Ами сега за премиерата в Битоля?
/ брой: 214
В Битоля, легнал на сърцето на всички българи не само с една македонска песен, се състоя премиера на филма "Трето полувреме" на Дарко Митровски. Там се прави някакъв фестивал и този филм не само бе представен пред публиката, но той е и предложен от македонска страна и за кандидат за "Оскар". Е, може и да е само "подгряваща" информация с различни цели, но е факт, че независимо от многото коментари в нашата преса и най-вече от страна на някои наши евродепутати, Македония не намира съществени причини да се отклони от поетия път на странна конфронтация с България - в исторически аспект, а вече и на политическата сцена. За филма у нас се знае от разкази, но е достатъчно акцентирането върху "активното участие на българите" при депортирането на евреите от днешните земи на Македония по време на Втората световна война и ужасяващата им съдба в концентрационните лагери. Бурно историческо време, смърт и несправедливост, милиони жертви и много, много спекулации с днешна дата. Въпросът е не само в тази премиера и свързаната с нея пресконференция, на която присъстваха официални македонски управляващи като министъра на културата. Подобно настроение се създаде и когато в Скопие се откри музеят на Холокоста, една импозантна сграда редом до Исторически музей и онези огромни паметници на предимно наши исторически личности. Въпросът е, че нашите официални власти не успяват да намерят верния тон, да открият онзи път към управляващите в нашата съседка, който да позволи решаването на конфликти, недоразумения или наслоения от миналото, които да осигурят нормалното ни европейско съжителство в ЕС. Някои последни изказвания именно в ЕС говорят, че отношенията ни с Македония в момента, нашите спорове относно "езика на омразата" и "кражбата на история" не се разбират еднозначно. Великите сили винаги са имали тук интереси, които, особено днес в условията на криза, най-често не са съвпадали с нашите. Това, че в Битоля са отишли 30 наши журналисти с какво помага на нашата политика в това отношение, освен че предизвика насмешливи коментари в някои македонски медии, които дори предположиха какво ще се пише в София. Какво стана с нашите еврейски приятели? Някои от тях са в Скопие и дават изявления, които, меко казано, не са в наша полза. Дали е въпрос на пари, или отново става дума за някакво размесване на карти не е много ясно. По-скоро първото. Но не е ли време да се действа изпреварващо, да не се оставя реакцията само в Брюксел и най-после да се координират действията. Иначе мирише на аматьорство, а светът отдавна не го допуска. Справка - Близкият изток.