България е изоставила децата на трудови мигранти

Аида Ованес

България е изоставила децата на трудовите мигранти. Докато феноменът "оставени деца" е признат в различни страни в Европа, където са разработени съответни законодателни мерки и политики за адресирането му на национално и местно ниво, то у нас, въпреки че проблемът засяга широк кръг малчугани, включително и в бедни общности, ситуацията все още не се оценява. Тези деца не се приемат за изложени на риск, следователно не са обхванати от никаква целенасочена политика. Това стана ясно по време на дискусия "Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство", организирана от омбудсмана Диана Ковачева заедно с европейски институции.
Между 20 и 25% от подрастващите у нас са деца на трудови мигранти и на практика са без един или двама родители. Грижата за тях е поверена на баби, дядовци или други роднини и близки. Родителите на около 40% от ромските деца работят в чужбина. По думите на представителката на УНИЦЕФ за България Кристина Доротея де Бройн тези данни са от 2011-2013 г., но ситуацията не е коренно променена.
Няма актуална статистика родителите на колко деца работят зад граница, колко от тях са оставени извън грижата на държавата или стават жертва на насилие в разширеното си семейство, самотни са, понякога склонни към самоубийство, отпадат от училище, стават жертва на трудова експлоатация. "Най-често системата за закрила на детето реагира с прекратяване на мярката за закрила - с последващо настаняване в обществена грижа. Тези деца остават извън системата. Затова тези деца са рискова група", категорична е Диана Ковачева.
По време на форума бе подчертано, че у нас не са разработени подходящи инструменти за наблюдение на децата на трудови мигранти и не се планират мерки и ефективни политики на институционално ниво. Констатирано беше, че оставянето на деца без родителска грижа е тежко и сериозно нарушение на основните права на човека, което е заплаха и за просперитета на държавата, защото "всяко четвърто дете е много страшна статистика".
По време на дискусията бе съобщено, че най-много деца на работещи зад граница родители има в областите Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково.
Междувременно стана ясно, че срокът на проекта "Приеми ме 2015" е удължен до края на 2023 г., а финансовата помощ за него е променена от 136 404 000 лв. на 139 750 000 лв. Действието на проекта започна от началото на 2016 г., когато 1489 деца бяха настанени в приемни семейства в 82 общини. Към края на ноември 2022 г. 1520 деца са настанени в 1315 приемни семейства.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.