Геноцидът

Напоследък понятието "геноцид", като всички термини, които се употребяват често, започна да се обезсмисля. Ние вече говорим, че когато парното е скъпо, това е геноцид. Или когато тъща ви не ви разбира, това също е геноцид над семейството ви. Има лека девалвация на самото понятие, която е цинична спрямо самия Холокост - геноцида над шест милиона евреи в Европа, програма на нацистка Германия за целенасоченото им унищожение. Ние отбелязваме Холокост на 10 март - деня, в който през 1943 г. е предотвратено депортирането към нацистки лагери на стотици евреи от Пловдив. Но не може да кажем, че Милошевич е извършил геноцид в Косово, при положение, че сърбите там бяха 3% от населението. То е все едно да кажем, че в Бавария по време на геноцида на Хитлер над евреите само 3 на сто от населението са германци. Геноцид е специфично понятие, което означава, че се избиват или репресират хора по генетичен принцип - няма значение дали си банкер, учен, лекар, адвокат, щом си евреин, ти заминаваш за Аушвиц и Дахау.  
Холокоста е едно от най-отвратителните престъпления на ХХ век. Това, че бяха преследвани и избивани, създаде у евреите едно особено чувство за общност, за заплаха, което понякога дори се превръща дори в агресия от тяхна страна. Но няма как да се отрече това угнетително страдание, което са изживели в тези години. Затова на този ден се прекланяме пред жертвите на Холокост.
Съвсем друг въпрос е, че аз намирам за нередно парламент, законодателна власт, да се произнасят по стойността и употребата на исторически събития. Ако тръгнем да търсим парламентарно произнасяне за геноцида, тогава всичките кортеси - народните събрания на Южноамериканските държави, би трябвало да осъдят Испания, Португалия и конкистадорите. Миграцията изобщо, включително днешните бежански вълни, са част от човешките потоци и процеси, самият Аспарух не е канен от никого да дойде на днешните наши земи, но той извършва една велика съзидателна историческа мисия. 
Ако навремето имаше една идея, че Тодор Живков спасил българските евреи, то днес се премълчава и отношението на Комунистическата партия като съпротивителна сила в осъждането на еврейския геноцид. Затова не може сега пък да се говори само, че депутатът Димитър Пешев спасил евреите с писмото си в тяхна защита. Защото той е един от тези, които са гласували антиеврейски закони в нашия парламент. Спасяването на българските евреи е заслуга на самия климат и дух на тогавашното българско общество. Понякога се шегувам, че германците са спасили евреите в България, защото сравнително късно искат депортацията им - когато вече фелдмаршал Фон Паулус е с вдигнати ръце при Сталинград и нашият цар по силата на своята почти патологична предпазливост е гледал да стои по-далече от тази работа.
Нека напомня, че България е може би страната, в която арменците са били сравнително най-добре приети и, без да са интегрирани, са се чувствали част от това общество. Така че това толерантно чувство, което изпитваме към малцинствата, към онези, които идват тук със страдание, е почти иманентно за българите. Самият бежански въпрос днес не може да бъде индикиран по един признак. Ако има наистина идея за корозията на Европа чрез тази изкуствена демографска инжекция, трябва задължително да запитаме кой предизвиква това. Защото целта на политиката не е да решава проблеми, а истинската цел на политиката е да предотвратява проблеми. Това трябваше да бъде предотвратено. И в същото време, наред с опасностите за нашата хилядолетна европейска цивилизация, не трябва да забравяме и за една човечност. Тези, които спят в дъжда, загиват и се давят край гумените лодки, те далеч не са потенциални бомбаджии, камикадзета, терористи и отрицатели на европейската култура и цивилизация.
В историческите оценки не може винаги да има еднозначен отговор на въпросите. Именно поради това, че се търси еднозначен отговор, историята на човечеството е преди всичко история на заблуди, войни и противопоставяния. Днес стана модерно да се отрича всичко, дори Холокоста, модерно е да се лансира "различен поглед върху историята". Не приемам това търчане "в крак с времето", защото днешното време няма никакво значение за онези милиони хора - не само евреи, но и комунисти, политически затворници, съветски военнопленници, цигани и пр., които са измъчвани, избити и изгорени в пещите на Аушвиц, в занданите на Бухенвалд или в касапницата на Бабий яр. Те остават стон на сърцето у днешните хора, а "новият прочит" с цел омаловажаване на нацистките престъпления е просто похват за възраждане на фашизма.