Философията и политиката на Лявото

Лявото днес и още повече занапред ще става все по-необходимо и все по-актуално. Лявото в света, в Европа и у нас следва да завоюва естествения си статут на първа и доминираща политическа идеология и политическа сила. Само тогава ще може да се говори за нормалност и справедливост в обществените и в международните отношения. Сегашната командна неолиберална ситуация е ненормална и аморална. Това е път за никъде - пътят на десницата, пътят на империализма на XXI век!

Единството между филосoфията и политиката на Левицата е абсолютно необходимо условие за авангардната роля на Лявото. Всяко противоречие и разнобой между екзистенциалната същност на Лявото и практическите действия и бездействия на Левицата обезличават цивилизационното превъзходство на Лявото. Честите разминавания между лявата философия и недостатъчната (нелявата) политика са главен проблем на Левицата.

За пореден път подчертавам основните харaктеристики на лявата философия:

1. Лявото е синоним на социалност, солидарност, съпричастност, състрадателност, Лявото има за фокус Човека, хората и фаворизира обществения интерес. То е чиста проба хуманизъм.

2. Лявото е социализъм (демократичен и екологичен, червено-зелен феномен). Преследва хармония в обществото и хармония с природата. То е магистрален пътеводител, водещ към храма на човечеството.

3. Лявото е Съпротива и Алтернатива - тотална Съпротива и убедителна Алтернатива. Светът ще се промени към по-добро, ако сме якобинци, а не жирондинци. Ако сме активни и непримирими социалисти.

4. Дълбокият смисъл на левите партии е да преодолеят статуквото и да движат обществото напред. Те работят за мнозинството граждани във всички страни и за мнозинството народи по света.

5. Мисията на Левицата е във вярното и безкомпромисно служене на своята социална база - трудещите се. Лявoто е кристално огледало за политика в интерес преди всичко на хората на труда, на трудовите колективи, а също така в интерес на различните социални групи в затруднение (безработните, пенсионерите, младите семейства, хората с физически и остри социални проблеми).

6. Лявото отрича агресивните войни, военните блокове и бази, милитаризацията. Лявото защитава мира, сътрудничеството и добросъседството.

7. Само тази партия, която има социализма за свой идеал и недалечна програмна цел, е автентична лява партия. Като цяло социалдемокрацията е ГМО на лявото, обикновена капиталистическа левица (патерица). 

Напомням и за основните ценности на лявата философия:

- Трудът като творец на благата;

- Мирът като върховен гарант на живота;

- Природата като първооснова за живота;

- Социализираната икономика, която предполага равноправна и диверсифицирана собственост;

- Регулацията като гаранция за устойчиво социално-икономическо развитие;

- Справедливите доходи и данъци;

- Върховенството на международното право, закона, правата и свободите на човека;

- Равенството и недискриминацията;

- Моралът и примерът особено за ръководните кадри;

- Социалистическата идея като фундаментален ориентир към бъдещето.

Цялостната философия на Лявото изисква адекватни политики във всички обществени сфери. Изначално обаче е нужна безкомпромисна борба с:

* бедността, безработицата и експлоатацията;

* агресията на капитала срещу труда;

* посегателствата срещу природата;

* корупцията и престъпността особено по високите властови етажи;

* произвола на банките и финансовите далавери;

* концесионните подаръци и извратените обществени поръчки;

* превръщането на здравето и образованието в стока;

* бездуховността и бездушието;

* слугинската външна политика и припяването на международния хегемонизъм;

* корпоративните медии и платената демокрация.

Заедно с тази борба крайно необходими са и завладяващите перспективни политики на Левицата:

А. Нова стопанска политика - с хоризонт 10 и 20 години; достигане на средноевропейско социално-икономическо развитие; с основен акцент иновациите и цифровизацията, образованието и науката; присъединяване към страните от ОИСР (клубът на проспериращите) и влизане в топ 50 на най-развитите страни; максимално съдействие за малкия и средния бизнес; стратегическите сектори, природните ресурси, естествените монополи и животоосигуряващите дейности да са в ръцете на държавата и общините.

Б. Нова социална политика - чрез преразпределение на благата на половината от БВП; максимална трудова заетост; прогресивна данъчна политика и политика за човешки доходи; достойна пенсионна система; бюджетно здравеопазване и образование.

В. Нова културна и информационна политика - държавна и общинска подкрепа за културните институции и прояви; за обективна, а не спекулативна журналистика; недопускане на медийни картели; информационна сигурност; свобода на словото и печата.

Г. Нова екологична политика - защитата на природата е планетарен и национален дълг; всички аспекти на развитието следва да са екосъобразни.

Д. Нова международна и външна политика - за единен мирен свят с работеща ООН; за обединена суверенна Европа; за консолидирани Балкани, интегрирани в нов солидарен Европейски съюз; за многовекторна външна политика без образ на врага; за ефективни и доброжелателни отношения с Русия.

45-ото Народно събрание и предсрочните парламентарни избори

45-ият парламент и неговият безславен край компрометира очакванията на народния гняв от миналата година за окончателно и безусловно изкореняване на ГЕРБ от политическата сцена. Положено беше само скромно начало на демонтажа на престъпното управление и модел на ГЕРБ и Б.Б. Защо? Защото по своя състав и характер това Народно събрание бе около 80% дясно творение (ГЕРБ и СДС - мракобесна десница; партията "ИТН" - новата десница, изпъстрена със седесарски кадри и олигархични пипала; ДБ - класическа десница с дъх на Иван Костов; отровната еклектика в "Изправи се!Мутри вън!"). Едно смотано дясно няма как да бъде на висотата на политическата екология. Провалът на 45-ия парламент е провал на десницата. Сега надеждите на протестите ще се свързват със служебния кабинет на президента и с резултатите от предсрочните парламентарни избори. Предстои нажежено политическо лято.

България е в нова екстремна пандемична ситуация не само от здравна гледна точка. На ход са всички партии и обществени структури. Особено левите сили.

Левицата може да стане първа политическа сила, ако се прозре една голяма истина, а именно - че левите, социалистите извън БСП са мнозинство. Чувствително мнозинство! Не само като електорат, но и като дълбока убеденост. И тук е колосалната роля и отговорност на ръководството на Столетницата да оздрави партията и да възприеме принципно нова лява коалиционна политика - достатъчно отворена и широка. Лявата фрагментация от слабост да се трансформира в сила.

Мащабното обединение на повечето нюанси на лявото, екологичното, родолюбивото и гражданското начало у нас отдавна чака своето решение. Да, ядрото на Левицата е БСП, но и десетки други структури носят в себе си благоевския пламък и са верни на социалистическата идея. Затова те не са само периферия и донор. Едно е да се подписват споразумения за сътрудничество с ограничен заряд. Съвсем друго са максимално мобилизиращите коалиционни споразумения. Масовото ляво движение се нуждае от опита и съдействието на Отечествения съюз.

Голямата социалистическа коалиция под егидата на БСП има най-малко пет предизборни коза: безрезервната подкрепа за втори президентски мандат на Румен Радев; програмна визия за социално-икономическо развитие на България; готовност за управление и съуправление на страната; отстояване на морала и правото в държавната политика; за суверенна политика на ЕС и за развитие на приятелските отношения с Русия.

Българските социалисти имат национален и интернационален дълг да възстановят водещата си роля за съдбините на родината. Мащабната социалистическа коалиция е пълноценен шанс в тази посока.