Присъствие

Петко Каневски   

       Посвещавам на Никола Й. Вапцаров

Стани бре, Кольо, идем ти на гости! -

баща ти Йонко с Пею Чирпанлията.

Обвити с песни са хайдушките ни кости

и плачат пак за коня шарколията.

Животът загорча ни от предателства,

а Свободата ни замина за чужбина.

Наситиха се българите на гадателства,

макар търпението си да зоват Родина.

И твоят див копнеж по Филипините,

и вярата бронирана в звездите,

и идеалите ти избледняха със годините -

без твоя дух прогонихме мечтите.

Но Свободата ни е сложила печата:

или въже за злото, или за нас - олово!

Кръвта ти, Кольо, ненапразно е пролята,

щом оживява в светлото ти слово.

Стани, Никола, идем да те вземем -

небесната флотилия за битка чака.

Небето и земята най-после да оженим

и да изтръгнем котвите на мрака.