Анкара се лута из разбъркания пъзел на Близкия изток

Няма спор, че през последните дни Турция е заета предимно с вътрешни въпроси, но това в никакъв случай не означава, че тя е загърбила своите приоритети на международната сцена. Напротив, не се изпускат от поглед ситуацията в Сирия, случващото се между САЩ и Иран, обстановката в Ирак или "енергийните войни в Източното Средиземноморие", които нагнетяват напрежение между Анкара и Атина. Активността в тази посока и по тези въпроси не само не е намаляла, но и има нови висоти. Особено по отношение на т. нар. дипломатически престрелки между Гърция и Турция за "понтийския геноцид", което всъщност е отражение на настоящото 

противоборство кой има право на газовите сондажи около Кипър 

или как да се разпределят порциите при предстоящия добив на газ от това находище. Различните становища относно случилото се през 1919-1922 г. в Гръцко-турската война, в която Атина окончателно загуби Мала Азия, са толкова противоречиви, че допълнително усложняват отношенията. Двете страни се обвиняват в "манипулиране на историята" и в геноцид, но в същото време техните министри на отбраната се срещат в Атина за уточняване на позиции и размяна на мнения. Сигурно ще се въздържат да коментират подписания договор между Франция с Република Кипър за военно сътрудничество, с който Париж си осигурява ползването на военноморската база "Евангелос Флоракис" в Кипър. Само че това е въпрос, който живо интересува Анкара. Там преценяват, че самолетоносачът "Шарл де Гол" ще осигури охраната на проучвателните дейности на  френската компания "Тотал" в района на газовото находище. 

Турция отговаря с традиционни за нея сигнали - в периода 13-25 май прави голямо военно учение "Денис Курду" ("Морски вълк") едновременно в Егейско, Черно и Средиземно море с 25 000 военнослужещи, 157 самолета, 131 кораба и 33 хеликоптера.  

Всичко това на фона на събитията в сирийската северозападна провинция Идлиб, което е постоянна тема за разговори не само между Москва и Анкара. Военните министри Хулуси Акар и Сергей Шойгу са разговаряли за пореден път по телефона за Идлиб и за мерките за намаляване на напрежението в региона, което е договорено в Сочи на срещата на президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Няма как да се скрие, че има разминаване в мненията за случващото се в Идлиб, където тези дни сирийската армия на президента Асад с въздушната подкрепа на руските военни извършва настъпление срещу радикални групировки в Сирия. Според Анкара руската страна е определила тези групировки за терористични, настоява за ликвидирането им, и то без да се приема за първостепенно положението на цивилното население. 

Турция твърди, че това е сериозен проблем при 3 млн. цивилно население в Идлиб и около 45-60 000 радикални бойци. Но не споменава, че някои от тези радикални ислямистки групировки през цялата гражданска война в Сирия са били подкрепяни от Анкара и тя се старае да ги съхрани с цел влияние и в бъдеще. След двете военни операции "Ефратски щит" и "Маслинова клонка" на територията на Сирия Анкара трудно може да скрие, че 

всъщност извършва прочистване на тези територии 

от неудобни за нея бойци, най-вече сирийски кюрди, провежда политика за налагане на турски език, за поставяне на "свои хора" в местната власт и укрепва своето присъствие в областта. Съгласно споразумението от Сочи турската страна е предприела дипломатически мерки за разоръжаване на тези групировки без сражения. Цели се оттеглянето им навътре в региона на Идлиб поне на 15 км. Изграждането на постове за следене за прекратяване на огъня е също част от споразумението от Сочи, както и отваряне за движение на шосета М4 от Халеп до Лаские и М5 от Халеп до Хама. 

Да, но Анкара забави изпълнението на договорките и на практика "целта не бе изпълнена", признават  турски наблюдатели. Въпреки многократното удължаване на срока за изпълнение. Пролетта на 2019 г. донесе и увеличаване на  престрелките и нарушаване на приетото като условие прекратяване на огъня. Армията на Асад се намеси и шосета М4 и М5 вече се контролират от нея. Но сраженията на юг и на югоизток от Идлиб не спират и това според Турция може да предизвика човешка криза с нови бежанци. 

Така Турция плаши и Европа, и Русия. Ако намерението на Анкара е било да се печели време, за да се осигури спасяване на "своите" в Идлиб и да се гарантира целостта на Сирия, за да не възникне каквото и да било независимо образувание на сирийските кюрди, подкрепяни от САЩ, задачата е изпълнена частично. Защото по тази тема разговорите на държавния секретар Майкъл Помпео и колегата му Сергей Лавров в Сочи са знак, че като играч на терена Турция ще трябва да се съобразява с техните договорки и интереси. На този етап е известно, че ще се създаде онази комисия, която ще разработва конституцията на Сирия, но териториалната й цялост се гарантира от Русия и САЩ. Президентът Башар Асад е участник в бъдещото устройство на страната, а ще се спори за състава на самата комисия. Кюрдите и в този случай вероятно ще са разменна монета. Растат и съмненията, че може и да не са направили правилния избор за своята подкрепа в сирийския конфликт. 

В същото време Анкара има своите противоречия със САЩ въпреки "съюзническите стратегически отношения". Има срок от САЩ да реши до 2 седмици отказ от доставка на руските системи С-400. Президентът Ердоган неведнъж отговаря, че "всичко свърши, ще се доставят". Убеден  е, че "все някога ще ни дадат и Ф-35". Вашингтон поставя доставките на самолетите Ф-35 в зависимост от отказа за доставка на руските С-400. Въпросът е ще издържи ли Турция на този натиск, или по-скоро "как ще отиграе топката". Дори за 80-милионна държава като Турция е трудно да отстоява независима от геополитическите играчи политика. Налага се "две крачки напред, една назад", което едва ли може да се приеме за баланс в геополитиката.  

Що се отнася до Иран, с който Турция традиционно поддържа добри търговско-икономически отношения, повечето анализатори в Анкара са убедени, че 

"ерата на войните приключи" 

Независимо че Пентагонът предложи изпращане на войски в региона на Близкия изток с цел отбрана срещу потенциална иранска заплаха. Турски експерти считат, че "съсредоточаването на Тръмп върху вътрешните проблеми и ограничаването на американските средства зад граница" са знак, че се цели не война с Иран, а "да се сложи Техеран на колене с икономически и дипломатически атаки", определяни от Техеран като "психологическа война". 

Преобладаващото мнение в Анкара е, че и Иран няма намерение за разгаряне на военен конфликт, но ще търси настойчиво пътища за изход от настоящата тежка за него ситуация заради наложените санкции. Далеч по-изгодно за него ще бъде да действа в региона чрез "Хизбула", хусите в Йемен или шиитски групировки в Ирак и Сирия. В случая с Иран обаче Вашингтон не успя да създаде "коалиция на желаещите", която да подкрепи излизането от ядреното споразумение. За Турция "това е грешка на Белия дом". Но тук въпросът е в същия дух - ще издържи ли Иран. Факт е, че ЕС, Русия и Китай подкрепят ядреното споразумение, тоест има несъответствие между позициите на Вашингтон и Брюксел и това се използва от Иран. 

Но амбициите му да дели мегдан с Русия и САЩ на територията на Сирия едва ли се посрещат със съответно разбиране от Москва, да не говорим за Вашингтон. А когато в играта е и Израел, става още по-сложно. Факторите са много и никой не е в състояние да действа самостоятелно, на своя глава. Анкара явно го отчита.