Балканският дъжд
2012 година ще е съдбовна за напредъка на Босна и Херцеговина по пътя към ЕС
/ брой: 78
Не зная дали сте успели да гледате последния филм на обичания от всички нас Любиша Самарджич "Дъжд над Балканите", но действието му се развива в Сараево - емблематичен град за нашия регион предвид случилите се там исторически събития. Това е и градът, където Анджелина Джоли направи режисьорския си дебют и даде своето виждане за последната война на европейска земя. Това е градът, където репортери от Европа и САЩ се събират за първи път на 6 април, за да се видят с приятели от Босна и представят в изложба свои фотографии на ужасите от войната и своята истина за нея. Защото това са военни фотографи, които с риск на живота си са оставили за поколенията лика на Аркан с неговите "тигри", зверствата в Биелина или лицата на хора зад телени мрежи, сякаш Втората световна не е свършвала.
Това остави войната на босненската земя
Но сега, както и преди, Сараево е градът, в който живеят три различни религиозни и етнически общности, които съгласно Дейтънското мирно споразумение трябва да живеят в мир и заедно. На практика обаче нещо все не се получава, и след разгорещените дискусии около бъдещето на Македония в Европейския съюз еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле призна, че 2012 година ще е съдбовна за напредъка на Босна и Херцеговина по пътя към ЕС и че му е трудно да бъде твърде позитивен, когато става въпрос за Сараево.
Трудно е, защото Европа не намери точното решение, когато бързаше да прекрати войната в Босна и Херцеговина през 1992-1995 година и сега се подсигурява с удължаване мандатите на военните и полицейски мисии, въпреки изявленията, че няма заплаха за сигурността на триетническата общност. Ние също изпращаме свой нов контингент там.
Мирът в Босна все още се спасява от международните сили
Явно едва сега трябва на практика да се започне изграждането на босненската държава. Защото до този момент няма доказателства за някаква обща босненска идентичност в тази страна, напротив. Всяка от етническите и религиозни общности си живее свой живот и взимането на общи решения на тристранните власти се блокира всекидневно поради свои си интереси.
В страната се наливат милиардни средства като помощи за изграждане на общи институции и съвместни дейности, но резултатите са обезсърчителни. Идеята за мирно съвместно съществуване на културното и етническо многообразие на малката балканска страна до този момент не намира най-верния път. Повече от година не можеше да се сформира правителство, липсва бюджет за тази година, предстои децентрализация и изграждане на административен капацитет за справедливо и прозрачно разпределяне на средствата от ЕС, както и стартиране на конституционна реформа. Думите на турския министър-председател Ердоган при последната му парламентарна победа в Турция, че тази победа е важна не само за Анкара, но и за Сараево, смущават не само Сърбия. Защото заплахата от ислямски фундаментализъм в Босна, както и съществуващите на практика религиозна омраза, екстремизъм, дори и в умерени форми, дават основание за тревога и опасения от външни влияния. Съществуващите всъщност три правителства в Босна все още не могат да постигнат напредък по въпроса за включваща, недискриминираща образователна система, която да премахне сегрегацията в отделните етнически групи и да има общи образователни програми и интегрирани класове в цялата страна. Явно на Босна и Херцеговина ще й трябва още доста време и й предстои дълъг път, докато изпълни условията за членство в ЕС. Независимо че само по този въпрос има единно становище на трите правителства в страната.
Тежкото минало е зад гърба на държавата, но трудностите не са. При промяната на конституцията например трябва да се намери решение на въпроса за гарантиране правата на всички малцинства в Босна, защото до този момент само етнически бошняци, сърби и хървати могат да бъдат избирани за членове на председателството на БиХ и на парламента. Да, ама Финци и Сейдич са евреин и ром и искат да имат същите права, след като живеят в същата държава. И поставят въпроса пред Европейският съд по правата на човека. Печелят, естествено. На практика това означава и че сърби могат да заемат публични длъжности в Мюсюлманско-хърватската федерация, а бошняци и хървати в Република Сръбска, както и тези представители на други малцинствени групи, които имат такова желание. Дали крехката държавност на Босна и Херцеговина и липсата на политическа зрелост на елитите там ще позволи да се постигнат споразумения в полза на всички граждани на Босна, на този етап не е ясно. Но сигналът на новия президент на федерацията Бакир Изетбегович, който посети първо Брюксел в първото си пътуване зад граница, е основание да се вярва, че пътят е избран. Трябва да се предприемат стъпки за постигане на европейско бъдеще. А това става само чрез култура на диалога и компромиса. Качества, от които Босна се нуждае повече от всичко. И за които говори в исторически аспект в своя филм Любиша Самарджич. Този филм има оптимистичен край и става въпрос за любов. На Балканите пеем за любов, но през вековете повече сме се мразили и балканският дъжд не винаги е бил пролетен.
В момента обаче в региона има раздвижване. След България и Румъния, през 2013 година Хърватия ще е 28-ият член на ЕС, Сърбия има статут на страна кандидатка и очаква преговори за членство, Косово се надява на диалог за визова либерализация, Македония ще започне диалог за присъединяване, за да заобиколи реалните преговори, блокирани от Гърция заради спора за името. Предстои БиХ да направи необходимите усилия, да се съобрази с решението на Европейския съд и да промени конституцията си, което ще й гарантира влизане в сила на Споразумение за асоцииране. Може би тогава и по-късно на Балканите най-после ще престанем да си обръщаме гръб и заедно ще преборим страховете си от екстремизъм и религиозен фундаментализъм.
Трудно е при наличието на държави-компромиси и при провалени или неосъществени реформи, но за да ни има, за да преодолеем изоставането си в икономически аспект, се нуждаем от смели действие и европейска подкрепа. Независимо че Европа не е така опиянена от романтиката на обединението, както беше, защото си има и своите проблеми, в т.ч. оцеляване на общата валута. Важното е, че гледаме в една посока и думата интеграция е разбираема за всички. И дано нашата външна политика остане вярна на принципа за настъпление на Балканите и не отстъпи от отговорността си за присъединяване на всички балкански държави към Европейския съюз. Може би на Балканите ще сме по-полезни, отколкото в далечни региони. Дано тук на Балканите всички сме научили уроците на историята, за да не се налага да учим чужда.