Бях до Доминго на сцената, когато почина мама...

Анна Томова-Синтова е родена на 22 септември 1944 г., а музикантския си път започва едва шестгодишна, когато сяда за пръв път зад пианото. 10 години по-късно печели национален приз и е приета в софийската консерватория. Дипломната й работа е ролята на Татяна в "Евгений Онегин" на Чайковски. След успешно представяне в Залцбург и Берлин е забелязана от великия Херберт фон Караян и в продължение на 17 години изнася стотици концерти на практика по всички световни подиуми. В репертоара й са водещи роли в "Мадам Бътерфлай", "Трубадур", "Норма", "Сватбата на Фигаро", "Аида", "Саломе" и много други, като сред бисерите в короната е образът на Тоска. Пяла е многократно с тримата големи тенори Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Лучано Павароти, носителка е на "Грами" за записа на "Ариадна от Наксос" под диригентството на Джеймс Ливайн. За последен път е пяла на старозагорската сцена преди 5 години. В програмата на галаконцерта са включени арии от опери на Верди, Гуно, Чилеа, Доницети, Моцарт и Маскани.

- Госпожо Синтова, какво е усещането да стъпите отново на сцената на старозагорската опера след проточилия се почти две десетилетия възстановителен ремонт?
- Какво друго, освен щастие, е да се завърнеш там, където си поел първите глътки музика? В онези следвоенни години буквално всяка вечер бях с майка си (тя бе хористка в операта) край сцената. Тук дебютирах в ролята на детето на Бътерфлай, да не говорим за пътуванията буквално в цялата страна. Бургас и Ямбол бяха най-близките градове, в които сме ходили да изнасяме спектакли и концерти. Но истината е, че никога не съм прекъсвала връзката си с града, с трупата, за последно преди 5 години пях тук, но от сцената на драматичния театър "Гео Милев". Винаги, когато съм имала и най-малка възможност в съответствие с програмата си, съм го правила. Радвам се, че с този концерт ще дадем старт на фестивала. Това е един празник за душата и не би трябвало хората да бъдат лишавани от възможността да го почувстват. Независимо от кризата, от проблемите. За съжаление напоследък не чувам в България да се говори за изкуство, за култура. Дано не съм права...
- Музикалната общественост ще отбележи 45-ата годишнина от началото на творческата ви дейност. Как изглежда този път през вашия поглед?
- Ако трябва да бъда изцяло искрена, ще трябва да направя известно уточнение, че всъщност говорим за 45 години... активна дейност. Иначе на сцената съм доста по-отдавна. Още от времето, когато бях пионерче и с акордеона на рамо участвах в какви ли не програмки. Като се връщам назад във времето, си спомням, че наред с голямата Рене Йорданова и Тоско Илиев, аз, хлапачката, излизах да пея песни от Чайковски. И няма как да не напомня, че доста хора ме готвеха за певческата кариера, но сред първите беше учителят ми по музика в Стара Загора Димитър Долапчиев, който се беше върнал в родния си  град от Прага. Ако ми позволите, ще направя едно, може би доста силно, сравнение, но Стара Загора за България е нещо като Флоренция за Италия. Но организаторите решиха да сложат началото от изпълнението на арията на Татяна от "Евгений Онегин", която пях при дипломирането си.
- С какво ще изненадате меломаните?
- Специално за този концерт подбрах две творби: една молитва на Шарл Гуно и една ария върху интермецото от "Селска чест" на Маскани, които ще прозвучат за пръв път в България. Радвам се, че ще мога да представя на музикалната общественост едно младо дарование - ученичката в моите майсторски класове Милена Гюрова, да пея заедно отново с Нико Исаков, с когото чудесно си партнираме, както и възможността да дирижира Найден Тодоров.
- Като изпълнител, помнещ и предишната сцена, какво е впечатлението ви от извършения ремонт тук?
- Струва ми се, че ще бъде некоректно да говоря за впечатления, преди да съм усетила реакциите на публиката. На първо време усещането е, че всичко е наред. Атмосферата е много топла и предполагам, че са налице всички необходими условия за едно прекрасно звучене. Искрено се радвам, че родният ми град, публиката му успя да стори чудото и театърът да възкръсне от пепелищата. Но аз и не мисля, че би могло да бъде другояче. Та това е градът с първата извънстолична оперна трупа! Знаех го, усещах го, че старозагорци няма да оставят тази прекрасна сграда да тъне в руини и че един ден аз пак щях да бъда на сцената й.
- Големи имена в оперното изкуство споделят, че помежду им има тайна конкуренция за определено място от сцената на миланската "Ла Скала", откъдето най-добре звучали гласовете на изпълнителите. Участвали ли сте в подобно състезание и избрахте ли си най-доброто място на старозагорската сцена за галаконцерта?
- О, да, съществува едно такова, как да го нарека, може би поверие, че вдясно от центъра на сцената в "Ла Скала" гласът звучи някак по-изнесено, и колегите правят всичко възможно, за да се настанят именно на това място. Лично аз не го правя, защото смятам, че не мястото, а даденостите, които имаш, подготвеността ти за една или друга роля са по-важните. По-важна е себеотдадеността, а не от кой ъгъл ще прозвучи си-бемолът или до-то ти. Колкото до новата сцена в старозагорската опера - нямам особен избор, все пак става въпрос за концертно изпълнение.
- Коя е думичката или ритуалът, който "изпълнява" преди всяко изпълнение Анна Томова-Синтова? Още ли тръпнете зад кулисите, преди да дойде моментът за излизането ви?
- Да, тръпна и не ми помага фактът, че в репертоара си имам над 40 роли и над 1800 излизания пред завесата. Уж не съм суеверна, но винаги си прошепвам: "Кураж, Ани. Хайде! Ти си!", и, разбира се, "Напред!".
- Всеки изпълнител, въпреки опита, който е натрупал през годините, има трудни моменти в кариерата си. Случвало ли се е да пеете, а очите ви да преливат от сълзи?
- Не обичам да говоря за трудните моменти в живота си, мразя негативната енергия. Истината е, че съм имала такива дни, в които много трудно съм се вкарвала в кондиция. Конкретно за това, което питате - да, когато бе погребението на мама, трябваше да изляза на сцената на Метрополитен, защото имахме премиера на "Лоенгрин" с Пласидо Доминго. Нямаше как да се отложи датата и излязох да пея почти не на себе си. Благодарна съм на колегите си тогава, които направиха и невъзможното, за да ме подкрепят. Но без да моля за разбиране, ще кажа, че сме призвани да служим на по-високи цели. Изкуството не е е средство аз да бъда примадона, а да служа на хората. Това го разбрах от съвместната работа с маестро Караян. Набюдавала съм го по време на общата ни работа как той се отнасяше с истинско преклонение пред онази задача, която му беше възложила съдбата. А именно - да служи чрез изкуството на хората. Опитвам се да го предам и на учениците си.
- Къде поставяте семейството?
- То винаги е било истинската ми опора. Там мога да бъда самата аз. И винаги съм можела да разчитам на подкрепа. Както от съпруга си, така и от дъщеря си. Впрочем тя е човекът, който се грижи за архива ми. Радвам се, че на концерта в Стара Загора ще бъдат внучката и внукът ми.
- Ако избягаме малко встрани от пеенето, имате ли... кулинарни изкушения?
- Ох, искрено ме разсмяхте. Ама разбира се, че имам. Ето, сега в България открихме едно местенце, където готвят чудесна дроб сърма. Обичам кебапчетата и когато имаме възможност, у дома ги приготвяме. Напоследък обаче аз съм повече в ролята на асистент-готвача.
- Още ли смятате, че музиката на Моцарт е най-доброто... лекарство за гласа и в кои моменти слушате изпълненията на Мария Калас?
- О, Моцарт е вълшебство! Ненапразно на всички международни фестивали има изискване участниците да представят поне едно от неговите произведения. Винаги съм го препоръчвала на младите певци - колкото се може по-дълго да пеят произведенията на Моцарт. Колкото до Мария Калас - тя е Богинята за нас, певците. Тя е просто Калас, която показа на всички големия път на интерпретацията, на отношение към изкуството, и затова не приемам да сравняват който й да е от певците в следващите години с нея. Тя е неповторима! А първото ми докосване до таланта й беше много, много отдавна, във времето, когато гласът й звучеше в специализираните предавания на Българското радио. Той беше за мен истинско откровение, едно зареждане с енергия...
- Какво е личното ви отношение към постановъчни хрумвания, които изпращат класически оперни произведения в съвсем различна епоха от онази, в която са ги виждали създателите им?
- Смяната на епохата за една постановка би била най-малкият проблем. Тъжното е, когато се представят неща, нямащи нищо общо с истинското произведение. Имала съм случай, когато моята Тоска беше представена а ла Ева Браун, а Скарпиа - Гьоринг. Това за мен е кощунство. Тази година моят добър приятел и невероятен изпълнител Пласидо Доминго остро възрази срещу подобни неща. Беше във връзка с постановка на "Танхойзер" в Байройт. Доминго настоя директорите на театрите да не се съгласяват с такива псевдореволюционни идеи и аз съм изключително солидарна с него.
- Някои ваши колеги-артисти пробват да влязат в политиката, на току-що преминалите избори у нас джаз певицата Камелия Тодорова се появи в ролята на кандидат за вицепрезидент...
- Аз съм доста консервативна и смятам, че човекът на изкуството не бива да бъде използван плакативно. Имам интереси към политиката, но всеки има своята задача и трябва да си я гони.
- След толкова много роли и изпълнения по световните сцени, имате ли предпочитания към някои?
- Ще отговоря, може би тривиално, че всички са мои деца, но все пак мога да откроя тези на Донна Ана, Ариадне и Аида. Те са някак по-специални за мен.
- За пореден път водите майсторски клас - какви са впечатленията ви за състоянието на оперното изкуство, има ли интерес към него от страна на младите? 
- Не смятам, че интересът към операта е намалял, това според мен е невъзможно. Има безкрайно талантливи млади изпълнители. Те са жадни за контакт с нещо истинско. За съжаление епохата е доста суха. Липсва им идеализмът. Премного всичко стана материално. Времената съвсем не са лесни за правене на голямо изкуство. А това ги прави малко тъжни. Затова и в първите часове на моите класове се опитвам да им вдъхна повече дух, повече увереност. Да бъдат по-позитивни. Една от задачите на нашето поколение е да направим всичко възможно да предадем щафетата. Така, както на мен и на колегите са ми я завещали. Казвам го не само от наблюденията си тук, в България, защото водя такива класове в Лондон, Дюселдорф, в Хамбург, в Испания.
- Какви са плановете ви за България?
- Майсторският ми клас в София започва на 1 декември и на 16-и ще бъде заключителният концерт. Заповядайте да чуете гласовете, със сигурност няма да останете разочаровани. Защото българският народ е закърмен с песента. И пеем както при смърт, така и при раждане.

(Използвани са и въпроси на други медии)