Болка за българския театър

Тези дни случайно прелистих един брой на сп. "Театър" от далечната 1959 г. Отдавна изоставено от културното ни министерство, като повечето централни културни издания, сега то излиза само благодарение на упорството на всеотдайната си редакторка Кева Апостолова. Броят тогава е бил посветен на пореден национален преглед на българските драматични театри - и такива прегледи вече няма, всичко в българската култура е на самотек! И какво виждам? През 1959 г. е имало държавни драматични театри не само във всеки окръжен град, но дори и в малки околийски центрове като Нови пазар и Троян! А след като ги е имало, значи държавата е преценила, че както и в столицата, и там живеят хора, които се нуждаят от изкуство и култура. А също, че и там има млади хора, които не бива да растат като лумпени.
До 1989 г. поколения българи бяха възпитани във вкус към голямото изкуство, към духовността. Защото всеки театър е храм. Ако го разрушиш, то е като да разрушиш църква - голямо, непростимо престъпление. А през миналата година един министър - срам за българската култура, самоволно реши, че трябвало да се съкратят някои театри и опери като Драмата и Оперетата в старопрестолния Велико Търново и най-старата опера след столичната - тази в Стара Загора (основана през 1925 т.). Както и уникалния, световно признат танцов театър "Арабеск"! Като чух това, не повярвах на ушите си! Не били изпълнявали плана си според т.нар. делегирани бюджети - този невиждан абсурд, непознат в културния свят. Накратко казано - според продадените билети (при това с ДДС!) театърът получава субсидия за дейността си и за издръжката си.
С една дума - от културата и духовността

трябва да се печели

- като от търговията. От стенограма на заседание на МС наскоро стана ясно, че отново няма да има отчисления от хазарта за култура! Хазартът в бедна България процъфтява... Този незаконен, неморален бизнес, който прави такива фантастични печалби, няма да отчислява и стотинка за култура! За ГЕРБ театрите са без значение, те искат магистрали и безполезни арени.
Така според тази нелепост, наречена "театрална реформа", театрите започнаха да западат. Особено театрите извън София. Дори в големите областни културни центрове. Според "реформата", театърът продава билети и срещу всеки лев получава 2-3 лева. Ако не ги изкара, тогава просто няма пари за постановки, за декори, костюми, за авторско право, за заплати на артистите и персонала (те са като на метачките по улиците!), за осветление, отопление, ремонти, за всичко. И тогава директорът започва да прави компромиси. Вместо Чехов и Пирандело, Гогол и Ибсен, ще играем "Четирима в леглото", "Тайните на харема", "Помощ, жена ми е луда!", "Когато котката я няма". Или ще направим пиеса от Шекспир и ще извикаме някоя поппевица (защо не и чалга?) певица да участва. Така например стана наскоро в Бургаския театър с директор Борислав Чакринов с постановката на "Веселите уиндзорки" от Шекспир. Или пък Теди Москов ще направи своя версия на "Макбет", за която една критичка написа рецензия със заглавието "Макбет" на Теди Москов - вчерашен недопечен хамбургер." Определението може да се прикачи към голяма част от продукцията на нашите театри след реформите на Костов - Москова и Борисов - Рашидов, които удариха жестоко, безмилостно българския драматичен и музикален театър.

Върнаха го със столетие назад

Защото се получи нещо много лошо. Добрите ни репертоарни театри, които бяха със силни професионални трупи, добре балансиран класически и съвременен, чуждестранен и български репертоар, се превърнаха до голяма степен в пътуващи трупи.  Така един от най-старите у нас, Русенският театър, носещ името на знаменития "Сава Огнянов", с неуспешния си директор Орлин Дяков играе сравнително малко в Русе и пътува по села и паланки, за да изпълни плана си по тези "бюджети". Същото може да се каже и за повечето театри в страната например за този в Пазарджик с директор Александър Жеков, преди време един от най-добрите у нас. Публиката му е отнета до голяма степен от "театъра на мечките". На театрален жаргон това са пътуващите частни продукции на столични артисти "звезди" от телевизията - немалко от тях без таланта и качествата на истински звезди, но станали известни заради непрекъснатото си екранно присъствие. Те пристигат в града в последния момент преди спектакъла и без репетиции на сцената, с нещо като маркиран декор, представят обикновено някоя долнопробна булевардна пиеса - американска или френска, много рядко добра драматургия, а понякога и с пародии на високата класика - с шум и много реклама. Те отнемат публиката на театъра в града, налагат ниски критерии, натрапват лош вкус и най-страшното - възпитават в него младите.
Има и друг вариант - известен актьор от  "мечките" окупира даден областен театър и започва да прави постановки със себе си и за себе си, без да е режисьор. С базата на театъра, с неговата техника, персонал, средства. И всичко започва да се върти около него и неговите продукции. Такива артисти "звезди" прибират голяма част от приходите за сметка на театъра и бедните си колеги. Част от тях са и в далаверите на недосегаемия приятел на премиера от НДК. А театърът ни просто запада и страда. Губи зрителите си, принизява нивото си, едва оцелява. И най-страшното - публиката се опростачва. А и БНТ, за съжаление, се отказа от телевизионния театър. Той беше нужен - запълваше голяма празнина в нашия културен живот, стигаше и до най-малките населени места.
Другата беда са

манипулираните конкурси за директори
 
Вече е традиция в МК да се провеждат манипулирани конкурси (дълги години там вилнееше една театроведка от Плевен), при непрозрачност,  назначаване на "свои хора" по партиен или масонски принцип. Наскоро за участие в такъв "конкурс", за да бъде предпочетен предварително избраният кандидат, не бе допуснат кандидат - българин, работил в чужбина, при това с напълно изрядни, заверени от МВнР документи.
 Има среди, за съжаление, колкото и абсурдно да звучи, и в Съюза на артистите, които съвсем не защитават българските театрални дейци. Там има дори хора, сред които и самият председател - покровителстваният от ГЕРБ Христо Мутафчиев, които пледират за съкращаване на театрите (били много и особено в страната нямало нужда от толкова театри!). Най-доброто решение били т.нар. открити сцени - без артисти, само с директор мениджър и минимален обслужващ персонал, за да бъдат база за "театъра на мечките"! И държавата да им дава пари за големите им проекти. Това вече се случи в някои областни центрове и пораженията са налице. Там вече просто няма театри. Има само сгради. Някои се рушат. На хората там им бе отнет единственият културен институт.
 В северната ни съседка, където не проведоха подобни "реформи" и не съсипаха безжалостно културата си, данъкът ДДС за билетите за театър (както и за книгите) падна до минималните 5 на сто. У нас той е непосилно голям. В крайна сметка от една от културните нации в Европа се превръщаме в една от най-необразованите и некултурните. Според официални данни близо две трети от българите вече не четат и не влизат в театрите и концертните зали. Нашите управници вече се отказаха от образованието и културата, нарекоха учените ни "просяци"! Това е може би мечтата на ГЕРБ - неук и некултурен послушен народ електорат!
 По този повод ето и едно стихотворение на незабравимия наш много талантлив поет от Пловдив Добромир Тонев (1955-2001):

ЧАЛГА

Започна се със "Камъните падат"!
Но не е честно, да му се не види,
едни да пеят - другите да страдат,
понеже са със нежни ушни миди.

Но камъните падат! Фанатично!
Върти кючек душата неграмотна,
върти, за да`и стане безразлично
това, че е сама и безработна.

Огласят тези ялови разтушки
гарсониери, кръчми, кафенета...
От СИВ не ни изпратиха с частушки,
но в НАТО ни приеха с маанета!

Те пеят - шкембелии, кубелии,
те пеят - късополи, късоумни...
Халал да им е, че са паралии,
но ми се струва, че са доста шумни!

Дебил и децибел... Така ще стигнем
върха на свойта същност дебелашка.
И паметник на чалгата ще вдигнем:
с глава на Кондьо, с фигура на Сашка! 


 
"Макбет" с вид на "вчерашен недопечен хамбургер"          Неуморният Николай Урумов
                                                                                          е сред най-често пътуващите из страната
                                                                                               звезди на българския театър