Душевна нищета

Иван Иванов

Да живееш в материален недоимък без съмнение е проблем и те ограничава в доста отношения. Но да живееш в душевна нищета е тежка трагедия, от която измъкването е още по-трудно, а крайният резултат е човешки индивиди почти напълно успели да заличат човешкото в себе си.
Сред българската либерална общност се разпространява една снимка, на която патриарх Даниил се усмихва, докато се снима с руската посланичка Митрофанова. На някои места прочетох, че всъщност реалната снимка е със сериозно изражение на негово Светейшество, а после с обработка е добавена усмивката. Не знам дали е така и коя от снимките е истинска, не можах да разбера от Гугъл на 100 процента.
Нещо друго обаче, е по-важно от установяването на достоверността на снимките. Толкова е дълбока липсата на усещане за светостта и ролята на Патриарха на БПЦ, толкова тези хора са скъсали с преживяване на сакралното в битието, че могат да бълват само малоумщини под налягане. Да обсъждаш лицето на църквата все едно е шоумен или дребен политик е не просто когнитивно неразбиране на ситуацията, а продукция на загубили всякаква посока за света създания.
Патриархът е символ и духовен обединител и да плещиш за него като за риалити звезда, е тежка идиотия. Дали се бил усмихнал, дали погледнал наляво или надясно, дали изглежда недоспал и т.н.
Загубата на сакралният момент за света, за святост и смисъл, задължително води и до екзистенциална безпътица, дебилно мислене и обезчовечаване. Без значение от материалния или социален статус на участниците. Парламент на анатомията. Даже идентификацията човек е вече неправилна. Просто съвкупност от органи, които по случайност са свързани.

Фейсбук