Няма "цигански въпрос" - има "български проблем"

Бойко Маринков

Зарязах всичките си научни занимания и историческата тематика. Защото всеки проблем, който бива отлаган, се връща към нас с удвоена енергия. Трета година (над 1000 дни) Столичната община отказва да се заеме с циганския проблем, скрила се зад някаква забравена от всички програма за Десетилетието на ромското включване 2005 - 2015 г.
Налице е парадоксално положение общинските съветници от всички групи да атакуват администрацията с актуални въпроси, да се самоорганизират във временни комисии като тази за решаване проблемите на т.нар. виетнамски общежития в район "Красна поляна". Както и да вземат решения, с които изискват от кмета на София конкретни предложения за решаване на драстични и скандални проблеми като съдбата на незаконните гета в "Орландовци", "Баталова воденица", "Люлин" и да не получават никакъв отговор.
Навръх прекрасния празник 8 март 2011 г. в постоянната комисия по обществен ред и сигурност на СОС за трети път беше депозирана жалба от фирма "Амет" ООД, чиято производствена база има адрес бул. "Европа" № 177, район "Люлин". Тези български производители, в чието високо технологично производство са ангажирани 60 души,

имат нещастието да бъдат съседи

с циганското гето на бул. "Европа" № 179. Възникнало като "временно решение" преди 10 години, днес то е източник на напрежение за всички живеещи в квартала по цялата дължина на трасето на булеварда.
Ще цитирам и двете жалби на управителя на фирмата инж. Ж. Попова, защото те са автентичният протест срещу нашето общо бездействие.
В жалбата от 10.11.2010 г. пише: "Гледайки, търпейки, усещайки и понасяйки действията на шепа хора до нас, ние се чувстваме малтретирани като хора, на които правата се нарушават ежедневно. За съжаление това става не без пасивната помощ на държавните и общинските институции, които представлявате! Предпоследната ни жалба бе едва от ноември 2010 г. Тази жалба беше отлагана за разглеждане нееднократно и когато беше разгледана, не донесе никакъв конкретен резултат, освен пожелателни намерения за

решаване на въпроса в неопределено бъдеще


Само два месеца след тази жалба до днес - 08.02.2011 г., станахме потърпевши на над десет инцидента от страна на циганите. На два пъти беше крадена решетката на канала на входа, през който влизат и излизат превозните средства и товарите на фирмата, беше отрязано и откраднато над 2 м парче от оградната мрежа на фирмения двор, бяха откраднати европалети пак от двора ни. Въпреки охранителната система, в нощта на 1 срещу 2 февруари беше подпален отвън трафопостът, от който и ние черпим електоразахранване, ламинираната ограда откъм гетото беше изкъртена с цел кражба на ламарината и подготовка за кражби отвътре. Неколкократно бяха хвърляни камъни в тъмната част на денонощието по сградата, което доведе до ново счупване на два стъклопакета на производствения цех.
Но върхът на безобразието и нахалството, продиктувано от чувството за безнаказаност, която вие на практика толерирате, бе нахлуването в сградата ни на 26 срещу 27 януари, което е принудило нашият охранител да използва огнестрелно оръжие, за да предотврати проникване на циганите вътре в производствения цех и кражба на продукция."
На финала на тази жалба инж. Ж. Попова задава въпроса, кой и защо със своето бездействие застрашава дейността на една добре работеща фирма, осигуряваща работа и препитание на 60 души в условията на стопанска криза.
На 28 февруари 2011 г. от фирма "Амет" ООД е внесена

поредната жалба

до председателя на постоянната комисия, до зам.-кмета по обществения ред на Столичната община, до директора на СДВР и до кмета на район "Люлин". В тази жалба се изразява огромно неудовлетворение от бездействието на Столична община и нейните органи към проблем, който реално вече застрашава не само производствената дейност, но и живота и здравето на неговите служители. В жалбата е отбелязано, че "Поредните действия, които ни карат да ви припомним нашите очаквания са следните:
На 15.02 т.г. пристигналият камион на фирмата с метални заготовки, необходими за изпълнение на поръчките ни, не е допуснат от група цигани до задния вход, за да бъде разтоварен. След 20-минутни уговорки все пак камионът потегля, но на задните врати се качват двама от групата, отварят вратите му и в движение изхвърлят заготовките по фургоните в гетото.
Отново само решителната намеса на нашите служители - докато дойдат органите на властта (които само констатират нарушението), позволи да бъдат прибрани заготовките под заплаха за саморазправа от страна на крадците! И отново крадците са ненаказани!
На 19.02 т.г. вечерта към 21 часа се прави нов опит за нахлуване в сградата, този път през затворен прозорец! Въпреки вдигната нова двуметрова ограда желаещите да влязат не се спират нито пред нея, нито пред затворения прозорец.
На 20.02 отново се изсипва дъжд от камъни върху новоизградената ограда..."
В края на писмото си инж. Ж. Попова е депозирала

11 страници списък на направените повиквания

на СОД за последните четири месеца.
На самото заседание на комисията ни бяха представени актуални фотоси от последното нападение срещу трафопоста, издълбаната дупка в стената и ясното определение какви ще са последствията за целия квартал, ако се стигне до удар срещу преносната система.
Всичко това се случва не в ловешко или видинско село, а на 2 км от кабинета на кмета на София - третата по влияние жена в България за 2010 година, и на километър и половина от кабинета на министър-председателя, който в качеството си на кмет в продължение на 4 години не предприе действия за решаване на проблемите с циганските гета.
Деградацията на града вече е пред вратите ни.