Какво още?

Нямаше го седмици наред. Докато държавата се тресеше от скандал след скандал. Беше се покрил като мишок. За да не даде смислен отговор какво се случва. За да не се оправдава.

Бившият изпълнител на кални поръчки на СИК, а днес - министър-председател на България (за всеобщ срам), не обича да дава отговори, не обича да му казват истината в очите.

Но вчера изпълзя набързо от дупката си. И започна да вие и цвърчи. Като нахапан плъх. Яд го е и в нервниченето си е дори циничен. Яд го е, че (дори и да си има Гешев) няма как да върти бухалката като през 1995-а, няма как да вози до Витоша вързани жертви в багажника като през 1996-а.

А онзи военен - президентът, си позволява да говори истината. И не го е страх от Мутрата. И казва, че царят е гол, че държавата е съсипана, а хората са в пропастта. Че честните и достойните трябва да се обединят срещу мафията, че...

Че какво още? Дано президентът осъзнава, че от днес не може да спре дотук. Свободните българи му вярват. Но от вчера той е и символ на надеждата им за измитане на всички видове боклуци и хрантутници. И няма да се оставят да ги излъже.

А плъхът-премиер и дебелите му съдружници ще дрънкат окови, ще размахват плашила, ще цвърчат и вият. Защото виждат края си.