Безделието като мода

Наскоро мина и Денят на борбата срещу експлоатацията на детския труд - 12 юни. И тутакси се наредихме в борците за права на децата, нищо, че при нас проблемът е друг. Не пропускаме и гърците да одумаме като мързеливи.
Бях в седми клас. Е, това се пада в началото на втората половина на миналия век. Но това, за което искам да ти разкажа, читателю любезни, го помня ярко. Трябваше да боядисам прозореца на банята с блажна боя. Баща ми показа как да го направя. Изряза ми две картончета, които да подлагам в края на черчевето, за да минава четката върху него и да не зацапвам стъклото.
Попита ме сетне:
- Ти боядиса ли прозореца? Я да видя.
И видя. Не бях ползвала картончетата. Стъклата от четирите краища бяха хубаво замазани и блажната боя тук-там потекла, та прозорецът приличаше на разплакан клоун.
Без думи татко ми връчи правоъгълно парче стъкло, показа как да изстържа блажната боя, рече ми да внимавам да не се порежа. Казах му, че има сватба у комшиите и всички деца ще ходим да гледаме. Не си свършила работата си както трябва. Сватбата ще мине и без тебе, отсече баща ми.
Ами мина, само че помня и до днес.
Мисля, че на това му се вика санкция. Ами то си е санкция. Какво да бъде друго? Да ми се извини и да ми даде гологан, защото я бях свършила като кучето на нивата? Не се и надявах на съчувствие от мама, която излъчваше непоклатима солидарност. С баща ми, то се знае, и както винаги.
Та като станe реч за някакъв правилник ли, закон ли, ученици, които са натворили някаква беля, да бъдат наказвани с обществено полезен труд, и тутакси с едни гърди в кръг излязоха защитници на евентуално потърпевши. Забелязала съм, че представители на образователното министерство винаги ходят по тънък лед. То се търсят дефиниции, то се обтичат с масло ясни думи, то се увърта, то се усуква... Дали на висшите чиновници вечно не им се привиждат зад ъгъла лъвици същи, готови да спретнат едно "Майки за гражданско общество"?
В тази остра дискусия по тема, която засяга всяко семейство, всяка къща, цялото общество, един само Андрей Райчев назова нещата с точните им имена. От какво боледува младото поколение? - зададе риторичния въпрос социологът и опъна длан да изброи на пръсти най-тежките болести - от безделие и хленчене. От мързел. Българинът работи по-малко от всички европейски народи. Така не бива повече да се живее. И призова дори да се възстанови трудовата повинност в държавата. Обществото има нужда от труд за него. Че щял да смете! Голяма работа. Трябва да научим децата да бачкат. Мързелът е смъртоносен белег за обществото, нажежи въздуха с нервните си ръце Райчев, баща на четири дъщери.
Сякаш на никого не идва наум, че трудът е биологично необходим, че трудът е изправил човека на два крака.
О-о-о, чувам отегчени гласове. Двуметрови дангалаци обгрижват старателно всяко мускулно влакно, отглеждат бицепси и бабаитски походки, мерят помежду си коремни плочки като на хайван пазар. През ум не им минава да помогнат вкъщи, като обърнат лехата в градината и отменят баба си. Или да разместят мебелите за великденско почистване. Нещо повече, говорят по телевизора (да, по телевизора), че било модерно да не си разтребват стаите, да не си застилат леглата. Модерните се присмивали на изоставащите от модата в случай, че познават такива.
Ей, тези моди заместиха ходенето на бригада, брането на шипки и събирането на отпадъчна хартия. Все синила от бича, следи от теглото. Репресивни мерки от близкото недавно. Що хули, що остроумия се изсипаха, що плач се изрева и мъка. И се стигна дотам, както би казала старата ми майка: "Без пари вода нема да се напият".
И понеже стана реч, че не бива да се експлоатира детски труд, щото това било белег на отминали времена, та мен ако питате, експлоатацията върви в обратен ред. Децата експлоатират възрастните. Нещо повече, те експлоатират чувствата на обичащите ги.
И какъв е резултатът? Сега расте първото поколение, което е по-неграмотно от предходното в цялата история на България. Щото и ученето на Дядо-Вазовите стихотворения наизуст си е санкция. И то каква!