Анкара между проблеми с лирата и ролята й в Кавказ

Баку ликува. Ереван е гневен и негови жители нахлуват в резиденцията на премиера Пашинян, за да излеят отчаянието си от загубите във войната с Азербайджан. Но споразумението за прекратяване на сраженията е факт и Москва може да потрие доволно ръце. Не се допусна друг да бъде посредник в преговорите на лидерите на двете непримирими страни, между които стои Нагорни Карабах с прилежащи територии, контролирани от Армения. Каквото и да твърди в туитър Чавушоглу, външен министър на Турция ("Ще останем една нация, едно сърце с нашите азербайджански братя, които постигнаха важна победа на фронта и на масата на преговорите"), Анкара не успя да се настани там. Не успя и азербайджанският президент Алиев да наложи участие на турски умиротворителни сили, заедно с руските на линията на съприкосновение в Нагорни Карабах.

В изявление на руския външен министър Лавров във връзка с водените преговори за Нагорни Карабах с Азербайджан се казва, че са "отхвърлени предложенията на Баку за участие на Турция". А в съвместната си пресконференция с външния министър на Армения Лавров е допълнил, че е "необходимо да се продължат преговорите под егидата на Минската група към ОССЕ", в която са САЩ, Франция и Русия. Жест към медийно обявения за президент на САЩ Джо Байдън, който не крие симпатиите си към Ереван и е известен с внасянето на закон за арменския геноцид в Конгреса. За неудоволствие на Анкара, разбира се. 

Все пак се налага говорителката на МВнР на Русия Захарова няколко пъти да повтори думи на президента Путин, че "става въпрос само за руски миротворчески сили". Защото настойчиви въпроси на журналисти искат уточнения поради разминаване в информациите, които идват от Анкара и Баку. 

Кавказката мечта на Ердоган

ще трябва да се поотложи, независимо че "Азербайджан е благословена нация и Турция ще остане с Азербайджан и в бъдеще". От летище в Уляновск са излетели самолети ИЛ-76 с 1960 лековъоръжени руски войници, 90 бронирани автомобила и още 380 други превозни средства, които ще се настанят на фронтовата линия при Нагорни Карабах и коридора Лачин, където ще бъдат изградени и наблюдателни пунктове за контрол. Путин вече заяви, че "Армения и Азербайджан ще останат на позициите, които контролират", а това напълно устройва Баку. В Анкара се множат слуховете, че Пашинян се намирал в Сочи, но психологическите атаки са често явление. Като например тази, че заболяване на Путин щяло да го принуди скоро да напусне поста си (на английския "The Sun"). 

Струва си да се разгледат подробно клаузите на сключеното споразумение за прекратяване на огъня и настоящата война като цяло между Армения и Азербайджан. Пословично търпение на руската дипломация и демонстриране, че не се взима страна. Алиев твърди, че "споразумението е в полза на двата народа", но арменците не крият огорчението си. Готови са за продължаване на битките. Проблемите на Пашинян явно няма да свършат. На 15 ноември Азербайджан ще получи Келбеджер, на 20 ноември - Аадам, а на 1 декември - Лачин. Руските сили ще се настанят по линията на съприкосновение в момента, в който арменските части се изтеглят, а срокът им на пребиваване ще е 5 години. Те ще контролират спазването на споразумението за прекратяване на огъня. Постигнато е съвместно решение за изграждане на нов пътен мост през следващите 3 години между Ханкенди и Армения, а руските сили ще носят отговорност за сигурността му. Ще се осигури и нова линия за връзки между Азербайджан и Нахичеванската автономна република. Това като допълнение към споразумението за откриване на всички икономически и транспортни връзки в региона. Армения ще осигури безпрепятствено придвижване на граждани, стоки, транспортни средства между западните райони на Азербайджан и Нахичеван. Всичко това - под контрол на руските сили. Моментът е подходящ президентът Путин да заяви, че външни сили действат за дестабилизация на държави като Беларус, Киргизстан и Молдова. Призивът е да се оставят страните сами да решават проблемите си, без външен натиск и вмешателство. Позиции, които явно са съобразени с ветровете, които духат в многополюсния свят, но без да се пренебрегват интересите на Москва относно собствените зони за сигурност. Както и грижите за съхраняване на изгражданите с десетилетия връзки със страните от бившия СССР, които сега са не просто съседи. Поговорката "чуждото не искам, своето не давам" явно не е само българска. 

В такава ситуация за Анкара остава да се вживява във вътрешните си проблеми. Там, след като Ердоган освободи председателя на централната банка заради неспасяемо падащия курс на турската лира, последва назначаване на този пост на Наджи Аабал, което предизвика оставка на министъра на финансите Берат Албайрак, зет на Ердоган. Мотивът е "здравословни проблеми и желание да се посвети на семейството си", но злите езици в Анкара твърдят, че Аабал не е човек, с когото Албайрак може да работи. Възгледите им в областта на финансите и икономиката са коренно различни. Но опасенията са, че това може да предизвика

широкомащабни промени не само в кабинета

но и сред съветниците на Ердоган. Засега предаване на властта в Министерството на финансите няма да има, а новият министър Лютфи Елван не крие, че "и за мен това назначение бе изненада". "Блумбърг" обаче не пропусна да коментира, че зад оставката на Албайрак стоят обвинения за рязко намаляване на валутните резерви на Турция. Според "Файненшъл таймс" по времето на Албайрак са били извършени големи продажби на долари на пазара с цел предотвратяване спада на турската лира. Но в резултат са намалени несъразмерно валутните резерви. Според последни данни към 30 октомври резервите са стигнали до 18,93 млрд. долара, но някои икономисти и пазарни експерти твърдят, че ако се вземат предвид суаповите операции, нетните резерви на Турция са в порядъка на 

минус 50 милиарда долара

Проблеми, над които управляващите в Анкара явно ще бъдат принудени да се съсредоточат. Спасяването с акценти върху външна политика и поддържане на роля в Близкия Изток, през Либия, Ирак, та до Кавказ, не винаги може да носи дивиденти. Особено, ако лирата не спира да пада, а близки сътрудници те напускат. Но това са вътрешни дела. Другото е отзвук от срещи в Париж относно мерки срещу тероризма в Европа, инициирани от президента Макрон и канцлера на Австрия Курц, които не крият острите си становища за изказвания на Ердоган в тази връзка. Проблемите се множат, но този път са в много посоки. Зачестяват въпроси, на които в Анкара трудно намират отговори. Поне на този етап.