Акценти
А след коронната криза накъде?
/ брой: 67
Някой каза, че сега светът е в пауза. Да, наистина е в пауза, която обаче можем да използваме, за да осмислим що за свят е този, който може да се срине, само защото един китаец изял недопечен прилеп. Пандемията шества, а хората се призовават да си стоят у дома, защото здравните системи просто няма да издържат, не само у нас. В суматохата от зловещото нарастване на броя на заразените и преждевременно напусналите живота хора набъбват въпроси дали светът, без значение на Запад или на Изток, ще съумее да отговори подобаващо на въпроса що за съюзи сме градили, щом като в уплахата играем всеки сам за себе си?
След първоначалното стъписване се заговори за възкресяване на международното сътрудничество, но се оказа, че ставало въпрос само за Западния свят. Изведнъж на първа линия излязоха суверенните държави, лансираха се идеи за национализации, държавно планиране, за да бъдат спасени бизнес и икономики. Някои решиха да обявят, че равновесието между държава, пазари, сигурност и устойчивост на нациите ще бъде в основата на задаващия се след справянето с "коронната пандемия" международен ред. Но услужливо забравиха да споменат, че на терена на геополитиката стои и "другият свят". Свят, който определено не е забравил, че идеите за "съвместното мирно съществуване" осигуриха години на спокойствие, макар и временно, на умореното от конфронтации човечество. Да не се окаже в крайна сметка, че в тежките времена, които преживяваме всички, държавите ще могат да преодолеят по-безболезнено раните от КОВИД-19, ако има "мирно съвместно съществуване"? Термин от времена, в които т.нар. соцдържави имаха държавна собственост, планова икономика и строго охраняеми граници - неща, които днес се налагат като практика в т.нар. либерален свят.
Мрачни са краските в момента, но има и малко светлина. Оказва се, че Италия страда от пандемията, но престъпността е чувствително намаляла. Каналите на Венеция се напълнили с риба. Европейските столици са с чист въздух, който няма опасност да трови живота на гражданите. На онези, които внезапно и насилствено трябваше да се научат на ред и дисциплина, им се налага да проумеят, че трябва да ценят всичко онова, което са приемали за даденост - да се движиш свободно, да цениш лекарите и медсестрите по достойнство, а не да ги ругаеш заради здравната система, за която те не са виновни, и т.н.
София, с мерките за справяне с пандемичната криза, не е по-назад от другите. Напротив. Само дето по балконите не се веят националните флагове като в Атина - като знак за обединение на нацията в сложните времена. Но имаме и специфични разлики. Празните улици принудиха просяците да се строят и те пред суперите, защото само там има хора. Даже черквите са пренебрегнати, защото, макар и отворени, малко люде прекрачват прага им. Един от министрите ни казва "стига с тая демокрация", а друг бивш външен министър дава акъл на Пекин да се "съобразява с европейските правила и да забрани пазарите си с диви животни", за да се приеме за цивилизована държава. Това - за Поднебесната, която днес всички молят за маски, медикаменти, респиратори и опит за справяне с пандемията! Добре, че са социалните мрежи, за да се види реакцията на обикновените българи, когато някой се самозабрави в опит да остане пред камерите на услужливите телевизии и в изпълнение на нечии опорни точки. Защото кризите са и възможност, казвали китайците. Поне да излезем от сегашната повече човеци. И това е нещо.