ГЕРБ бърка цели със средства и приоритети

Доц. д-р Гале Христов

На 5 юли 2009 г. българските избиратели за втори път през последните 10 години се предовериха на "месия", който едва ли не с магическа пръчка ще реши проблемите на страната, на всеки един от нас. Както Симеон Сакскобургготски остана в съзнанието на народа с обещанието си за 800 дни да направи така, че българинът да живее и работи далеч по-добре. Този път избирателят повярва на Бойко Борисов и на създадената от него партия ГЕРБ.
Оттогава измина повече от година, което дава основание да се направи една по-обобщена оценка на извършеното и да се направят съответните изводи и прогнози.
Парламентът и правителството предприеха само мерки и действия, които имат задължителен характер. С много усилия и загуба на време бе приет правилник за работата на парламента. Народното събрание взе популистко решение депутатите да не излизат в отпуск, но практически бездействаше, тъй като нямаше какво да обсъжда.
Работата на парламента, досегашните изяви на някои от народните представители показват, че редица от тях са неподготвени за отговорната работа, с която са се заели. И с невъоръжено око се вижда, че действията на знакови фигури като Цецка Цачева, Искра Фидосова са далеч от сериозните изисквания, предявявани към съвременните политици.

Голяма част от приетите закони не се характеризират с добро качество и затова рейтингът на парламента чувствително падна. За това не може да помогне и дирижираната дисциплина, демонстрирана от народните представители от ГЕРБ.
Основното, което предлага новоизбраният министър-председател и членовете на кабинета през изминалите месеци, бе да обвиняват правителството на Сергей Станишев и отделни министри за извършени, според тях, нарушения и "престъпления", без да си дават труд да доказват. Направен бе сериозен опит да се диктува на съдебната система какво да й бъде поведението при решаване на въпроси, които са от нейната компетентност.
Разбира се, задължение на всеки управленец е да прави анализ на положението в съответната сфера, която поема, но това би следвало да се прави заинтересовано, а не театрално и с отправянето на недоказани обвинения. Правителството е далеч от големите образци в съвременния мениджмънт. Великият управленец Лиакока напуска "Форд". Поканен е в компанията "Крайслер", измъква я от фалита, без да каже публично и дума срещу "Форд".
Налице са прояви за провеждане на конфронтационна политика. Не се приема и най-добронамерената критика. Правителството не реагира адекватно на икономическата криза. Спадът в икономиката за 2009 г. е над 5%. Нищо конкретно не бе направено за широко рекламираните мерки за привличане на допълнителни средства от митниците. Бяха дадени обещания, че само от спиране на контрабандата в държавната хазна ще влязат над 2 млрд. лева.
Само за първите два месеца на тази година спадът във вноса е 15%. Спадът за външната търговия за 2009 г. е 29,5%. Несъбраните приходи само за първия месец на годината бяха 500 млн. лева. Държавата дължи пари на общините и фирмите, което ги затруднява изключително много. Заплатите и пенсиите са замразени. Започнаха протести на лекари, студенти, учени. Безработицата достигна над 10%.
Главната причина за състоянието, в което се намира страната, се корени в липсата на компетентност у управляващите и налаганият стил, който е далеч от научните изисквания. В подкрепа на това изключително важно твърдение могат да се изтъкнат няколко примера.
Разработената и утвърдена програма на правителството за работата през мандата бе в доста суров вид. По-внимателният прочит дава възможност да се види, че правителството няма ясна визия какво ще прави през мандата си. Няма средносрочни, няма краткосрочни цели, бъркат се цели със средства и приоритети. Когато нещата не са изяснени в теоретикопрактически аспект и няма ясни разработки, не могат да се очакват конкретни резултати. Даже Бойко Борисов демонстрира своето пренебрежително отношение към разработването на каквито и да е документи. В това отношение той повтаря небезизвестния Филип Димитров.
Работата е на парче, ден за ден, виновни са другите за каквото и да е. Не се изпълняват дори правителствени решения. За какво говори фактът, че министър-председателят едва ли не се хвали, че разпределя всеки лев къде да отиде, не се доверява на министерствата и отделните министри. Отделни министри говорят непремерено, а после се дават обяснения и оправдания. С цялостното си поведение Симеон Дянков демонстрира некомпетентност, неуважително отношение към българския народ и отделните институции. Пред медиите се говорят често неистини. Проявява се с нищо не потвърдено самочуствие, да не говорим за тщеславие. Провеждат се показни акции срещу организираната престъпност, по които предварително се вдига пушилка до Бога. И досега правителството няма ясна антикризисна програма, за която настояват и партньорите на ГЕРБ. Нищо не се прави за засилване на потреблението. Европейският съюз обяви 2010 г. за година за борба с бедността, но досега правителството и дума не споменава по този въпрос. Бойко Борисов се държи менторски, служи си със заплахи.
Европейският съюз разработва стратегия за развитие до 2020 г. Във връзка с това президентът Георги Първанов поставя въпроса за разработване на стратегия за развитието на страната до 2020 г. Известно е, че ЕС работи планово и стратегически. Досега правителството обаче не предприема нищо конкретно по този най-важен въпрос. Не е последователна и ясна позицията по изграждане на АЕЦ "Белене", участието в "Набуко" и "Южен поток".
Поради липса на конкретна визия, концепция и стратегия и на целенасочени действия за усвояване на европейските фондове практическите резултати са просто плачевни.
Главният извод е, че управляващите нямат възможност и опит ефективно да ръководят страната в разразилата се криза и изоставането в социалната сфера става все по-сериозно. Неспособността адекватно да се решават текущите и стратегическите въпроси обаче неминуемо ще се отразява на рейтинга на ГЕРБ. Но тяхното управление е гибелно за страната.
Затова е нужна алтернативна управленска стратегия и политика, която могат и трябва да реализират левите сили - БСП, социалдемократическите, комунистическите и други националноотговорни партии.
Настоящето и бъдещото развитие на страната, което е свързано с перспективно изградена икономика и култура, с решителна борба с бедността и за повишаване на доходите на хората, настоятелно поставят въпроса за обединение на левите сили, за да излезе страната от положението, в което се намира.
Колкото по-бързо се осъзнае необходимостта от това обединение и се предложат реални алтернативи, толкова по-добре ще се отрази на развитието ни.