Да не забравяме: "Всичко с мярка"

Казват, че елините не случайно са имали надпис над Акропола "Всичко с мярка". Когато се пресоли супата, тя не става за консумация. Дежурните ни коментатори по всякакви теми, свързани с Македония, май трябва да почиват понякога. Някои имат и научна дейност, а тя е не по-малко важна от становищата им по двустранните ни отношения днес. Какво им пречеше паметникът на автора на "Строители на съвременна България" Симеон Радев да бъде поставен на сградата на македонското външно министерство? Редом с тези на Джордж Вашингтон, Линкълн, Петър Велики, Чърчил, Сун дзъ, Мацини и Тукидид. Симеон Радев е не само велик наш дипломат, публицист, политик, историк и общественик, но и държавникът, подписал Ангорския договор от 1925 г. Онзи договор, който и досега следовниците му не успяват да използват по начин, който да е в интерес за държавата и обществото ни. Клаузите на този договор го позволяват.

Не е важно кой е взел решението за паметник на Симеон Радев в Скопие и какви средства е изразходвал за целта - това е вътрешен въпрос на съседна държава. Но поне в този случай не бива да се говори за "кражба на история". Да е написал някой на този вече демонтиран паметник, че Симеон Радев е македонец? Напротив, македонската преса не скри факта, че е родом от Ресен, но винаги е подчертавал българския си произход. Той е поредната наша историческа личност, оставила незаличима следа в паметта на народа и родното му място е в днешните предели на Р Македония.

Ние не сме направили паметници на голяма част от нашите царе, държавници, учени, писатели, борци за свобода и независимост, дейци на културата и пр., допринесли за славата на България. Но ревниво остроумничим и иронизираме по повод изграждането в Македония на мегаломански паметници на личности, които съседите ни си присвояват, защото концепцията за изграждане на идентичност изисква дълбоки исторически корени. Как да ги имат? Въпросът е дали ние намерихме правилния начин за реакция, защото наши национални герои, държавници или борци за свобода са увековечени чрез тези паметници.
Случаят със Симеон Радев е по-различен. У нас се вдигна шум най-вече от хора, които традиционно в годините на прехода коментираха ситуациите в Македония и настойчиво прокарваха идеята, че езикът на омразата, който се използва в Скопие от някои медии по отношение на всичко българско, е единственият. Сякаш са забравили, че ние, българите, имаме приказката "най-обичам да мразим". И какво се постигна? Македония продължава да търси идентичност и внушава гордост сред населението си, като изгражда претенциозни арки, извисява паметници на исторически личности, в т.ч. и български. А ние чрез нашите евродепутати успяхме единствено да прокараме няколко изречения в поредна резолюция, за да призовем медии и власти да работят за избягване на думите на омраза. Защото добросъседските отношения и липсата на нерешени въпроси между съседни държави са условие за членство в ЕС.
И май принудихме правителството в Скопие бързо да прати в музей паметника на Симеон Радев, който съвсем на място би стоял на сградата на македонското външно министерство редом с други световни личности. Медиите в Скопие не пропуснаха да изразят негативно отношение и да зададат въпроси, на които не ние трябва да отговаряме. Но понякога малките стъпки в дипломацията, последователното им извървяване и сдържането на емоциите могат да осигурят онези точни реакции, които ще допринесат за положителната атмосфера в отношенията ни със съседите. В противен случай само наливаме вода в мелницата на онези среди, които имат стари обвръзки и усложняваме ситуацията с хората, които не крият българските си корени в Македония.
Съседката ни си има достатъчно проблеми не само поради икономическата криза, високата безработица и покриването на критериите за членство в ЕС. Турция е страната, която ще лобира на срещата на НАТО в Чикаго за приема на Македония в пакта. В това време етническите конфликти стават всекидневие и застрашават устойчивостта и сигурността на страната, а и на региона. Някой у нас да се е загрижил, че Тетово и регионът днес трудно могат да се припознаят за македонски, не само защото там се веят албански знамена? В Албания македонското знаме се пали, а в Скопие се приемат закони за честването на албанското знаме. В Скопие има паметник на Скендер бей, а откриването му стана от кмета на Тирана.
Може ли някой у нас да уреди паметникът на Симеон Радев например да се открие от някой с властови позиции в София? При всички случаи е по-добре той да си остане в Скопие, дори и в музей, стига да е изложен за посетителите, отколкото да натякваме, че македонците "крадат история" и ние можем да се погрижим за него. Да сме се погрижили! Книгите, които ние издаваме, са неговият неръкотворен паметник. Оценили са го и в Скопие, но ние отново не се възползвахме от случая да укрепим този мост, от който толкова се нуждаем в последно време. Защото мостове лесно се рушат на Балканите.
Убийството на петима души край Железарското езеро близо до Скопие са повод за ново разпалване на етнически страсти. Ако пламне държавата, за каква идентичност или история ще говорим! Не успя и нашето външно министерство да създаде онези задължителни за успешната външна политика връзки с обществеността у нас, за да я приобщи към идеи и практики, които са от полза на националните ни интереси, които да отстояват наша кауза, които да са припознати от хората като съзидателни, обединителни и преди всичко - български.
Затова е необходимо да не се забравя: "Всичко с мярка", без емоции и с поглед към бъдещето. Симеон Радев го е можел и е успял да отстоява българските интереси в не по-малко сложни времена. Дали го можем и днес? А това, че някой при съседите го е оценил - няма лошо. Просто е от българите, надскочили границите, които на Балканите все още са нещо относително. Имаме ли концепция как ще реагираме, ако в Македония етническото противопоставяне се изроди в друго разделение? Светът стана непредсказуем.