Краят на една претенция

Помните ли Семибанкирщината?

А, какво било това? Беше. Падението на Русия след разпадането на СССР. То имаше конкретни имена. Всъщност девет, а не седем фамилии на банкери, бизнесмени. Новобогаташи, които си деляха и усвояваха останките от загиналата империя. Истински олигарси - хора, които имаха реалната политическа власт, посредством икономическите си доминиращи позиции. Властта преговаряше с тях. Те бяха властта. Те имаха много повече основания да скандират "Мы здесь власть" ("Ние сме властта тук"), отколкото днешните протестиращи юноши в Русия. 

Някои сега искат да забравят, че Семибанкирщината, по аналогия със Семибоярщината, другото дъно в руската история от XVII век, я е имало. Но я имаше и тя не си отиде сама. Беше низвергната. Хората дори не помнят имената им, освен на Борис Березовски - обесил се на копринено шалче в Англия, след като писмено поиска прошка за бедите, които е причинил на Русия. Този човек дълго време бе величан като "злия гений" на западното виждане за това какво е руска опозиция.

Помните ли Ходорковски?

През 2005 г. главният редактор на в. "Завтра", православният комунист-патриот, писателят Александър Проханов посети в следствения ареста бившия вече олигарх Михаил Ходорковски, осъден за финансови престъпления, и взе от него "съдбоносно" интервю. После той самия даде интервюта, в които разказваше за образа на Богородица в небето над затвора - груба алюзия със Сина Божий. Проханов обяви още, че Ходорковски е направил "ляв завой" в затвора и това е само "една от първите извивки на спиралата на духовното възраждане". Това предполагало съюз с него "в рамките на национално-освободителната борба на всички обществени слоеве". А пред ошашавените журналисти от "Комсомолска правда" Проханов обяви, че Ходорковски наистина се е готвел да продаде нефтения гигант "Юкос" на американците, но в замяна щял да получи Аляска с нефтените й залежи. 

Сега Ходорковски е в доброволно изгнание, след като бе помилван през 2013 г. от президента Владимир Путин. Проханов пък изглежда вече не смята, че срещу Путин трябва да се води "национално-освободителна борба". Напротив. По повод присъединяването на Крим писателят обяви пред Изборския клуб, че Путин "върши голямо метаисторическо дело... Той съединява времената".

Помните ли "Пуси Райът"?

Сещате ли как се казваха Пуси 1, Пуси 2 и Пуси 3? Имената им са Надежда, Мария и Екатерина. Те, подобно на Ходорковски, също имат своя звезден миг. И тях ги величаеха по света като "звезди" на руската опозиция през 2012 г., когато подобно на Проханов експлоатираха образа на Богородица в борбата с Путин и дори пееха в храма пошла песничка: "Богородице, Путин изгони". Практиката обаче показа, че, както и в случая с Ходорковски, Божията майка не ги послуша. Пуситата влязоха в затвора за хулиганство и излязоха след година.  

Къде са те сега? Обикалят някъде наоколо, вършат пак същите провокации, но вече не им обръщат толкова внимание. Употребиха ги и приключиха с тях. А иначе - то не бяха статии, то не бяха репортажи, то не беше чудо. Определяха ги като мислители, философи, творци. Изписаха се и се изприказваха толкова епични глупости, че е дори срамно да се четат със задна дата.

Помните ли Навални?

Има си хас, ще кажете, та той всеки ден влиза в домовете ни през екраните. Е, скоро няма да го помните. Неизбежно е, просто времето му на уличен трибун изтече преди години, а сега се доиграва партията по слизането му от сцената, което по законите на жанра трябва да е ефектно.

Политическата звезда на Алексей Навални, подобно на тази на "Пуси Райът", светеше най-силно през 2012-а - годината, в която Владимир Путин се кандидатира за трети първи мандат. И много хора в страната и извън се разделиха с илюзиите, че той ще скъса с вековната руска автократична традиция. Разбира се, администрацията на Барак Обама се ръководеше от съвсем други подбуди, когато реши да подкрепи протестното движение в Русия в този период. Смяната на властта в Русия за американците е средство за подчиняването на тази страна, а не за демократизирането й. 

Протестното движение от 2011-2013 г. в Русия, когато стана ясно, че Кремъл няма намерение да променя досегашния си политически курс, беше времето, когато националистът и ксенофоб Навални  (това са неговите възгледи и те са документирани) се опияняваше от факта, че води хилядни тълпи към Кремъл с крясъци: "Что вы встали как бараны е..аный в рот". Смисълът е брутален и преводът е ненужен, но фразата е показателна за този човек. 

От 2012-2013 г. датират и сегашните проблеми на Навални. Той се сдоби с две условни присъди - по делата "Кироволес" и "Ив Роше". И двата пъти е осъждан за финансови мошеничества. Системните нарушения на условната присъда по едно от тези дела сега го заплашват с реален срок от 3,6 години зад решетките. Освен това го разследват и по ново дело за мошеничество - за нецелево използване на даренията, които получава, за да продължи с режимоборството.

Кой е Навални? Едната гледна точка е, че това е звездата на руската опозиция, символ, бъдещ лидер на страната, невинно преследван от властта по политически причини. Втората гледна точка е, че става дума за човек беден, без официални доходи, осъждан за мошеничество, с неработеща съпруга, чиято дъщеря учи в Станфорд, САЩ. 

Навални често е наричан критик на Кремъл. Какво значи критик на Кремъл? Критици на Кремъл дал Бог. Едни критици например смятат, че през 2014 т. Путин е действал прекалено предпазливо и вместо сега границите на "народните републики" да минават по Днепър, минават в покрайнините на Донецк. Те май са повече от привържениците на Навални. 

"Към нас лети президент", написа известният либерал Леонид Гозман, когато самолетът на авиокомпания "Победа" отлетя с Навални от Берлин към Москва. "Президентът" обаче от няколко седмици отказва да обясни наличието на литий в кръвта му. Опозиционерът не казва откъде се е взел той в медицинските му изследвания, публикувани в списание "Ланцет" преди Коледа. Критиците му твърдят, че той взема препарати, които го държат във възбудено състояние, но които, комбинирани с алкохол, могат да доведат до тежки състояния, подобни или същите като онова, от което го спасиха лекарите в Омск и което после бе обявено от Бундесвера за отравяне с "Новичок". Още по-неприятни са намеците за това, че литият се е съдържал в препарати за лечение на психични заболявания като биполярно разстройство. Интересно е, че през декември 2017 г. в предаване на опозиционния канал "Дожд" бизнесменът Евгений Чичваркин определя предизборната програма на Навални като писана от две различни личности. Литият ли е причината германците да натирят най-известния си пациент? 

Какво е Навални? Според друг известен либерал (Константин Боровой): "Най-обидното е, че уж умни хора наричат един банален шарлатанин и провокатор месия. Може би са достойни за такъв." Жестока оценка. 

Известният публицист Максим Соколов написа в РИА "Новости": "Основното е, че той е анти-Путин и това е достатъчно, за да бъде обявен за титан на мисълта, баща на руската демокрация и даже за цар-батюшка."

Навални не е Ленин или Хомейни. Това се видя на летището, посрещачите му бяха пряко сили 200-300 души. На следващия ден, пред полицейското управление в Химки, където гледаха мярката му за неотклонение, се събраха 165 човека. Фантазиите за тълпите, които ще отнесат кумира си директно в Кремъл, се оказаха доста развинтени. Претенцията за значимост се оказа толкова пресилена, че чак отива към подигравка. Ако е имало проект "Навални", независимо дали на чужди спецслужби или на някоя от прословутите кремълски кули, то той се "сдуха" пред очите ни. Никой от известните опозиционери не дойде да го подкрепи на място. Стана като в оная знаменита реплика на Ленин: "С цялата си душа съм с вас, на каторга в Сибир, а с тялото си, за съжаление, съм тук, в Цюрих." 

Значимостта на изброените по-горе персонажи се оказа силно преувеличена. Тя е повече в телевизора и социалните мрежи, в медиите, отколкото в реалното политическо пространство, сред реалните избиратели. Това са медийни продукти, а не еманация на народните въжделения. Впрочем, те презират същия този народ. И той им отговаря по същия начин.