Отчетът

Не зная дали се е докачил Росен Плевнелиев, когато Бойко Борисов се пошегува: "Защо да не сложим жена за президент!" Д-р Тони Филипов  написа "на маншета... на усмирителната риза", че това е кьорфишек и напомни глагола, който е използван - "сложим". "Не да предложим, не да изберем, а да сложим. Не сме решили, не сме сложили жена."
И кьорфишекът, който закрива стаени лични мераци на премиера, бе подет, направо захапан, от електронните медии и са заредиха догадки - тая ли, оная ли? Тая става, оная не става. Да им имам проблемите! То, ако работата е до "кой става и кой не става", и Росен Плевнелиев не ставаше, ама бе сложен, сиреч турен. И ето че "туреният" навъртя три години на поста държавен глава и удари часът да отчете публично какво е сторил. И взе, че се нахвали с телешки възторг - с "Азът" напред: аз така, аз онака, приписа си всички успехи на държавата, потупа се по гърдите за двата служебни кабинета - негови рожби.  Представи се и като мъченик - в тия години България преживяла политическа, демографска, икономическа и социална криза. Определи 1913-а  като година на гражданската енергия, а 2014-а оцени като година на политическа нестабилност, банков фалит, спрени еврофондове, тежки аварии, катастрофи. Изфъчка се за приноса си в енергийната деверсификация, бил "първият държавен глава, който каза, че докато зависим от една тръба, ние не сме конкурентоспособни". Излезе, че едва ли не, когато рече, ще ни докара газ от Катар и от Азербайджан. Разказа още, че е посетил 28 страни и е първият наш президент, произнесъл три пъти речи от "най-високата трибуна на планетата" - ООН. Дано поне там не е говорил тия баналности и шаблони, който сипе в речите си у нас.
Плевнелиев, който измамно минаваше за скромен, "демонстрира държавническа нескромност" с хвалипръцковщината си. Умее да се прави на вода ненапита: "Не влизам в спиралата на политическото противопоставяне, не водя войни, налагам вето само с аргументи, не злоупотребявам с пълномощията." Кълне се и се прави да си вярва: работил бил не за една или друга партия, а за гражданите. От първия ден на мандата си той използвал силния глас на президента да задава посоката. Кому ги разправя тия, та нали ние там сме били. И народът го гледа три години и бере срама от гафовете му, които са вече цяла каскада. Нахалство е слаба дума, по-подходяща е турската тепегьозлък.
  Държавният глава се оказа злопаметен, няма да прости на предишния парламент, дето не уважи неговата подписка за референдум за изборните правила, направена от Георги Близнашки. И нямало да си остави коня в реката - щяло да има допитване заедно с местните избори. За Плевнелиев гражданското общество е "протестна мрежа", там е и топлата му връзка с Иво Прокопиев. А и не само там - и в "Научно-технологичния парк" - София, където 100 млн. лева от еврофондовете отидоха за фирми около Плевнелиев и Прокопиев. Май че президентът наистина "задава посоката".
Напоследък Росен Плевнелиев води още две войни, иска да ги представи не само като лични, а и държавнически. Едната е разправата с миналото, за т.нар. "заметен период" - за комунизма, за ДС, за приватизацията, за подмяната на стойностите. Странно защо ни дърпа назад, под лъскавия му чул ще лъсне самарът на активист на БКП в ВМЕИ, пък и се оплете като петел в кълчища, когато се направи на херой от "нежната революция" със саморъчно изрисувани плакати. То това си беше чиста измислица, потвърждаваща диагнозата на д-р Николай Михайлов: "Плевнелиев е човек, залутан в неприсъща роля. Компенсира дилетанлизма си с възторг. Сега развива съзнание за мисия."
Плевнелиев живее със самочувствието, че подпомага изковаването на европейската позиция по Русия. Днес той за наш срам е сред най-антируски настроените европейски лидери. Това е втората му война, срамна и смешна: "В България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре Москва изпрати войски?"
Древните гърци казват: "Който има уши, да слуша!" Плевнелиев няма! Иначе би чул какво говорят лидерите на Чехия, Унгария и Словакия за санкциите. Би чул думите на Вацлав Клаус: "В Украйна се води война на САЩ и Европейския съюз срещу Русия." В угода на САЩ и Брюксел, напук на националните ни интереси, Плевнелиев е неотстъпчив от позицията си на ястреб: след като обяви "революцията в Украйна" за демократична, след като осъди "анексията на Крим" и раздели историята на Европа преди и след Крим, той екзалтирано отново рапортува, че одобрява санкциите срещу Русия. Не могъл да допусне "България да седи безмълвно в ъгъла или да играе ролята на нечий троянски кон." А ние ще се окайваме, че този "залутан в неприсъща роля" президент ще продължава да разбърква родната политическа саламура.