Турция днес - навън и вътре

Зорница ИЛИЕВА

От месеци светът е Украйна. Най-често споменаваното име из планетата Земя е Путин. Някои казват, че се е започнало след референдума през 2014 г. в Крим, който върна кримчани отново в Русия. Западът настръхна, защото този полуостров е стратегически важен в геополитически план. Никак не е случайно, че още Екатерина Велика е тържествувала, когато го е завладяла след военни победи. Включително над Турция. Руската империя е заела високо ниво в международните дела и си е отваряла път към топлите морета.

В отговор с днешна дата Киев стана гара-разпределителна за стотици тонове западно оръжие. Няма значение, че има и произведено в ГДР, а украинската армия ползва "Калашников". По-любопитното е, че лидери, които имат проблеми със запазване на позициите си в собствените страни, търсят гостоприемството на президента на Украйна. Борис Джонсън дори си сложи зелена вратовръзка за срещата със Зеленски, за да демонстрира колко е съпричастен към тегобите на "жертвата Украйна". Обещава завидна подкрепа срещу "агресора Русия". 

Вътрешните проблеми

Ердоган също е в Киев. И то в период, в който един от опозиционните лидери в Анкара - проф. Давутоглу, казва за Турция "тази страна гори". Казва го в обширно интервю пред Haberturk TV. Опозицията в Турция не само търси път за обединение преди редовните избори през 2023 г., но и настоява те да бъдат предсрочни. Давутоглу, бивш премиер и съратник на Ердоган, сега лидер на опозиционната партия "Бъдеще", споделя, че "ако е в интерес на тази страна, готов съм да седна на задния ред отстрани". Но думите му за наложително обединение с водещите опозиционни партии, като НРП (Народно-републиканска партия) и Добрата партия с лидер Мерал Акшенер, говорят за обратното. Води се активен дебат. Дори и да е вярно, че "напуснах кабинета на премиер, за да не пострада тази страна". Днес Давутоглу споделя пред турското общество идеи, че "Турция се нуждае от преструктуриране", трябва да се "говори за преходна фаза", "за качествено установяване на общ дискурс, език, който ще убеди обществеността". 

Дали е нещо по-различно от тезите в популярната му творба "Стратегическата дълбочина"? При всички случаи има нагаждане към днешните условия и промени в геополитиката. Не се отричат различията, например, между НРП, Добрата партия и "Бъдеще" относно т.нар. кюрдски въпрос. Давутоглу си дава сметка колко ще е трудно да се постигне единомислие сред опозицията, независимо от оценката, че "хората в управляващата ПСР (Партия на справедливостта и развитието) и съюзната й Партия на националистическото действие (ПНД) на Бахчели са травмирани". "Ние сме цветно общество, не трябва да се унищожава нито един от тези цветове", твърди Давутоглу. 

Става въпрос за кюрдите с тяхната парламентарно представена Демократична партия на народите (ДПН), която трябвало да се приобщи към обединението на опозицията. Но среща съпротива от страна на НРП и Мерал Акшенер. Поне на този етап. А това е "недемократично", казва Давутоглу. Още повече, че Ердоган води своя политика по въпроса. Стремял се да установи връзка между Демирташ, намиращия се в затвор лидер на ДПН, и Йоджелан, стария лидер на ПКК, който от години е в затвора Имралъ. Такава "паралелна политика" устройва управляващите, защото се прави пряка връзка ПКК/ДПН, а това няма как да се приеме от турското общество като цяло. С едно обаче лидерите на опозицията в Турция са съгласни - "лидер, който казва, че няма личност освен мен, оставя след себе си отломки". Камъните са в градината на Ердоган, който "отива точно там".

Пълно съвпадение има и в оценките за сложната финансово-икономическа ситуация в Турция, драстично намалената покупателна способност на гражданите, обедняването на населението и водената политика лично на Ердоган към Централната банка и лихвения процент, който тя оповестява. Това срива курса на турската лира.

Отклоняване на вниманието

В такава обстановка старото правило е да се търсят изяви навън. Киев е само част от поредица такива събития в областта на външната политика. Медиите повтарят непрекъснато, че се очаква президентът на Израел Херцог да посети през март Анкара след години на замразени отношения, че САЩ са се отказали от подкрепа за съгласуван проект между Израел, Египет, Гърция и Кипър за доставки на газ от Източното Средиземноморие, а външният министър Чавушоглу посещава страните от Персийския залив.

Дава се гласност на интервю на Евгени Попов, ръководител на комисия в Думата, за отношенията Украйна-Русия, който споделя, че "за съжаление, мислим различно за Украйна с Анкара", но Турция и Украйна са независими държави и имат двустранни отношения. Но е допълнил, че "въоръжаването на Украйна от Турция е заплаха за нас, защото се използва и в Донбас".

В такава ситуация Ердоган отива в Киев за участие в десетото заседание на Стратегическия съвет на високо равнище. Навършват се и 30 години дипломатически отношения. Поводи винаги ще се намерят. Ердоган, преди да излети за Украйна, казва, че "това посещение е от особено значение за нас". Ще се срещне "очи в очи" със Зеленски. Ще си говорят за двустранните отношения, ще подпишат споразумения в "различни области", ще се благодари за 2 милиона украински туристи през 2021 г. в Турция, за 60% увеличение при търговията. Ще се напомни за предложението Анкара да е "медиатор" за намиране на изход от кризата между Киев и Москва, но няма да се забрави да се каже, че "обръщам сериозно внимание на положението на нашите потомци, кримските татари, които са основните елементи на нашите отношения с Украйна". Нужни били такива разговори. Да, дипломатическите преговори нямат алтернатива. Иначе идва ред на оръжията. А играчите искат да продават оръжията си, но не и да воюват. Включително Турция.

На връщане от Киев Ердоган заявява, че на Запад не са направили нищо за изход от кризата. А кризата всъщност е сред лидерите в Европа, които след ерата "Меркел" са объркани. Предстои да разберем дали Путин ще приеме да посети Анкара и да се срещне с Ердоган. Дано дотогава се възстанови от поразилия го Омикрон.  

САЩ продължават да са определящ фактор

Въпросът по-скоро е какво мисли другият голям играч - САЩ, в тази суматоха с Украйна. И не само за Украйна.

На 26 януари новият посланик на Вашингтон в Анкара Джефри Флейк връчи акредитивните си писма на Ердоган. Редица турски медии не пропуснаха да информират, че първото му посещение е било при "гръцкия патриарх Вартоломеос" във Фенер, черквата "Св. Георги", която е резиденция на патриарха. Придружен бил от съпругата си Шерил Флейк. А Генералното консулство на САЩ в Истанбул за тази среща на 29 януари използвало термина "вселенски патриарх" за Вартоломеос (на гръцки). Посланикът потвърдил "подкрепата на САЩ за религиозната свобода и източноправославните общности в Турция и по света". Да му мисли патриарх Кирил, Всерусийски и Московски. На 29-30 януари Джефри Флейк се срещнал с лидери на уйгурското движение, които били в Истанбул за обучителен семинар за младежи. За това пък да му мисли Пекин. Но може би по-впечатляващата среща на Н.Пр. Флейк, заедно с генералния консул Дария Дарнел, е с кмета на Истанбул Екрем Имамоолу от опозиционната НРП. Обещана е подкрепа за местните инициативи, а Имамоолу, известен с честите си срещи със западни посланици, е изразил силно задоволство от тези контакти. Оценките за "този рейд на Флейк" са в посока "забележителни". Припомня се, че той, заедно с президента Байдън, защитава тезата за "арменския геноцид", подкрепя отстраняването на Турция от проекта Ф-35, участва в кампанията за освобождаване на отец Байнсън, който в Анкара имаше обвинения за съучастие в опита за преврат срещу Ердоган. Подробностите, че е съпричастен към мормонския орден, може да се приемат като "за цвят в публикациите". Но ако е привърженик на глобализацията, на проекта за Големия Близък изток, подкрепял е нахлуването в Ирак и т.н., тогава и Анкара да му мисли.

Както се вижда, политическата картина в Турция е пъстра. И би трябвало да не се изпуска от поглед. Защото Турция не само е най-големият ни съсед, но е и играч с капацитет и амбиции. За някои от тях трябва да му мисли и София.