Това, което е позволено на Юпитер...

В края на миналата седмица Световната антидопингова агенция (УАДА) обяви, че поръчано от нея изследване, обхващащо олимпиадите от 2010 до 2018 г., е установило, че използването на забранени субстанции и методи с терапевтична цел не влияе върху спортните постижения на атлетите. От УАДА посочват, че спортистите, използвали "разрешен допинг", са участвали само в 181 от 20 хиляди съревнования, а от над 2000 медала те са спечелили едва 21. С други думи - "разрешеният допинг" не помагал да се печелят медали. 

Явно, изследването на УАДА идва като закъснял отговор на разкритията от 2016 г. на хакерската група "Фенси Беърс", която без особени доказателства е сочена за руска. Преди четири години "Фенси Беърс" разкри, че редица известни западни спортисти, като тенисистките Серина и Винъс Уилямс, гимнастичката Симон Байлс, колоездачи и много други, вземат легален допинг по медицински причини. Най-скандалната практика обаче е сред норвежките биатлонисти и ски бегачи, иронично наричани "отборът на "Вентолин", по името на известната марка 

противоастматичен препарат

чийто прием им позволява да дишат по-добре по време на надпреварите.

Спортни коментатори вече ехидно отбелязаха, че само медалите на норвежците са много повече от посочените от УАДА спечелени с легален допинг отличия. Съмнения пораждат и някои причини, поради които са се предписвали тези препарати. По данни на УАДА това са синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност - състояния, характерни за деца и подрастващи. Освен това, възниква законният въпрос - ако този "легален допинг" действително не допринася за по-добри резултати, защо да не бъде разрешен на общо основание, при спазване на някакви правила, разбира се. И още. Ако наистина той е нещо невинно, защо неговата употреба не се е афиширала, а се наложи хакери да отворят очите на широката общественост за него. Да оставим настрана въпроса, че обявяването на споменатите хакери за руски явно целеше да дезавуира техните разкрития, защото Русия, ерго, е заинтересована да внушава, че спортът на Запад е не по-малко засегнат от допинга от нейния. 

Като стана дума за общественото мнение. Интересни резултати по държави показа през 2016 г. изследване, направено от най-старата френска социологическа агенция "Ифоп" по поръчка на руската информационна агенция "Спутник". То разкри, че против употребата на "разрешен допинг" са 66% от поляците, 50% от италианците и германците, 48 на сто от французите. В САЩ обаче само 45% не виждат нищо лошо в употребата на забранени вещества по медицински показатели, в Испания такива са 41%, а във Великобритания - едва 38%. Т.е. в англосаксонския свят това не се смята за голям проблем, което може би има нещо общо с факта, че повечето съобщени имена са на атлети от такива страни. Натрапва се усещането, че спортистите 

от едни държави са привилегировани 

в очите на международните контролни органи, за сметка на спортистите от други страни. 

Това усещане се засилва и от поредицата случаи, в които някои спортисти останаха ненаказани въпреки сериозността на техните нарушения. Например през есента на миналата година стана ясно, че американският спринтьор Кристиан Колман три пъти е пропуснал да даде проби на допинг ченгетата. По правилата той е трябвало да бъде отстранен от състезания за една година, но това не се случва. В тогавашна публикация на Би Би Си изрично се подчертава, че за подобна простъпка през 2006 г. бившата олимпийска шампионка от Великобритания Кристин Охуруогу си е понесла наказанието. 

Или да вземем случая с американския треньор по бягане Алберто Салазар от октомври 2019 г. Салазар, заедно доктора Джефри Браун, бяха изгонени от спорта за четири години заради използването на тестостерон и препарата L-карнитин. Въпреки заявленията на президента на УАДА сър Крейг Риди, че тренираните от Салазар спортисти ще бъдат проверени, до момента, а мина повече от половин година, не се е чуло нищо скандално. Странно. Треньорът и докторът виновни, спортистите - не. 

Нещо повече. Легендарният британски бегач на средни и дълги дистанции сър Мохамед (Мо) Фара, който е тренирал при Салазар, си признал пред американската антидопингова агенция ЮСАДА, че е приемал L-карнитин, но уж без да нарушава законовия лимит. В началото на т.г. от УАДА поискаха британските им колеги от ЮКАД да им предадат пробите на Мо Фара, но срещнаха отказ с мотива, че искали "достоверни доказателства". По този повод руският атлет Сергей Шубенков иронично написа в туитър: "Значи можело и така? Отнеха ли им лиценза вече?"

През март т.г. беше отстранен за четири години от спорта колоездачът и консултант на Федерацията по велоспорт на САЩ Джон Глийвс. Оказа се, че членът на работната група на УАДА по проблемите на разпространението на допинга сам е вземал допинг. Много интересно е, че Световният антидопингов кодекс 

не се прилага в професионалните лиги на САЩ

(т.е. елитът на американския спорт е извън контрола на УАДА), но в същото време американските политици имат претенцията националното им антидопингово законодателство да има екстериториалност, т.е. по него да се съдят спортисти от други държави. 

Съвсем въпиющ вече е случаят с кенийските бегачи, 200 от които са били хванати с допинг за последните 15 години, но никакви генерални действия срещу Кения не са предприети. Общото между всички тези случаи е липсата на масова, дори на моменти истеризираща, политическа и медийна реакция, която да доведе до всеобхватни проверки на местните антидопингови агенции, като ЮСАДА например, от страна на УАДА. Няма доклади "Макларън", документални филми, заклеймявания на най-високо политическо равнище, забрана за участие на всички спортисти от тези страни. Нещо, което наблюдавахме по отношение на Русия. В случая с Кения например мотивът е, че нямало данни за държавно организирано допингиране като в Русия. Но как да разбереш има или не такава намеса, ако изобщо не извършваш мащабни проверки на пробите и базите данни? 

Просто в единия случай вероятно има политическа поръчка за максимално раздухване, която е част от по-голяма и мащабна политическа кампания, а в другите случаи липсва такъв интерес и хъс към разследването, защото няма такава мотивация. Но ако правилата не са еднакви за всички, при всички обстоятелства, тогава системата просто няма да работи и ще деградира. Сега виждаме, че международният спорт се развива като в древноримската поговорка "Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола". Но и Рим си е отишъл накрая, в немалка степен заради високомерието си.