред: две мраморни и една зидана. В западната част е имало атрий (открит вътрешен двор) с колонада от трите страни. Специфична е формата и на олтара.
Внушителността на сградата, великолепието на подовите мозайки подсказва, че катедралата е била ЕПИСКОПСКА. До днес са проучени и разкрити около два декара подови мозайки, които са на два пласта - от четвърти и от пети век. Открит е и некропол с 36 погребения и шест гробни камери. Намерени са два кръста с богата украса. Като се отворят, ще се разбере дали вътре има мощи.
Всички открития са заснети, а датска фирма е заснела обекта с дрон. Снимките от птичи поглед ще помогнат за реставрацията на обекта, както и за изготвянето на негова презентация. Подовият мозаечен килим е огромен. Площта му е около два декара и включва изключително впечатляващи и  красиви картини. Открити са над 70 картини със 70 вида птици, като птиците не се повтарят. Това е уникално!
Смята се, че птиците са символи на новопокръстените души. Има и средновековен стенопис от 13-14 век с изображение  на мъжко лице, което се предполага, че е на Свети Петър. Отлично запазена е красивата картина с разперена опашка на паун, както и сцената "Изворът на живота" и др.
Всички специалисти от обекта разказват, че 15-16 века тези приказно красиви цветни мозайки са лежали скрити под земята. Базиликата е открита през 80-те години на миналия век и 30 години не е започвала работата по нейното разкриване и проучване. Никой не е предполагал по каква красота са вървели отгоре й хора, коли, превозни средства.  Днес се разбира за хубостта на мозаечните пана, чиято  декорация е изключително  богатство. Стилизацията и изработката на тези антични мозайки е силно свързана с Близкия изток  - със Сирия и Ливан.
Уникалните антични римски мозайки на Пловдив от късноантичната жилищна сграда "Ейрене", експонирани в културен център "Тракарт", от  Малката и от Голямата базилика бяха представени за първи път в Централата на ЮНЕСКО на 14.11. 2017 г. Българският министър на културата Боил Банов разказа, че античните мозайки на Пловдив са сред най-впечатляващите паметници на културното наследство от периода, когато българските земи са били част от Римската империя, която е оставила  пътища, укрепления, водопроводи и многобройни обществени и култови сгради. Цветните антични  мозайки  са украсявали подовете на частни домове на заможни римски граждани, както и храмове, базилики от времето на ранното разпространение на християнството.
Нашият министър заяви: "Епископската базилика на Филипопол е паметник, с който България се гордее, но който принадлежи на света. Ето защо Министерството на културата убедено подкрепя инициативата на община Пловдив и на Фондация "Америка за България" да разкрият и да социализират Базиликата, за да я представят в пълния блясък като част от римското мозаечно наследство на страната ни и достоен кандидат за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО".
Предстоят още процедури по този процес. Надяваме се, че те ще завършат с успех! Тогава античните римски мозайки на Пловдив ще бъдат под егидата на Международната културна организация ЮНЕСКО и ще станат достояние на гражданите на България, на Европа и на света.


Фрагмент от мозайка в Голямата базилика

Фрагмент от мозайка в Голямата базилика

"Извор на живота" в Голямата базилика

Мозайки от къща "Ейрене" в Археологическия подлез