Прякорите

Миналата сряда ви занимавах с прозвищата в подземния свят, но те са повече кодови имена за общуване в тайни общества, отколкото класически прякори. Всъщност прякорът, всеки знае, се лепва за човека като гербова марка и няма отлепване цял живот. Ако е човек, щото магаре от прякор не умира. Както казва един родопчанин, Хитърко, за прякора си: "Пиши го с главна буква, то прекора на чилек си му е баш името." Има прякори, които човек носи с усмивка, а други са му като черен камък в сърцето. Ето само част от изобилието, което е родила народната глума в Райково (Смолян): Дутю, Пиклю, Пищала, Майчин Кольо, Тромбаба, Сирногазил, Тумбю, Хлепката, Тиганя, Фуклю, Пърдилко, Салкъм бей, Фръцко, Бурдата, Галамака, Френке, Стронгела, Патуле, Гюрата, Каймете, Митара... Що оране има за езиковедите в тая нива!
Прякорите на футболистите, дори когато има и подигравка в тях, са родени от любов. На мен като левскар мед ми капе от устата само когато се споменат някогашните ни любимци Гунди, Валяка, Теко, Кукуша, Патрата, Соколето, Гибона, Кайзера, Фифи, Меци...; цесакарите пък се гордеят със Симолията, Пижо, Гацо, Червения, Митата, Пената, Паро, Майкъла, Туньо, Чичовото...; славистите - с  Чико, Жужо, Яшко, Шами, Ампето, Боби Григ, Фанфана...; локомотивци - с Чичето, Пашата,  Котето, Шпайдела, Начко, Дървото, Хулигана...; сред пловдивчани - Чико, Тумбето, Зума... Оставям на вас да откриете притежателите на тия прякори. Едни те носят от детството си, други са придобити в отборите, трети са изблици на въображението на запалянковците (феновете) или на спортните журналисти. С други думи - народно творчество! Наистина понякога "шалчетата" се замерват помежду си с обидни прозвища, но те си остават в престрелките. Оцеляват заченатите с обич, без жлъч, макар и с подбив. На Стоичков му лепяха какви ли не обидни имена, но помним само две - Камата и Модерния ляв. Прозвищата на спортистите май опровергават думите на Райко Алексиев, че прякорите са израз на народната мъст.
Да, но опре ли работата до политиците, като че ли излиза прав отгоре додолу. На демагогията на политиците народът отвръща с вицове или прякори. Българинът разказва политически вицове, когато това му е забранено. А сега ги печатат във вестниците, но те не са нито смешни, нито страшни. Та основното оръдие за отмъщение на народа остават прякорите. Стефан Продев ги оприличаваше на закачена газова тенекия, от която политикът не може да освободи името си и "дори когато улицата ще го изхвърли от устата си, тенекията ще продължава да трака сред омаскарената му особа". За по-младите трябва да поясня, че едно от детските ни злодейства бе да вържем газова тенекия на някое куче, което, пуснато в див бяг, напразно се опитва да избяга от хлопката. Ето как народът в първите години "дъвчеше" политиците: Христофор Събев стана Фори Светулката, Георги Марков - Гого Дантелата, Александър Йорданов - Сашко Балона, Големия Ал, Венцислав Димитров - Венци Коня, Георги Петров - Гошо Тъпото, Филип Димитров - Фил Кенеди, Васил Михайлов - Нубиеца, Иван Костов - Командира, Екатерина Михайлова - Класната, Александър Томов - Лупи, Ренета Инджова - Железната лейди, Анастасия Мозер - Сиси Боата, Маузер, Йордан Цонев - Данчо Ментата, Христо Бисеров - Сивия кардинал, Стоян Ганев - Ваклото агне, Евгений Бакърджиев - Бъки Бомбата, Маргарит Мицев - Баничката, Йордан Соколов - Бебо...; сетне подхвана следващите: Симеон Сакскобургготски - Дедо, Горския, Емануил Йорданов - Мимито, Мистър Бийн, Николай Василев - Хари Потър, Пламен Панайотов - Кайзера, Яне Янев - Пинокио, Марио Тагарински - Супер Джета, Димо Гяуров - Памперса..., та до днес, когато не всички прякори още са на фокус. Най-ясен е образът на Лъчо Мозъка (Лъчезар Иванов), горкият падна ударен от свои, но вече и зад борда ще си остане с "тенекията". Народът връзва панделки и към имената на другите главни гербаджии. Цветан Цветанов засега е Цецо Ченгето, макар че даде повод да го нарекат и Цецо Багера, и Цецо Герба, просто върви процес на избистряне. Както е и с Хер Флик, името на гестаповеца от сериала "Ало, ало", пришито на вицепремиера Симеон Дянков. А Цецка Цачева всеки ден в парламента, дето му викат "къщата на духовете", потвърждава, че може спокойно да й се вика ЦеКа Цачева. Генералът-премиер засега се разминава само с Бат Бойко, но с фамилиарността в прякора не е пожален стремежът му да огрее навсякъде. Народът няма милост към политиците и рано или късно им слага тенекия. Особено на тия, които го мамят, тя дълго дрънчи подире им.