Чаровната лиричка Катя Попова

Катя Попова (1924-1966) беше родена за оперната сцена - красива, изящна фигура, прекрасен лиричен сопранов глас, одухотворено, изразително лице, вродена музикалност и интелигентност - всичко, за което би могла да мечтае една оперна примадона. И наистина бе такава. От дебюта си през 1947 година до края на дните си през 1966 г.

беше звездата на столичната сцена

първата любимка на публиката, при това в обкръжението на немалко талантливи и изявени певци.
Родена е на 21 януари 1924 година под духовния знак на Водолея в Плевен, градът дал немалко талантливи певци на България - Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Гена Димитрова, Иван Димов... Родителите й са учители, влюбени в операта. Израства с тази музика, седемгодишна вече свири на пиано, в гимназията е солистка на самодейни оперети, дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. През 1944 година се явява на конкурс в Консерваторията и постъпва в класа на проф. Мара Маринова - Цибулка. Завършва през 1947 година с отличен успех и златна значка. По това време в Операта се обявява конкурс за лирично сопрано. Повече от 70 млади таланти се състезават за мястото - спечелва го Катя Попова. Следва дебют в епизодичната роля на цирковата танцьорка Есмералда от "Продадена невеста" на чешкия класик Сметана - 3 ноември 1947 година. Художественият съвет решава, че дебютантката има всички качества да поеме големия лиричен сопранов репертоар.

Започва с Микаела от "Кармен"

на Бизе, Керубино от "Сватбата на Фигаро" от Моцарт и Адина от "Любовен еликсир" на Доницети. Три отговорни роли, които я утвърждават сред групата на лиричните сопрани, а в нея са такива отлични и опитни певици като Катя Георгиева - Узунова, Нели Карова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Людмила Максимова...
През 50-те години, един особено плодотворен творчески период, в Операта работи диригентът Асен Димитров (1894-1960). Той отделя специално внимание на певците и работи индивидуално с много от тях. Оценил високо таланта на младата Катя Попова, маестрото я взема под своето крило и така тя изработва музикално под неговото вещо ръководство всяка своя нова роля.
Първият връх в кратката кариера на Катя Попова е ролята на сляпата принцеса Йоланта от едноименната опера на Чайковски, поставена от диригента Асен Димитров и режисьорът Михаил Хаджимишев. На 14 февруари 1952 година тя очарова публиката на Театър "Балкан", Софийската опера още е в строеж. Неин партньор в ролята на принц Водемон е блестящият тенор Димитър Узунов.

Този великолепен дует

ще спечели възторзите на публиката и критиката и ще се помни задълго като звезден миг в историята на българския оперен театър.
След Йоланта й поверяват голямата и трагична роля на Маргарита от "Фауст" на Шарл Гуно -  1955 година, поставена от Асен Димитров и Драган Кърджиев. Това е вторият връх в кариерата й. За щастие във фонда на БНТ е съхранен запис с нейното участие, който може да увери и онези, които не са виждали и чували Катя Попова на сцената, какъв е нейният талант. С изящество и лирична топлота, а и с драматизъм, с вътрешна съсредоточеност и безспорен усет към драматургията на образа и цялата творба, тя изгражда своята героиня. Пее изключително изразително и музикално, с богата, нюансирана фраза, с перфектна дикция.
След Маргарита е Ана Райх от "Веселите уиндзорки" на Ото Николай, роля, решена в лирико-комедиен план. Зареждат се: Памина във "Вълшебната флейта", Ема в "Хованщина" и Ксения в "Борис Годунов" на Мусоргски, Половецката девойка от "Княз Игор" на Бородин, Лаурета в "Джани  Скики" на Пучини, Софи от "Вертер" на Масне...

Идва ред и на Мими от "Бохеми"

Роля, която представя пълноценно големия й талант на лиричка, като певица и артистка. С Мими гостува на българските оперни театри, а също и на ред чужди сцени в Европа.
1957 година е сред най-силните й години. Превъплъщава се в две различни по стил и характер роли в две мащабни постановки: Манон от едноименната опера на Жул Масне и Наташа Ростова във "Война и мир" на Сергей Прокофиев. С първата триумфира в спектакли на Парижката Опера Комик. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в."Фигаро" пише: "Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!" Внукът на композитора Масне споделя пред артистите от Опера комик, че не бил слушал такава Манон на парижка сцена!... За втората получава голямата благодарност на постановчика - именитият режисьор Борис Покровски. С този импозантен, мащабен спектакъл, първата ни оперна сила гостува с голям успех на редица сцени в Западна Европа. В края на петдесетте години Катя Попова се изявява с някои от своите роли, а също и с рецитали на редица чужди сцени. След неин солов концерт в Рим критиката я определя като

българската Рената Тебалди

През 1960 и 1961 година Катя Попова работи упорито над нов репертоар: Марженка от "Продадена невеста", Лиу от "Турандот" на Пучини, Татяна от "Евгений Онегин"... И трите роли, при които пеенето и сценичната игра са в пълна хармония и синтез, й носят голям успех и признание. Става лауреат на Държавната (Димитровската) награда. Преди това е спечелила два трудни певчески конкурса - в Букурещ и Прага.
Двама от нашите водещи композитори - Парашкев Хаджиев и Марин Големинов, я избират за първа изпълнителка на главните сопранови роли за първите изпълнения на своите опери: "Луд Гидия" - 1960 г. и "Ивайло"- 1959 г. Нейното участие също допринася за успеха на тези абсолютни премиери на двете бъдещи репертоарни български творби.
За съжаление полетът й бива прекършен рано, в началото на апогея й. На 24 ноември 1966 година тя загива при самолетна катастрофа край Братислава, където й предстоят гастроли. Нейната братовчедка, талантливата музикантка Драга Мачуганска, която е суфльор в Софийската опера, си спомня, че преди да загине в самолетната катастрофа Катя Попова изнася оперен рецитал с Плевенския симфоничен оркестър. Концертът е в зала "Г. Димитров". Катя е облечена в светлосиня копринена рокля. След края я обграждат десетки приятели, близки, роднини, почитатели на нейния талант. Присъства и класният й ръководител, вече на достолепна възраст. Щастието на певицата е пълно. Тя изглежда като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаят да са като нея - оперни богини...
През 1966 година тя е сред учредителите на международния музикален фестивал "Лауреатски дни" в родния си град. От следващата година той приема нейното име и днес е един сериозен форум за изява на младите музикални таланти.



Катя Попова като Наташа Ростова във "Война и мир" на Сергей Прокофиев, София, 1957 г.



Катя Попова като Йоланта в операта на Чайковски, филм-портрет на БНТ