Има ли изход от сирийската криза?

Колкото повече подробности излизат за 5-а поред среща във формата Астана за ситуацията в Сирия, която се проведе преди дни в Анкара, толкова повече оценките за резултатите от разговорите между президентите Путин, Ердоган и Роухани се разминават. Разбира се, в зависимост от гледните точки и интересите на заинтересованите страни. А те не са само от "поканените", както се изразяват в Турция. На турските наблюдатели не е убягнало символното значение на мястото, където са се срещнали президентите на Русия, Турция и Иран - резиденцията "Чанкая", която е пряко свързана с ерата на Ататюрк. В същия дух е и подчертаването, че срещата всъщност е 4-странна, защото макар да не е бил физически на масата на преговорите в Анкара, сирийският президент Башар Асад осезаемо е заемал място там, защото негови действия и слова са се обсъждали в хода на преговорите. Например решението му за обявяване на поголовна амнистия за участници в гражданската война в Сирия, направено в навечерието на срещата, се приветства от турска страна като "важен ход", защото " е съществено за групировките, които се поддържат от Турция на територията на Сирия".  Оценява се и решението на Асад да се обърне към Общото събрание на ООН, за да се посочи между другото, че "терористичните групировки в Сирия са в служба на САЩ и Израел" и "Дамаск има намерение да приключи с тези групировки". Поне така пишат в редица турски медии, които под "терористични групировки" разбират ПКК и сирийските им "подразделения" PYD и YPG.  

Като цяло оценките на турските наблюдатели за анкарската среща гласят, че "бе постигнато повече от очакваните успехи за положението в Сирия", което "се доказва от важните решения за ситуацията на изток от Ефрат, Идлиб и създаването на комисията за изготвяне на нова конституция за Сирия". 

Но внимателното вглеждане в словата на президентите 

които на специалната пресконференция след срещата направиха традиционните си изявления, подсказва, че остават в сила съществени разминавания в становищата на Русия, Турция и Иран във връзка с последните събития в Сирия и особено за нейното бъдеще. Договорката, че и трите страни подкрепят запазването на териториалната цялост на Сирия и са за "изтегляне на незаконно пребиваващите на сирийска територия чужди сили", означава ли, че Анкара приема президента Асад за легитимен президент на Сирия с основна роля в бъдещето й устройство? Това становище се подкрепя от Москва и Техеран. 

Турските военни сили на сирийска територия ще се оттеглят ли или Анкара ще продължи да настоява, че заетите от нея почти 5000 кв. км сирийски територии са заради опасения за националната й сигурност? Все пак Русия има официална покана от страна на Дамаск за съдействие в решаването на продължителната сирийска криза, което може да се твърди и за Иран, но Турция няма как да обосновава своето военно присъствие в Сирия освен с обяснения, че при 900 км граница със Сирия и присъствието там на ПКК/YPG с техните искания за независимост представляват сериозна заплаха за националната й сигурност.

Затова се подчертава и че "ние сме в една инициатива с поканените страни" и се цитира президентът Путин, който не е пропуснал да подчертае "значителната роля на Турция при решаване на сирийската криза". Но Путин отбеляза, 

че има и "остри моменти, особено в Идлиб" 

което изисква "по-добра координация по някои въпроси и да се даде по-голям тласък в работата на представители на министерствата на външните работи и на отбраната за действия в тази насока." Доста дипломатично, но и без излишни увъртания. 

Пряко в целта е и мнението му, че "американските сили в Сирия се намират там незаконно и ние очакваме да се изпълни решението на президента Тръмп да бъдат изведени оттам". Сигналът е по-скоро за Вашингтон, но няма анализатор в Турция, който да не го коментира. За Анкара същественото в думите на Путин е, че "всички страни в  региона, включително Турция, имат право да защитават своята сигурност и ние всички сме за териториалната цялост на Сирия". Допълнението, че "това ще стане, когато се решат въпросите с борбата с терористите и се изтеглят всички чужди войски от Сирия, което ще стане след преминаване на териториите от Североизточна Сирия под контрола на Дамаск", остават за Анкара между редовете. Там са наясно с решението на Москва да разреши на президента Асад в определени граници да извършва нападения срещу терористите, които са съсредоточени в провинция Идлиб, но също определят ситуацията като "поддържане на равновесие, което е на ръба на ножа". 

Всъщност ударението в тази поредна среща на Путин с Ердоган и Роухани пада отново върху споразумението за запазване териториалната цялост на Сирия и бъдещото й устройство след съгласуваната комисия за нова конституция. Техническите въпроси по нея ще се уточняват допълнително, но остава въпросът каква териториална цялост на Сирия днес си представя Ердоган? В началото на сирийската криза Турция си представяше Сирия без Асад и БААС, но при променените обстоятелства, когато Дамаск си върна контрола (с руска и иранска помощ) върху голяма част от страната и "Ислямска държава" (ИД) бе срината, дали Анкара приема тезата "Сирия да е цяла, пък каквато и да е?" Защото така ще може да отклони заплахата за допускане на "каквато и да е" независимост за кюрдите в Сирия. А те не са никак малко и не са само в Сирия. Тези въпроси явно нямат отговор на този етап. Не е ясно и дали Ердоган има представа за цялостната визия за руската роля в региона и как смята в бъдеще да използва умело възможностите си. Защото геополитическите играчи имат навика да се договарят помежду си, ако са преценили, че моментът е подходящ за постигане на поставените цели. Това, че Путин, Ердоган и Роухани са седнали около една маса и имат своя дневен ред за решаване на сирийската криза, е важно. Доказва и съответно влияние. 

Но присъствието на САЩ не е за пренебрегване 

Най-малкото поради влиянието, което има Вашингтон по света. Именно затова Ердоган не пропуска да подчертава, че ще разговаря и с президента Тръмп при посещението в Ню Йорк в хода на редовната годишна сесия на Общото събрание на ООН. Независимо от договорките, които той постигна неотдавна с представителите на Държавния департамент и Пентагона относно "зоната за сигурност" по турско-сирийската граница, сега  убедено споделя пред журналистите, че "ако не постигнем договореност със САЩ в рамките на две седмици, аз вече заявих на моите приятели, че ще започнем военна операция отново". Крайната цел според него е да няма разделяне на Сирия, но подчертава, че "най-голям източник на заплаха за Сирия в бъдеще е съществуването на ПКК/PYD". За него "докато продължава съществуването им, няма да има спокойствие нито в Сирия, нито в региона", за което надлежно е информирал своите двама приятели. 

Става въпрос за зоната на изток от Ефрат и за провинция Идлиб, където териториите са окупирани от различни терористични организации, които според  Ердоган са извършителите на безчинства, въоръжават деца и извършват етническо прочистване, след като са заграбили имуществото на местните жители. Нито дума за присъствието в тези територии на турски военни и действия на терористични групировки, които Анкара подкрепя, а това пък Дамаск с основание осъжда като окупация. Прогонването на сирийските кюрди от тази територии е първостепенна задача, която се коментира от Путин и Роухани, 

но това пък е знак, че няма съгласие по въпроса 

Русия и Иран са наясно, че целта на Анкара е в зоната за сигурност да бъдат настанени силите на т.нар. свободна сирийска армия, която е против Асад, но се подкрепя от Турция. Именно на тези сили Анкара разчита да се извърши прочистване на територията от кюрди. Но кюрдите се подкрепят от САЩ, а и Москва по всичко личи не ги е загърбила. Това усложнява ситуацията до степен да има опасения, че намирането на окончателно решение буксува или най-малкото ще бъде постигнато трудно в близко бъдеще. Независимо, че и ООН в лицето на генералния секретар Антониу Гутериш призовава за съгласуване на действията на организацията с Русия във връзка с проблемите в Идлиб. 

Путин от своя страна се надява срещите във формата Астана да послужат за окончателно решение на сирийската криза и приема 3-странната среща в Анкара като възможност за укрепване суверенитета на Сирия, на нейното единство и териториална цялост. 

Това пък е в пряка връзка със стабилността в Близкия изток, разтърсен междувременно от атаките с дронове на хусите от Йемен над газови находища в Саудитска Арабия. Впрочем през октомври Путин ще посети и Саудитска Арабия, което е просто продължение на стратегията за поддържане връзки с всички, които са играчи на терен и имат своето значение и тежест на международната сцена. "Недопустимо е Сирия да бъде разделена на зони за влияние", казва руският президент в Анкара, а някои турски наблюдатели открито пишат, че "САЩ искат парче от Северна Сирия". Нормално, там са и нефтените кладенци на страната. 

Но в тази връзка не бива да се пропуска, че президентът Доналд Тръмп е в началото на предизборната си кампания за втори мандат, а той може добре да разчита настроенията сред редовите си съграждани. Едва ли ще приемат с възторг забъркване в нова военна офанзива в Близкия изток, включително Сирия, което обяснява колебанията в оценките, честата смяна на становища относно ситуациите в региона, където заплахи се сменят с обяснения защо не е необходим бърз военен удар и се вземат решения за изтегляне на военните сили. В противен случай ще има победа, но и жертви, които отново ще разделят американското общество и няма да са в полза на кампания за преизбиране. Това в никакъв случай не показва отказ от роля в Близкия изток, включително в Сирия или пък в Саудитска Арабия, но  "затъване в ново блато" е последното нещо, което Тръмп желае. Впрочем подобна теза отстоява и Путин, макар и негласно. Президенти от такъв ранг в подобни ситуации все пак предпочитат пътя на дипломацията и постигане на сделка, която няма да наруши имиджа им пред обществото. Мисълта за разходите също е причина за търсене на различни пътища за изход от заплетени ситуации. Сирия е красноречив пример в това отношение.

В Анкара относно Сирия очакват "важи събития през следващите дни" и акцентират върху думите на Ердоган, че "няма да допуснем по нашите граници да има терористични организации. В същото време не пропускат да информират за присъствието на делегация от английски депутати от двете водещи партии в кралството, лейбъристи и консерватори, в Камъшлъ за разговори  с представители на ПКК и YPG. Според турските медии 13-те депутати били обещали подкрепа  на тези кюрдски организации, което било знак за опит Великобритания да посредничи между тези кюрдски организации и Сирийския кюрдски национален съвет. Видно е, че и Лондон търси място в региона, където  заплетеният кюрдският възел, противоречив и дълговечен, стои като дамоклев меч не само върху Анкара. 

Трудно се удържа поривът на кюрдите за независимост, но не е ясно кога и при какви обстоятелство може да се реализира. Всеки опит за умишлено усложняване на ситуацията в Близкия изток, включително Сирия, носи не само опасения за ескалация на напрежение и отлагане на мирното възстановяване на страните, но и осигурява задоволяване на геополитически амбиции. Такива има и на Запад, и на Изток. Въпросът е, че Близкият изток стана много близо до нас, а Турция с нейната роля в региона, със заплахите за отваряне на границите за напускане на приютените от нея сирийски бежанци и мигранти, с променения си етнически състав и незавидно икономическо положение в момента е достатъчен повод за тревога и в София. Стига да се отчитат правилно и експертно заплахите. Ако в Анкара са силно впечатлени от цитираните от Путин постулати от Корана, които са знак, че "война на мюсюлмани, в която едни мюсюлмани режат главите на други мюсюлмани", е неприемливо като поведение, дали православният свят може да го отнесе към себе си? В Анкара някои вече казаха "всеки да си прави извод".