Арменците искат да са в ЕС

Негово превъзходителство Арсен Схоян е завършил Московския държавен институт по хранителна промишленост, юридическия факултет на Ереванския държавен университет, както и Центъра по управление на конфликти в Харвардския университет.
В края на 90-те години той работи в администрацията на правителството на Република Армения, а през 1996-1997 е помощник на министъра-ръководител на администрацията. През 2007-2011 г.  става началник на Експертно-аналитично управление. С указ на президента на Република Армения от 25 януари 2011 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България.

Цитати:
"От 97 години говорим за арменския геноцид, просто защото той се отрича от Турция. Като юрист мога да кажа, че геноцидът не само трябва да се признае, но и да се криминализира отричането му"
"Ние имаме много общи неща. България е страна, която прилича на Армения, особено топлината между хората."

- Надявам се, че не сте огорчен от факта, че вашите избори за Национално събрание останаха в сянката на провежданите избори във Франция, Гърция и Сърбия, поне за нашите медии. Предварителните резултати са известни и се знае, че Републиканската партия на настоящия президент Саркисян печели около 45% в тези избори за Национално събрание. Какво ново ще донесат тези резултати за арменския народ?
- Не бих казал, че изборите в Армения са останали в сянка. Моите колеги в София, както и политолози, с които общувам, проявиха интерес. 62% избирателна активност е добро постижение. Значи и в Армения има интерес.
- Темите в предизборната кампания на 8-те партии и политическия блок в Армения бяха безработицата, емиграцията, бедността. Армения се слави като социална държава, а негативите на държавите в криза са точно такива. Какви механизми се предвиждат да се използват, за да се намери изход от тази ситуация?
- Действително това бяха предизборните теми. По време на кампанията всяка партия предлага програма и предлага на народа да избира това, което смята, че е добре за него. Ако тези програми не се върнат обратно към хората, партиите губят доверие и няма да бъдат избрани на следващи избори. Ако народът гласува, спечелилата партия прилага програмата си и тя се превръща в държавна политика и чрез бюджет, конституция, законодателна дейност и т.н. се връща при хората. Безработицата, бедността, емиграцията са теми и на други държави, няма обща позиция за справяне с тях, защото всяка страна има специфични проблеми. Важното е да се работи по тях.
- Изборите бяха помрачени от съобщенията за много пострадали от избухнали на митинг балони. Има ли нови данни от разследването за причините, довели до изгарянията на толкова хора?
- Неприятно е и за нас. Като народ ние сме весели хора и на този предизборен митинг хората са отишли и да се повеселят. Имало е доста пострадали, обгорени II и III степен, но сложните случаи са малко. Доста от пострадалите, превързани, са отишли да гласуват и тази ситуация не е променила личния им ентусиазъм. Нещастен случай с цигара. Може да се каже, че цигарите наистина са вредни, в т. ч. и за политиката.
- Имаше съобщения за купуване на гласове в проведените избори в Армения, както се случва и у нас. Ще има ли основание опозицията да оспорва резултатите?
- Информацията, която имам, е, че изборите са били мирни, всеки е имал възможността да гласува. Още от предизборните кампании медиите са следили процесите, следили са всички партии. Към прокуратурата има създадено звено, което да следи за нарушения по време на изборния процес. Да изчакаме оценките на наблюдателите. За да има основания за оспорване на резултатите, трябва наистина да има основания. Това може да се каже след официалните оценки на наблюдателите.
- "Процъфтяваща Армения", съюзник на Републиканската партия, се ръководи от милионер, Гагик Царукян. Вярват ли, според вас, арменците, че богат човек може да решава социалните им проблеми и да осигури "процъфтяването" на цялата страна, а не само собствения си просперитет?
- Новите малки партии, тези, които нямат дългогодишно еволюционно развитие, търсят ярки личности, за да представят програми и те да бъдат чути от хората, а и да им вярват. След официалното обявяване на изборните резултати ще знаем на кого са повярвали арменците. Факторът личност е важен за малките нови партии, докато традиционните стари партии невинаги се олицетворяват от определени лидери и ролята на лидерите за тях не е най-решаващата.
- В понеделник в Кремъл г-н Путин положи клетва като нов-стар президент на Русия. Очаква ли Армения промяна в политиката на Москва към вашата страна, предвид очакваното втвърдяване на позициите на Путин при решаването на някои световни проблеми като глобалната криза, Сирия, Иран, енергийните източници, разполагането на просистемите и т.н.
- Никой и нищо не може да развали отношенията Русия-Армения. Ние сме християнски народи и гледаме в една посока. 9 май не е само Ден на победата, а и ден, в който в Нагорни Карабах арменците са влезли в гр. Шуши. Армения е дала 600 хиляди жертви по време на Втората световна война и е воювала рамо до рамо с руските войски, винаги сме били заедно. Работили сме заедно. И от икономическа, и от културна гледна точка, все сме заедно. Арменската общност в Русия е голяма и има своята тежест в руското общество, и то положителна тежест. Тази общност има своята роля и за нашите двустранни отношения в положителен аспект.
- Президентът Саркози се ползваше със симпатии в Армения и не само по повод подарената от него статуя на Роден, ако не се лъжа. Арменското лоби във Франция е голямо. Мислите ли, че ще има промяна в политиката на Франция към Армения сега при новия президент Оланд, или ще разчитате на пословичното запазване на външнополитическия курс на страните от Запада, дори при промяна на държавния глава?
- Благодаря за този въпрос. Арменската общност във Франция е толкова добре, че има тежест в политическия живот на тази страна. Имаше арменец министър в правителството на Саркози, както и при Де Гол, отлични отношения имаше при Ширак, а ако се върнем към историята, при Наполеон отговорник по безопасността е бил арменец на име Рустам. Винаги сме имали добри отношения, приличаме си по характер, навици и общи интереси.
- Как арменските власти поддържат контакти с арменците по света, има ли специални институции за работа с арменците в други страни и съдействате ли си с арменските лобита в чужбина за решаване на въпроси в интерес на Армения?
- Да, поддържаме връзки. Има специално създадено Министерство на диаспората, ново, което работи по програми за връзки с арменските общности зад граница. Например правят се  т. нар. професионални конгреси, културни и спортни програми за всички арменци по света. В Ереван се събират например стоматолози арменци от цял свят, юристи, композитори, художници и т. н., като по този начин се съхранява арменската същност, поддържа се интересът на общностите. В тези конгреси и сбирки участват и арменци от България, които се запознават с новостите в професионалния живот на съответната професия и по този начин се подпомагат.
- Арменски общности има и в страни като Сирия, Ливан, Иран, Кипър, където има сериозни стълкновения. Очаквате ли наплив от емигранти при неблагоприятно за гражданите развитие на ситуацията в някои от тези страни?
- Разбира се, че се тревожим от тези събития. Всички арменци живеят в тези страни от стотици години и играят сериозна роля там в обществения живот. Тревожим се да не пострадат, но изборът е техен. Ако те решат, ние винаги ще ги приемем. Те са арменци.
- Двата най-болезнени проблема за Армения са признаването на арменския геноцид и решаването на въпроса с Нагорни Карабах. Към настоящия момент има ли ново развитие в процесите за признаване на геноцида от повече държави и мирно уреждане на проблема Нагорни Карабах?
- От 97 години говорим за арменския геноцид, просто защото той се отрича от Турция. Нищо ново не сме казали. Доказан е и това не е ново. Като юрист мога да кажа, че геноцидът не само трябва да се признае, но и да се криминализира отричането му. А Нагорни Карабах си е държава с всички символи и се развива демократично, съгласно европейските ценности. Има и други държави по света, които са имали същия път, а Нагорни Карабах има още по-големи основания да бъде признат като самостоятелна държава, няма път назад. Ще бъде признат като държава в бъдеще, защото държавата е реализирана върху законова основа.
- Какво от случващото се в България или какво от България ви харесва и бихте искали да го има в Армения?
- Ние имаме много общи неща. България е страна, която прилича на Армения, особено топлината между хората. Фундаменталните неща ги имаме и двата народа. Нашето желание е да сме член на ЕС и в тази връзка опитът на България е важен, особено по време на предприсъединителния период. Този опит бихме искали да го използваме.