Бих направила реклама на спорта

Ивелина Илиева в само на 19 години, но това не й попречи да бъде избрана за джудист N1 на България за 2010 г. През изтеклата година тя спечели бронзов медал на световното първенство за девойки, сребърни медали от европейските първенства за жени и девойки, както и световна титла за жени в самбото, макар и неолимпийски спорт. Тя признава, че успехите я вдъхновяват да атакува и елита при жените. Тийнейджърката се гордее, че прославя родината си в древния японски спорт, но добре знае, че има да свърши още много неща, за да изкачи световните върхове.

- Ивелина, кой те запали по джудото?
- Когато се захванах, бях много малка. Майка ми също беше джудистка и всъщност беше много лесно. Исках да се занимавам с нещо в свободното си време, защото тогава имах в излишък, a също така и енергия, и трябваше някъде да я изразходвам.

- Много деца предпочитат да тренират колективни спортове - волейбол, баскетбол, дори футбол, защото в България и при жените е модерен. Защо не избра по-комерсиален спорт?
- Когато бях малка харесвах гимнастиката. Започнах да тренирам, но само седмица по-късно клубът фалира и затвори. Бях изключително разочарована, но явно така е било писано. Такава ми е била съдбата, да стана джудистка. Не съжалявам обаче за нищо. Чувствам се добре и гледам само напред.

- Все още сме в началото на годината и ти предстоят редица състезания. Как протече подготовката, защото тя е най-важнaтa?
- Въобще не сме спирали да тренираме. Единствено по Коледа и Нова година не сме влизали в залата. Отпуснаха ни 5-6 дни, което е нормално. Oстаналото време тренирах и поддържх добро ниво. Тренировките в големия спорт не трябва да се прекъсват. Ако това стане, е нужно време да достигнеш предишното ниво, а това пък е в ущърб, защото за изгубените седмици можеш да научиш много нови неща.

- Последните месеци осигуряваха ли ви лагери или тренирахте повече по клубовете?
- Не, постоянно сме на лагери с националния отбор. Изобщо не тренирам по клубовете. Джудото е индивидуален спорт, но за да станеш добър, имаш нужда от партньори, с които да играеш. А е и по-добре те да се по-силни от теб, за да можеш да израстваш, да се развиваш.

- Преди две седмици мина най-големият турнир в България "Освобождение", който вече е част от Световната купа. Искаше да играеш на финалите, но не успя...
- Да, исках да се представя добре. Разбрах обаче, че не съм достигнала нивото на най-добрите в света, но не съм и много под тях. Липсва ми още рутина, може би. Сигурна съм, че ще ги достигна и на следвщия турнир ще докажа, че заслужавам да съм сред най-добрите.
 
- Вижда се, че целите ти са голeми, лишаваш ли мъжете понякога от присъствието си?
- Да, понякога се налага, нямам друг избор. Във всеки спорт има много лишения и това е едно от тях.

- В много спортове в България "плачат" за пари, вие обаче не го правите. Защо?
- Не всичко е наред, но се задоволяваме с това, което имаме. Допреди 2 години нямахме почти нищо. В момента сме доволни от това, което ни осигуряват, няма как да се оплакваме.

- Oще си много млада и ти предстои да се доказваш на голямата сцена. Колко време още ще се занимаваш с този спорт?
- Не мога да кажа. Аз обичам това, с което се занимавам. Понякога ми писва от абсолютно всичко, особено когато сме по лагери. Но ако съм здрава, да нямам контузии, ще се занимавам още дълго време.

- Миналата година учaства и на джудо, и на самбо. Спечели доста медали, което е хубаво за България. Кой от двата спорта ти харесва повече, защото разликите между тях не са големи?
- Джудото ми допада повече. Самбото не е лош спорт, даже напротив - много е добър. Стилът на борба там обаче не ми допада толкова, както е в джудото.

- Всички хора работят за пари. Кой от тези два бойни спорта е по-платен?
- Не мога точнo да кажа кой е по-платен.  Всъщност в джудото парите са повече, защото спортът е олимпийски, а самбото не. Там се дава само една премия, която е еднократна и нищо повече. Не казвам, че не съм доволна, и те ни помагат, защото на всеки спортист му е трудно.

- Самбото е руски спорт, а премиерът им Владимир Путин много иска да го вкара в олимпийската програма. Ако това стане, би ли го предпочела?
- Не бих се и замислила. Моят спорт е джудото, първо него съм избрала и няма да му обръщам гръб. Просто джудото ми харесва повече, няма значение дали е олимпийски спорт, или не.

- Но и тази година със сигурност ще се пуснеш и на самбо?
-  Bсе още не е решено окончателно. Трябва да мине още малко време, за да стане ясно. Между другото, европейското първенство по самбо е в София и ще участвам на него, ако не съм заета с джудото. Шефовете на федерацията по самбо искат да се представят добре заради домакинството и ще участваме с пълен отбор. Целта е да се разбие доминацията на Русия. Ще е изключително трудно, но не и невъзможно. Руснаците са силни, но и ние си имаме своите шансове.

- Предстоят важни състезания, които са квалификации за Олимпиадата в Лондон 2012 г., а тя е основната ти цел. Не е ли по-добре за теб да не участваш в самбото, за да се концентрираш в джудото?
- Не мога да кажа, това ще се определи впоследствие. Най-вероятно 2011 г. няма да ми е последната в самбото. Ако взема квота за Олимпийските игри, тогава наистина ще прекъсна със самбото за известно време, за да се концентрирам. Всеки спортист мечтае да участва на олимпиада и да се класира възможно най-напред. Разбира се, и да спечели медал, защото именно той е най-ценният. Ако играя и на самбо, подготовката ми ще се наруши. Двата стила се различават и това ще ми навреди, защото се готвя за най-голямото спортно състезание, а няма да успея да го направя по най-добрия начин. Просто нещата ще се объркат.

- Разкажи малко за олимпийската стипендия, която получаваш от МОК. Какви са критериите, които трябва да се изпълнят?
- Олимпийската стипендия я получих с класирането си на световното първенство за девойки. Станах трета, а после разбрах, че са ме одобрили и се зарадвах. Критерият, който трябва да изпълниш, е медал от световно първенство.
 
- Cамо на 19 години си и си джудист щ1 на България за 2010 г. За това се иска много тренировки и лишения. Остава ли ти време за самата себе си, защото всяка жена има нужда да си обръща внимание?
- Остава, но много малко. За да тренираш какъвто и да е спорт, трябва много лишения, да се спазва режим на тренировки, спане, ядене, възстановяване! Трудно е, но се свиква. Животът се гради около спорта, а не обратното. Той е на първо място и след това всичко останало.

- А когато ти остана малко свободно време, с какво го запълваш?
- През повечето време почивам. Трябва да се възстановявам от лагери, тренировки и състезания. Когато имам свободно време, го използвам ползотворно за спорта. Предпочитам да се прибера вкъщи, за да се видя със семейството си. Аз прекарвам много малко време в годината с тях и когато ме освободят от лагер, се прбирам.

- Ясно е, че от много малка си в джудото, имаш ли идоли?
- Да, имам, и то много. Един от тях е нашият треньор Георги Георгиев-Жабата. Той е постигнал много за нашия спорт. Надявам се един ден и аз да достигна неговите успехи.

- Последните 30 години само той има медал от олимпиада (бронзов в Атина 2004 г.).
- Много е трудно да повторим успехите му, но не е и невъзможно. Ще тренираме, за да го достигнем, а защо не и да го надминем?

- Той разкрива ли тайните си и хватките, които са му помагали през годините?
- Естествено, всеки ден е с нас в залата. Учи ни и ни помага с каквото може. Дава ни много умни съвети, които ни помагат да побеждаваме съперниците. Поне при мен се вижда, че има резултати.

- Той ли е човекът, в който се крие ключът за вашите победи?
- Да, така е.
 
- А извън спорта имаш ли идоли?
- Не, нямам. Тези от джудото са ми достатъчни (смее се).

- Kрасива си, но редица хора няма да се впечатлят, ако им кажеш, че си джудистка. Преди няколко години федерацията по лека атлетика реши да направи секси календар. Замисляла ли си се някога да се включиш в такава инициатива?
- Да, бих направила реклама за спорта. Няма нищо лошо в това. Щом един път е направено и е успешно, няма причина да не се повтори. Спортът трябва да се рекламира, защото е важна част живота на хората.