Балканите - разединени в миналото, обединени в ЕС?
Въпреки проблемите полуостровът вече не е на кръстопът и върви в правилната посока
/ брой: 139
Може би наистина е грешка, че ЕС вече години води своята политика на "малките стъпки" и тя не е съобразена със спецификата на отделните страни, но за Балканите това се оказа не особено позитивно, независимо че по принцип в ЕС границите се размиват, а в региона всеки гради идентичност и той не се възприема като цяло. Никой не мисли за Западните Балкани като за Балтийските страни или Вишеградската четворка. През последните години имахме усещането, че регионът не е в дневния ред на Европа или поне не е сред често обсъжданите въпроси. Или сметките с миналото не са платени, или европейският път на балканските страни е толкова лъкатушещ, че умореният от финансови и икономически сътресения ЕС предпочита в даден момент да загърби този все още ближещ раните от последните войни свой "барутен погреб".
От друга страна, Западните Балкани отдавна направиха своя избор за европейска интеграция и сегашното състояние на съюза ги изправя пред предизвикателството да проумеят, че трябва най-вече сами, с малко европейска помощ, но с повече вяра в собствените сили да решават проблемите си и да уредят съседските си отношения. Всъщност самата европейска перспектива се оказа мощен катализатор за реформи на Балканите, за решаване на външните и вътрешни проблеми на управляващите в тях и е онази наистина последна надежда за справедливост и демократичен ред за населението във всяка страна от региона. Хърватия е пример, че с политическа воля, търпение и постоянство може да се постигне поставената цел за членство в ЕС дори в такъв период като настоящия. Защото общността има своите тежки моменти, своя диалог за намиране на подходящия изход от кризата, след като избраният модел вече не работи. Време е всички да осъзнаят, че ЕС не е едно механично присъединяване на отделни държави, които изпълняват определени условия, а има и своите идеали за стремеж към нещо по-добро, човешко, обединяващо и защитаващо права и свободи, в т.ч. и медийни. И това е надеждата на редовите граждани, които все още възприемат Европа като своя собствена мечта.
На Балканите евроскептицизмът не е масово явление като в други страни.
Илюзия или въпрос на време
Балканите вече не са на кръстопът, бавно вървят към Брюксел и са постигнали прогрес, независимо от проблемите си, правят крачки в правилната посока, независимо от геополитическите промени в света и подмолните течения на чужди влияния, към които сме исторически податливи. В настоящия момент идеята разширяването да не е акт на една държава, а на всички от региона е добра. Дори ситуацията в Гърция, която може да има непредвидими последици за останалите страни на Балканите, трябва да стимулира правителствата да подкрепят колективната икономическа мъдрост, политическото доверие между държавите. Така обществата ще могат да поемат съдбата си в свои ръце, да следват примера на Хърватия като модел и да постигнат успех като стабилен, сигурен и проспериращ регион. Защото и проблемите са общи и еднакви - безработица, нереформирана съдебна система, корупция на всички нива, непрозрачни обществени поръчки и т.н. Илюзия ли е това, или наистина е въпрос на време? Хърватия ще стане реален член на 1 юли 1913 година, Черна гора започна преговори за присъединяване, Македония има своя "специален диалог" в очакване да реши спора с Гърция за името. Сърбия получи статут на страна кандидатка и това дава надежда, че старите вражди се избутват в ъгъла, за да се осигури общо европейско бъдеще и съответно икономическо развитие на страните от региона. В тази връзка не може да не се подчертае, че независимо от осъзнаването, че честите спорове относно миналото водят до загуба на бъдеще и бавят проевропейската ориентация и присъединяване, някои конфронтационни моменти продължават да съществуват.
Това се отнася най-вече до спора за името на РМакедония. Спор, в който най-накрая и ние се намесихме явно. Премиерът отхвърли направени от някого предложения за Северна Македония, а Александър Йорданов предлага РНова Македония, сякаш е имало Стара Македония. Географски понятия не се приемат от нас поради опасност от териториални претенции. Ама Македония има териториални претенции в собствените си граници, а медиите съобщават, че албанците ще се обединяват с инфраструктурни проекти като замяна за Велика Албания. Това са послания от честване на годишнина от Призренската лига, където Сали Бериша, Хачим Тачи и Али Ахмети са направили опит да омекотят страховете за ново прекрояване на границите на Балканите, докато в София се обсъждат теми за насърчаване европейската перспектива на региона. Европа говори за "меки граници", тук устремени към Европа се оглеждаме за "нови граници"! Явно ни трябва още време да наредим приоритетите си, защото Европа е заета с кризата, САЩ си имат избори за президент, Гърция не може да излезе от омагьосания кръг на финансовия си крах, така че в момента няма излишна енергия в тази сложна икономическа обстановка да се занимават нашите с нови/стари проблеми.
Може би само Турция не губи кондиция в стремежите си за водеща роля на Балканите. В случая става въпрос за Западните Балкани и възможността те да реализират заедно основния си приоритет - членство в ЕС. След като и новоизбраният президент на Сърбия Николич получи поздравления от Хилъри Клинтън, и тя не е пропуснала да изтъкне, че основният интерес на Сърбия е да продължи по европейския път, както и че САЩ могат да сътрудничат с него по отношение на интеграцията на страната към ЕС и в решаването на останалите въпроси, свързани с Косово, значи, че дневният ред на Балканите вече е наистина нормалният дневен ред на Европа - икономически реформи, върховенство на закона, социални продобивки. Ако някой си мечтае за ново прекрояване на границите, това едва ли са разумните балкански лидери, защото независимо от различния темп на реформи в отделните страни, оцеляването им зависи от решаването на едни и същи проблеми като организирана престъпност, корупция, обедняване на населението, безработица и съответно взаимодействие за решаване на инфраструктурата, комуникациите, енергетиката, трансграничната дейност и културното сътрудничество. Просто ако искат просперитет на държавите и населението в личностен план, балканските страни нямат друг избор освен евроинтеграция и общ европейски пазар, което от своя страни им гарантира стабилност и загърбване на старите рани.
Хърватия като модел
В това отношение Хърватия е достигнала европейски висоти, не се е стреснала от последните националистически изявления на Николич и спокойно приема периода му на адаптация към новата дейност, но е раздала на съседите си всичките присъединителни документи, планове за действие, законодателни решения и европейското законодателство. Все пак 10 години беше нейният присъединителен път и опитът е повече от полезен. И Черна гора, и Сърбия, и Босна и Херцеговина няма да имат проблеми да ги четат, защото разликата между езиците им е несъществена и споровете по този повод не са като нашите с Македония. Както те се шегуват, разликата между езиците им е такава като между английския и американския. Какво да кажем ние на Скопие? Че Германия и Австрия говорят на един език, но това не им пречи на държавното съществуване, членство в ЕС и даже завиден просперитет на фона на европейската криза. Гледаме в една посока, декларираме съпричастност, но опасностите от миналото ни дебнат отвсякъде. Само чести срещи, диалог, трезво представяне и обсъждане на проблемите може да осигури среда за общи действия без тегобите на миналото, защото всички сме бедни и дори Словения, нашият добър ученик в ЕС, има достатъчно проблеми в настоящия момент. Да се обръщаме за всяко нещо към Брюксел или да обясняваме всичко, което сме направили, с Брюксел, не е позитивно, защото Брюксел координира политиките, особено в икономическата и бюджетната сфера, бавно върви към федерализъм според г-жа Меркел, но не може да взима решенията вместо нас. А дали взимаме правилните решения, тези, които ще стабилизират нашите институции, нашия пазар, ще съживят икономиката ни, ще задържат населението ни в родните градове и села, зависи от политиците ни и техните възможности, от тяхната отговорност, от волята им да работят в екип заедно с другите от региона, който има най-после шанс да се измъкне от пословичната си външна зависимост и исторически наслоени негативни съседски отношения.
Важното е, че Балканите вярват в ЕС и виждат неговото бъдеще в "розово", независимо от ситуацията с кризата, предстоящите промени в модела на общата политика и връщането на гърците в нашите балкански нива.