Мозайката от улица "Иречек" 38 е уникална

Мозайката от старозагорската улица "Иречек" 38, разкрита при спасителна археологическа експедиция това лято, е истински шедьовър и няма аналог с вече познати артефакти от този тип не само у нас, но и в пределите на някогашната Римска империя, твърди художникът-реставратор Никола Стоянов.
Той е сред най-известните експерти в областта на възстановяването на древните артефакти и за пръв път се сблъсква в практиката си с толкова изящно произведение на изкуството, което по чудо се е съхранило непокътнато през близо двете хиляди години под 3-метров земен насип.
По думите му то е изработено по класическата технология Opus verticulatum, като най-вероятно емблемата (сцена с две танцуващи менади/вакханки и съпровождащ ги сатир - Селен) е била изработена и доставена от ателие, намиращо се далеко от пределите на тогавашния град Августа Траяна. Доказаталство за тази теза Стоянов намира във факта, че емблемата е била доста по-лесно "извадена" от хоросановата основа за разлика от останалите елементи на мозаечното пано, което има размери почти 30 кв.м.

Археологът Димитър Янков

Заради напредването на есента и опасността от увреждане на шедьовъра екипът на реставратора успя в изключително къси срокове - за по-малко от седмица, да консервира находката и да я транспортира до музейно депо в близкото село Могила. При това операцията бе осъществена при минимални увреждания, което си е направо постижение.
Специалистът дава около година гаранция за запазване на консервираните панели, според него всяко по-дълго забавяне на реставрационните работи може да се окаже фатално или допълнително да утежни бъдещата дейност.
Стоянов с нескрита тъга припомня, че друга, изключително важна находка от древния град - мозайка с размери от около 200 кв м, открита при спасителна експедиция в т.нар. Военен терен, вече е в окаяно състояние след 20-годишен престой във влажните мазета на старозагорската общинска администрация. Липса на средства или безотговорност на институциите водят до похабяването на произведение, с което всеки един музей по света би се гордял, че притежава.
В случая с Дионисиевото шествие необходимото финансиране е в рамките на около 25 000 лв., пресмята директорът на старозагорския регионален исторически музей д-р Светла Димитрова. При оптимално стечение на обстоятелствата реставрацията ще отнеме няколко месеца, след което мозайката може да бъде експонирана на първото ниво в модерната сграда на музея, където е пресъздадена част от античната улица на древния град, коментира Стоянов.
Както той, така и откривателите на шедьовъра - археолозите Димитър Стоянов и Мария Камишева, се надяват в обозримо бъдеще да види "бял свят" и останалата, около 1/3 от мозайката. Която се намира в очертанията на съседния частен терен. Върху все още необработената част от мозайката се  очаква да се появят фигурите на още една вакханка и на самия бог Дионис, съпровождан най-вероятно от лъв. Собствениците на имота са изразили готовност да разрешат извършването на проучвания и евентуалното изваждане на артефакта. Има обаче съвсем реална опасност от срутване на жилището им, което предполага прилагане на щадяща технология и съответно изисква повече пари.
Според действащия закон грижата за финансирането на спасителните разкопки е задължение на инвеститора, но в конкретния случай такъв няма. Защото едва ли ще се намери строителен предприемач, който да прояви интерес към терен, предварително натоварен с оскъпяване. Другият вариант е МК да плати, което не е за вярване, а третият е община Стара Загора да прояви далновидност и в името на сдобиването с шедьовър да финансира проучването. В тази посока разсъждаваше и доскорошният зам.-министър на културата д-р Тодор Чобанов само ден, преди да бъде уволнен под претекст, че не насмогвал на... темпото на премиера.
Бившият вече кмет на Стара Загора проф. Светлин Танчев отказа да намери необходимите в края на септември - началото на октомври около 5000 лв. за продължаване на разкопките. Претекстът  беше "изборната обстановка и краят на финансовата година, които не позволяват прекрояване на бюджета".
Председателят на тогавашния местен парламент Тенчо Руканов (апропо, той вече е представител на община Стара Загора в НСОРБ!), пък "отби водата" от общинския съвет с думите, че "няма как с пари от общинската хазна да финансираме проучвания в частен терен". Явно, човекът не разбира, че археологическите находки не са частни, а паметник като намерената мозайка може да придобие и национален статут.
Сега Стара Загора си има нов градоначалник. Младият Живко Тодоров и в предизборната кампания,  и след като положи клетва, декларира, че сред приоритетите му щу бъде показването на историческото минало и превръщането на града в привлекателна туристическа дестинация. А по стечение на обстоятелствата на него се падна честта да подпише съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството договор за социализиране на античния форум и околното пространство със средства от оперативните програми.
В процес на подготовка е проектобюджетът за следващата 2012-а финансова година. Липсват обаче сигнали, че в разходната му част е заложена някаква сума не само за разкриване на липсващата една трета от емблемата, но и за реставрация на вече консервираните две трети. Впрочем сигнал има, но той далеч не е в положителна посока. При нарочно организираното от Регионалния музей - Стара Загора, представяне на извършеното до момента от екипа на художника-реставратор по консервацията на Дионисиевото шествие не присъства нито кметът, нито някой от заместниците му. А постоянната комисия по проблемите на културата бе представена от един-единствен неин член.
Дано и Дионисиевото шествие не стигне само до влажното депо, където вече 20 години чака адекватно отношение на властимащите мозайката от Военен терен. Чака и се руши.