Предизвикателства пред левицата

Гл.ас. д-р Чавдар СТОЯНОВ

В пренаситения с истерични викове, безсмислени и банални лозунги и всевъзможни протестни прояви с все по-малочислено присъствие информационен поток повечето коментатори сякаш не обърнаха необходимото внимание на едно показателно социологическо проучване на реномирана агенция за изучаване на общественото мнение. То се появи последните дни и предизвика доста полемики в интернет форумите.
Изследването отчита сериозни тенденции и дава възможност за солидни анализи и оценки. Не съм професионалист в областта на социологията и не мога да се произнеса нито по методиката на проучването, нито по резултатите, които бяха отчетени. Но все пак - половин година след предсрочните парламентарни избори и въпреки опитите за всекидневна дестабилизация, левицата е първа политическа сила с максимално консолидиран и стабилен електорат, увеличавайки леко предимството си пред бившите управляващи. Според всички налични данни в последните месеци на различни изследвания ПП ГЕРБ е намалила, при това забележимо, електоралната си тежест в сравнение с последните избори, а при останалите субекти на политическата сцена има застой.
Консолидацията на левицата е реална, обяснима и очаквана. Тя показва активност в отстояването на позициите - както от най-многобройните симпатизанти - тези на БСП, така и от немалък брой граждани, които не са гласували, но са леви по убеждения и отстояват традиционни, левоцентристки по характера си дейности - социална чувствителност, толерантност към различията, отхвърляне на расизма и ксенофобията, солидарност, демократичност, плурализъм и подкрепа в защита на правата на човека и основните свободи на правовия ред.
Събитията от последните дни извеждат на преден план силата на социалните искания на работещите и последователните усилия на правителството да ги удовлетвори. Разбирам и бих подкрепил голяма част от издигнатите от синдикатите лозунги в последната им демонстрация, но недоумявам защо някои от лидерите им мълчаха четири години и едва сега настойчиво заговориха с езика на загрижеността за трудовия човек, който съвестно плаща членски внос и очаква защита именно от тези синдикални организации. Анализатори все още не могат да осъзнаят, че актуалната политическа ситуация е твърде различна от есента на 1996 г., хората са доста объркани, скептични към нови и съмнителни политически играчи, недоверчиви към старата изхабена десница. Това прави политическата обстановка непредсказуема и твърде динамична.
Силата на левицата е в ясно откроения профил на нейните политики, в автентичността и естеството на посланията, отхвърлящи омразата, агресията и ксенофобските изблици, в необходимостта тезите й да достигат до максимално широк кръг граждани. Силата на левицата е във воденето на всекидневна политика на диалог с различните обществени прослойки и демонстриране на политика на съгласието, която да акцентира върху безработицата, доходите, пенсионната реформа, проблемите, породени от бежанския поток, социална ангажираност към нуждите на най-засегнатите слоеве на обществото в навечерието на зимата.
Ръководството на социалистическата партия към този момент демонстрира политическа гъвкавост и последователност, ефективност в усложнена обстановка, и успява да задържи сравнително високо одобрение. Това са факти, които не могат да бъдат опровергани. Но също така е вярно, че левицата е изправена пред сериозни предизвикателства. Необходимо е тази политика да се утвърждава, задълбочава и еволюира с още по-широки по обхват дебати с политически пасивните българи, които безмълвно наблюдават случващото се. Защото именно те и позицията им ще бъдат решаващи за развитието на политическите процеси в следващите месеци, които очевидно няма да са леки. Нека не се заблуждаваме - левите политици повече от всякога трябва да осъзнаят значимостта на думите "чуваемост" и "съпричастност" - за справедливите и нетърпящи нито ден отлагане социални искания на българските граждани. Усещането, че не си сам, че можеш да разчиташ на подкрепа от държавата и на адекватно политическо представителство, вдъхва кураж и у най-обезверените, доказвайки, че солидарното общество не е само пожелание, а реалност на днешния ден.