Имаме ли "Визия за Краище"?
/ брой: 182
Тези дни депутатите от БСП усилено обикалят страната, за да обсъждат с обществеността "Визия за България". С нея трябва да се запознаят хората във всяка община, защото е важно да се знае какво предстои след катастрофалните управления на ГЕРБ. Важно е и депутатите да се запознаят по-отблизо с проблемите на всяко населено място.
Тук е моментът да се повдигне един въпрос - какво правим с най-изоставащите и обезлюдяващи се райони у нас - Северозапада, Странджа, голяма част от Родопите и Краище - една погранична област, която в българския си участък обхваща част от общините Трън, Земен, Трекляно и Кюстендил.
Вестник "Дума" започва серия от репортажи точно от тези райони, в които не само ще се опитаме да покажем настоящата им картинка, но и да обсъдим и представим различни идеи за бъдещето им.
Днес започваме с община Трън - една от най-бедните у нас, и ще ви запознаем с многострадалната му болница и трудния достъп до качествено здравеопазване.
Всъщност имаме ли визия точно за такива места като Трън? Места, които заради едно или друго историческо обстоятелство са останали недокоснати от масовата индустриализация в миналото, страдат от огромна безработица, обезлюдяване и липса на инвестиции.
Преди Освобождението този край е бил един от най-гъсто населените у нас, но днес картинката е потресаваща. Преди повече от 15 години бях в Къшле - едно селце в Трънско, намиращо се точно на границата със Сърбия. Хем приказно, хем призрачно място, защото беше останало само с един постоянен жител, който, надявам се, все още е между живите. Навсякъде около теб виждаш девствени вековни букови гори, които спират дъха ти в ранната есен, обагрени във всички тонове на жълтото и червеното.
Казах си, ето това е моето местенце. Като остарея, искам един ден да си имам малка къщичка в Къшле, да ловя балканска пъстърва в реката, а вечер да се сгряваме с бабата край камината с чаша мавруд.
Дали обаче е толкова лесно да се случи всичко това - да живееш на място, забравено от Бога, до което няма нормален път, нямаш обществен транспорт, нямаш медицинска помощ, най-близката болница е на поне 50 километра, а хлябът и останалите продукти от първа необходимост се носят в съседното село веднъж седмично...
Отговорът е еднозначен - не. България трябва да има специална и много конкретна към особеностите на всеки един от тези изоставащи райони политика.
Какво си мисля конкретно за Трън, Трекляно, Земен и въобще за целия този район? Мисля, че най-бързият начин да си стъпи на краката е да бъде обявен за Национален парк. Навсякъде в Европа хората, които живеят, обработват земя или отглеждат животни на територията на националните паркове получават специални субсидии. Само у нас се смята за някакво проклятие да имаш земя в Национален парк. Причини за такова отношение вероятно има, но е факт, че парите от Европа, предвидени точно за тези хора, не стигат до тях. Освен субсидирането от еврофондовете, такъв национален парк, носещ името "Краище", ще създаде и много нови работни места.
Така Трън, който съвсем наскоро на референдум отхвърли златодобива на територията на общината, ще има реален поминък. Покрай такъв парк ще намалее значително и незаконният дърводобив, ще се оживи и селският туризъм, ще живнат и фермерите.
Но за такова нещо, каквото съм виждал с очите си как се случва в Саутдаунс - един от най-големите национални паркове в Англия, се иска политическа воля. "Визия за България" трябва да очертае рамката за развитието на тези региони, за да не бъдат просто "сивите петна" на картата. Така и Трън, и Къшле, и цялото Краище ще имат някакъв шанс.
Кой знае - може би наистина някой ден ще ловя там пъстърва и ще се наслаждавам на чаша мавруд край камината...