България решава до дни дали остава в "Б" отбора на ЕС

България трябва да реши официално до дни дали ще се присъедини към Пакта за стабилност и растеж, добил популярност като Пакта за еврото, чрез който страните от еврозоната ще ускорят възстановяването си от кризата. Към момента по неофициална информация финансовият министър Симеон Дянков има намерение да остави нашата страна извън новия механизъм за правене на европейската политика. Не само това, той излезе със своя инициатива, Пакт за финансова стабилност, чрез която България остава не само извън възможността да участва във вземането на важните икономически решения за развитието на държавите в ЕС, но и предлага пакетът от основни икономически закони да влезе в Конституцията на България. Според евродепута Ивайло Калфин пактът на Дянков е изцяло политическа акция.
Ако не влезем в Пакта за еврото, ще кандидатстваме не в еврозоната и в Шенген, а отново за ЕС, метафорично обясни на спешен брифинг преди дни българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин в Брюксел. Изявлението беше направено по повод на поканата, отправена от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, с което държавите извън еврозоната могат доброволно да заявят дали се присъединяват към новите икономически правила.
Според Калфин българското правителство трябва да се включи в инициативата, за да повиши доверието в икономиката и в България, и да не се изолира само от държавите, които ще вземат решенията за развитието на европейската икономика. Самият Калфин подчерта, че механизмът не е идеален и той има своите критики към правилата в него, но беше категоричен, че това е важно политическо решение за България. Към пакта се очаква да се присъединят балтийските страни, Полша, Унгария, но окончателната група на тези, които ще задават европейската политика, ще стане ясен на срещата в четвъртък.
Тези, които останат извън пакта, ще научават от медиите какво се случва с основните двигатели на европейската икономика. Участието ни е предизвикателство, което ще изисква от властите да положат повече усилия да вървят заедно с другите европейски държави, но ще донесе повече ползи на страната, отколкото недостатъци, категоричен беше евродепутатът Калфин, който е и зам.-председател на Комисията за бюджети на Европарламента. Според него, ако не се присъединим, никой няма да ни се обиди, но ще се изключим от важните решения, от правенето на политики в ЕС.
По своя замисъл Пактът за еврото предвижда по-строга икономическа координация, създаване на постоянен механизъм за подпомагане на изпаднали в кризи държави и стимулиране на конкурентоспособността на икономиките чрез обвързване на растежа на заплатите с производителността на труда, стимулиране на заетостта и създаване на обща база за корпоративно облагане. Какви ще са политиките, с които ще се напредва, остава решение на всяка една държава, но все пак се посочва, че трябва да се върви напред в четири области като освен обвързване на размера на заплатите с производителността на труда, трябва да се върви към повишаване на заетостта, съобразяване на социалните политики с демографската ситуация, както и координирана данъчна политика.
Първоначално замислен като инструмент за страните от еврозоната, сега Съветът на ЕС реши да го предложи и на останалите 10 държави, които не използват общата валута, за да не ги изолира от общите тенденции, припомни евродепутатът.
Ивайло Калфин подчерта, че участието в механизмите не е свързано с повишаването на данъците, тъй като определянето на техния размер остава национална компетенция. Присъединяването към общата данъчна основа, в това число хармонизирането на дейностите, които подлежат на облагане, създава предпоставка за привличане на по-големи чуждестранни инвестиции. Ако нашите данъци са по-ниски, правителството ще може да привлече големи европейски фирми с възможността да ги плащат у нас, спестявайки си по-високите налози, като в същото време те ще пренесат голяма част от дейностите си у нас, създавайки работни места и добавена стойност за българската икономика. Предвижда се въвеждане на обща данъчна декларация, която ще улесни работата на български фирми в ЕС и е една от предстоящите инициативи, обясни  Ивайло Калфин.
По думите му България ще има полза и от включването в постоянния спасителен механизъм на ЕС - Европейски механизъм за финансова стабилност. Срещу невисока вноска или държавни гаранции страната ще може да разчита на ЕС при проблеми с бюджетните баланси или друга криза.
Това, което българското правителство не разбира, е, че евентуалното оставане на България извън тези процеси ще я обрече да бъде второстепенен член на ЕС. Нашето въздържание в този момент ще означава, че доброволно ставаме от масата, на която се вземат решения. Тези процеси така или иначе ще се развиват и ще се превърнат в европейски политики. Ако ние сме извън тях, ще трябва да тичаме след влака и да кандидатстваме, за да ни приемат, както сега се случва с еврото и с Шенген, предупреди евродепутатът.