Докато помним - има надежда!

Евгений БЕЛИЙ, председател на БАС

Преди 80 години, на 23 юли 1942 г., на Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни антифашистите Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов. За тези млади и самоотвержени борци за социална справедливост животът е славен, пролетен, изпълнен с радост и обич. А вярата - неизтребима като птиците.

И днес, колкото и да ни отдалечава времето от онези дни, месеци и години на борба, колкото и фарисеите, предателите и платените писачи на угоднически текстове да глаголстват от официални трибуни и мухлясали издания, делото на безсмъртните герои на антифашистката съпротива все така ще живее и ще се предава от поколение на поколение. Хиляди са загиналите за свободата на Отечеството. И докато я има България, ще ги има и тях. Въпреки всичко! Те ще са в родината, в нейното сърце, в бъдещето й.

През своя кратък живот Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов са развили в себе си най-добрите качества, присъщи на извисени и добри хора. Фашистките изверги се страхуват от мъртвите герои. Но не ще ги изтръгнат от паметта на историята, колкото и да се стремят да ги заличат. защото идеалът е безсмъртен! А скоро, много скоро, българският народ отново ще прогледне. И техният подвиг ще му бъде потребен. Ще го пречиства. Не може да се живее без чест, без достойнство, без дързост, без вяра.

Имената на шестимата разстреляни на Гарнизонното стрелбище са святи. Затова трябва да ги пазим и да ги предадем на децата и внуците си. На бъдещето.

Те приеха смъртта като победа

И днес сме готови да извикаме: "Къде сте, другари? Станете, защото ни трябвате днес, на България й трябвате, както тогава!"

Станете и елате, но няма да намерите народа и държавата, за която отдадохте живота си.

Няма да се зарадват душите ви и няма да се стоплят сърцата ви от това, което ще видите. Защото през последните години България имаше шанса най-после да бъде господарка на себе си, но е на път да остане слугиня.

Станете от гробовете си, но не отваряйте днешните учебници и книги. Защото в тях пише, че сте мрели не за правда и за свобода, а заради махленска свада. Не разгръщайте нашите вестници, в които ровят костите ви. Защото в тях ще намерите лъжи и измами.

Станете от гробовете си, но не отивайте в нашия парламент, където ще ви освиркат и одюдюкат хора, жадни за мерцедеси, имоти и слава. Хора, които по команда влизат и излизат, по команда гласуват и, както изглежда, по команда бастисват България.

Същата тази България, за която вие и още 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи и над 31 хиляди политзатворници и концлагеристи тръгнахте от различните краища да дарявате светло бъдеще, да я правите република, да й носите свобода, равенство и правда.

Не търсете независимост в днешна България, защото няма да я намерите. Не търсете достойнство и гордост, защото и тях няма да намерите. И те са продадени на чужди търгове. Не търсете горди политически българи, защото и такива вече няма.

Станете от гробовете си, но не търсете паметниците си. Ще ги намерите на вторични суровини, осечени и осакатени - на кого главата, на кого ръцете и краката. Когато един народ не тачи гробовете на синовете си, той отваря място за нови.

Паметникът на Съветската армия и той им пречи - и него искат да съборят. А наскоро нашият президент отиде да остави цветя на паметника на палачите ви. 

Станете от гробовете си, другари, но не ходете в българските училища, нито в българските книжарници. Там, където стояха портретите и се продаваха стихосбирките и словата ви... Напразно ще ги дирите. Вашето и нашето, поробено от фашистите, отечество днес е

поробено от бездуховност

Отънял и празен е джобът на българина, няма в него пари нито за учители, нито за лекари, камо ли за писатели, театри, артисти и наука. Растат цените на храни, горива и данъци. 

Ако по телата ви има още незасъхнали рани, не ходете и в българските болници - ще ви върнат, ако нямате пари. 

България, каквато ще я заварите, мрази своя народ, мрази своите бедни, мрази своите болни, мрази своите учени.

Станете и кажете: имало ли е фашизъм в България, и има ли го и днес?! Станете и вижте как умират майки, деца и невинни хора. Станете и вижте как се рови в кофите за боклук...

Станете... Но най-добре пак легнете в тия черни гробове, за да не берете срама на днешните "господари"!

Повече не можем да си позволим да наблюдаваме това, което се случва в България днес. Днешна България е точно обратното на това, за което нашите герои се бориха. Нека се опитаме

да възродим пламъка на идеите

чистотата на сърцата и примера на саможертвата.

Ние, българските социалисти и антифашисти, няма да приемем имената на героите да бъдат заличени. Няма да приемем опитите за пренаписване на събитията и да позволим политическите еднодневки да се гаврят с този велик и незабравим подвиг! 

Крайно време е ние, българите, да вземем съдбата си в собствените си ръце, да се заемем с решаването на собствените си проблеми и да изградим отново по-справедливо и социално общество.

Затова ни зоват програмните документи на Българската социалистическа партия - към социалната идея на нашата партия, към отговорността за България и народа, посочвайки държавата като гарант за здравето и сигурността на гражданите.

Българският народ е уморен от бедност и несправедливост. Търпението на хората не е безгранично, то вече е изчерпано!

Нека сега, с участието си в управлението на държавата, да докажем превръщането на програмата в действие!

Да насочим нашите усилия за генерално преустройство на държавата, за да се пресекат всякакви условия за корупция и злоупотреба с властта. И да създадем такава държава и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот и живота на своите близки нашите предшественици в жестоката антифашистка съпротива. Това е задачата днес - борба за делото на българските антифашисти!

Докато помним - има надежда!