Героична смърт, или свободната воля на избрания

В странно, тясно, затворено пространство, само привидно разширявано от огледала, една изящна гейша търси и бяга от собствения си образ. Тя е непрекъснато сама със своето изображение сред огледала от всички страни, звукът на гласа й постоянно се връща към нея, собствената й маска непрестанно се вглежда в лицето й. В тази пределно внушаваща страх и несигурност сценична среда, която всъщност се оказва затворническа килия, създадена от художника Никола Налбантов на малката сцена на театър "София", актьорът Михаил Милчев влиза в образа на известния японски писател Юкийо Мишима.
Пиесата на Елена Алексиева "Мадам Мишима" изследва скрития механизъм, който тласка един талантлив и признат творец да сложи край на живота си с ритуалната смърт, наречена сепуко. Мишима извършва един категоричен, по своему ексцентричен и за някои ненужно театрален жест. Дали това е жестът на разглезен от славата светски човек и творец, или е съзнателно избраният завършек на един жизнен път? Дали творецът не може да възприеме представата за реалната действителност и претворява в художествен образ всяка част от своя живот и накрая превръща собствената си смърт в художествено произведение? Дали зрелищният край е героична смърт, предизвестен финал, съдба и предопределение или израз на свободната воля на избрания?
Това са въпросите, които Елена Алексиева поставя в своя наситен с голяма вътрешна енергия и драматизъм текст, режисьорът Калин Ангелов умно и интелигентно анализира и им придава театрална плът, а Михаил Милчев изиграва с удивителна психологическа пластичност и поразителна точност на жеста и детайла. Преобразен до неузнаваемост в костюм и маска на гейша, актьорът пресъздава наистина сложната смес между минимализма на външния израз и максимализма на вътрешната, стаена експлозия от чувства. А също и пределно усложнения от реалното отсъствие на партньор диалог. Защото, затворен в килията, героят на Михаил Милчев всъщност разговаря със следователя, но не го вижда, води непрестанен диалог, но не вижда нито събеседника си, нито публиката. Така актьорската задача става още по-сложна, търсенето на пътя и причината - още по-неясни, а метафорите - още по-многобройни. Може би сепукото е път, избран от твореца като една от многото възможни линии на живота. Може би то е форма на философско вглъбяване или отказ да се приеме действителността. А може би е само метафора на неуловимата смяна на една маска с друга или на категоричното сваляне на маската, което се равнява на ритуална смърт. Във всеки случай "Мадам Мишима" е спектакъл, който респектира с дълбочината на рефлексията си, с прецизността на режисьорския анализ и с впечатляващото богатство на актьорската палитра.

Михаил Милчев в сцени от спектакъла