От шофьорската книжка до скалпела

Като чета и гледам какво се случва в Медицинския университет в София, си мисля, че ние приемаме съвременните ни събития, изяви и деформации като някакъв феномен, непознат в развитието на нашето отечество, като нещо внезапно и неестествено. Ако обаче направим един исторически паралел, ако потърсим корените на тези явления, ще видим, че българската интелигенция, както и значителна част от световната интелигенция, не е носител само на доброта, справедливост и човечност. Много нейни представители са заразени от страстите на своето време не по-малко активно, не по-малко негативно и не по-малко пристрастно. При опита например да се въведе особен режим в България със суспендирането на Търновската конституция през 1881 г. една значителна част от тогавашната интелигенция, като Григор Начович, Константин Стоилов, Тодор Икономов, самият Константин Иречек, одобряват това нарушение и участват в създаването на Режима на пълномощията. Оттогава много рядко има тоталитарно, авторитарно събитие, към което да не е съпричастна особено научната интелигенция. Тук можем да споменем самия Александър Цанков, който е много добър професор по право, да не говорим за Богдан Филов, които са проявили късогледство в това свое поведение.
Днес имаме непрекъснато повици, че интелигенцията ще спаси отечеството, но не помним, че като цяло, разбира се, без знаменити изключения, интелигенцията се държеше доста сервилно и по времето на тоталитаризма. Тези усмихнати лица, аплодиращи какво е казал този или онзи партиен велможа, бяха част от доброто поведение и дори от патриотизма на тогавашната интелигенция, която пееше за партизаните повече, отколкото за хайдутите и въстаниците ни. Така че тук виждаме едно понятно разочарование спрямо онзи модел, в който интелигенцията е непроменима, непоколебима, непреклонна. Това си е и световно явление, една част от френската интелигенция също така не се съпротивляваше на нацисткия режим - от Пикасо до Жан Маре. Така че виждаме в случая у нас крушението на поредната илюзия. Но в този тон на силно приобщаване към властта и парите изпъкват, като се държат по различен начин, и помним точно тези лица, които казват не на беззаконието.
Виждаме очевидни нарушения на много закони и това не смущава тези хора, стремящи се към парата. Защото очевидно става дума за пари. Това е една от най-отблъскващите черти на съвременния свят. Примерно Силвио Берлускони не се притеснява, че е за затвора. Всякакво нарушение, всякаква изява на богатство и власт, когато е очевидно доказана, не притеснява нейните носители. Включително и у нас винаги ще се намерят полемисти, които ще кажат, че са били прави и са правели всичко в името и благото на народа.
Но понеже става дума за университет, можем да направим един, още по-угнетяващ, извод - тъгата на нашето време е, че най-благородните дейности на човешкия живот като здравеопазване, култура, наука и дори спорт са толкова силно комерсиализирани, че губят част от своето общочовешко обаяние. Нима не е ясно, че олимпиадите вече са не само комерсиализирани, но и са политизирани и това едва ли има нещо общо с изначалния благороден замисъл на гърците - просто да се състезават, но невинаги и непременно да побеждават.
Когато става дума за професори, в чиито ръце са студентите, младите хора. С поведение на мутри не знам как се обучават студенти. Аз не мога да си представя как може да си професор и да водиш охрана, това е смешно като явление. Как може да се прави университетско общо събрание с полиция? Това е драма, която ще продължи и в различни други сфери, защото индикация за успех и стойности е притежаването на пари, а не спасяването на животи или съзидаването на институции на доброто. В основата на случилото се е неистовият стремеж да се комерсиализира висшето образование. Какво повече да се каже? Повече от това, че идеята за образованието е за тези, които имат пари. Повече от немската поговорка: "Който се ражда беден, умира глупав". Повече от това, че те въртят на сто места, преди да заиграе скалпелът, преди да видиш животоспасяващите операции. Повече от това какво може да се каже? Даже и културните дейци, които в голяма степен са в правото си да са огорчени от съвременния свят, ако човек чете техните изповеди - и при тях преобладава най-вече темата за парите, а не за това, че са написали прекрасен роман, който няма къде да се издаде. Сега, за да издадеш една книга, са ти нужни само пари. Ако имам пари, мога да издам учебник по стоматология. И това е всеобщо явление. Тук случаят с Медицинския университет е може би силно драстичен израз на явлението, но това има верижни проекции във всички други сфери на нашия живот - от даването на шофьорска книжка до мозъчната операция.