От сълзите в Мюнхен до кабарето в Париж

На закриването на конференцията в Мюнхен Кристоф Хойгенс се разплака, защото политиката, която се водеше досега, се оказа в кома. А пък военният министър на ФРГ Борис Писториус заяви скръбно, че американската му мечта била убита. Защо са тези мелодраматични изказвания?
Да се върнем няколко години назад. На Мюнхенската конференция през 2007 година Владимир Путин произнесе реч, в която заяви, че в света трябва да има равноправни отношения, взаимно уважение, да има сигурност за всички. Основното в речта му беше, че еднополюсният свят е изживял своето време и трябва да бъде заменен от многополюсен. Тогава участниците в конференцията се смееха и иронизираха и не приеха сериозно неговото изказване. Кой се оказа прав след 18 години? Путин. Светът наистина се променя, макар бавно, трудно и с катаклизми. Но се променя.

Европейците бяха горчиво изненадани

от промяната на курса на САЩ. Вицепрезидентът Ванс произнесе съкрушителна реч, в която обвини Европа в липсата на демокрация и свобода на словото. Как може партия като Алтернатива за Германия, за която гласуват милиони, да не бъде допускана до дискусии? Как е възможно да се отменят избори в дадена страна, защото не ти харесват резултатите от тях? Това е отговор на бившия еврокомисар Тиери Бретон, който с гордост каза: „Анулирахме изборите в Румъния, ще го направим и в Германия, ако Алтернатива за Германия спечели.“ На това му се казва демокрация и право на избор.
На либералите и глобалистите Марк Рубио каза истината, от която ги втресе, че светът е многополюсен и САЩ не са вече хегемон. Разрушиха ли САЩ единството на Запада и извадиха ли Русия от международната изолация? Отговорът е ясен.
Основният извод, който може да се направи от Мюнхенската конференция, е, че има маргинализация на евроатлантизма. Военният министър на САЩ Хегсет заяви: „Няма да има повече евроатлантика. Европа сама да се грижи за сигурността си“.
Вицепрезидентът Ванс: „Европа и САЩ нямат повече общи ценности“. Председателят на Мюнхенската конференция Кристоф Хойсген смята, че Европа и САЩ не споделят повече общи ценности. И от двете страни на Атлантика са достигнали до един и същи горчив извод.
Не по малко вълнение на Запад предизвикват и различията, които имат ЕС и САЩ по въпроса за войната в Украйна. Тръмп избягва думата агресор за Русия и говори за конфликт в Украйна. Каза, че Русия не е виновна за конфликта в Украйна, че Зеленски е нелегитимен и е виновен за войната. Тръмп пръв и единствен от западните лидери призна, че първопричината за конфликта в Украйна е желанието на Запада да приеме Украйна в НАТО.
Основното разминаване между Тръмп и европейските лидери се състои в това

как да завърши руско-украинският конфликт

Тръмп иска диалог и преговори, да се възстановят контактите между Русия и САЩ. Да се сложи край на пагубната политика на Байдън за изолация на Русия и невъзможното желание да се нанесе стратегическо поражение на Русия. Европа е в треска, защото се страхува, че ще бъде изолирана от преговорите за Украйна. Уместно е да поставим въпроса: защо Европа трябва да присъства на преговорите? Тя имаше възможност три години да прекрати войната, да постигне мир при много по-добри условия за Украйна. Защо не успя? Защото в Европа има криза на лидерството, защото има деградация на европейските лидери.
Европейските лидери се оказаха недобросъвестни и неизпълняващи обещанията си. Не изпълниха договореността за мирно предаване на властта в Украйна през 2014 година и заради това беше извършен кървав преврат. Излъгаха, че ще изпълняват Минските споразумения. След това признаха, че не са имали намерение да ги изпълняват. Всички лъжи са имали една цел - Украйна да се въоръжи и подготви за война. Същите маниакални лидери провалиха Истанбулските преговори, чрез които войната щеше да приключи още през април 2022 година без толкова жертви и разрушения. Европейските политици торпилираха всички преговори за мир. Ето затова Европа не трябва да участва в преговорите. Защото Европа продължава да говори за война. Защото ЕС от икономически съюз се превърна във филиал на НАТО.
Макрон събра на историческа среща в Париж лидерите на европейските страни. Всъщност това беше едно политическо кабаре, в което галското петле се опита като хореограф да накара европейските лидери да танцуват канкан. Но не се получи. Не танцуваха в ритъм, а някои въобще се отказаха.

Това беше една антируска коалиция

Но не само - тя беше и антитръмпистка, защото саботира желанието на Тръмп за устойчив мир. Майк Уолтц заяви, че европейските лидери са против мирното уреждане на конфликта в Украйна. На Парижката среща трябваше да решат да се изпратят мироопазващи сили в Украйна. Е, нищо не излезе. След това решиха да се създаде коалиция на желаещите. И тук засега удариха на камък. И сега продължават да се срещат и взаимно да се уверяват как ще решат този въпрос. И как ще го решат, като искат гаранции от САЩ, но те отказват да ги дадат. Но европейските патологични русофоби и военнолюбци продължават да говорят за война. Урсула фон дер Лайен каза, че Украйна трябва да отиде на преговори от позиция на силата и препоръчва да се продължат санкциите и Украйна да продължи да се въоръжава. Всичко да се реши на бойното поле. А как да се отиде на преговори с ЕС с хора като Кая Калас, която е пропита от русофобия и иска да се окаже давление на Русия. Но така е, като искаш винаги да си със силните на деня. Няма нищо чудно в нейното поведение. Дядо й е бил в СС. Баща й в КПСС, а тя в ЕС. Най-интересното е, че всички искат да заставят Русия да приеме преговори за мирно разрешение на конфликта, без да се съобразяват с нейните интереси. Те, милите, още живеят в минал свят и имат илюзии, че Русия ще изпълни техните желания. Но тези времена отминаха. Рябков каза, че Русия не може да приеме предложението на Тръмп в този вид, защото тя има свои национални интереси и няма да позволи те да бъдат накърнени.   

Трябва да продължим темата с фалшивите ценности

за демокрация, свобода на словото, правото на избор в ЕС. Всъщност ЕС се превръща в една диктатура, в една тирания. Затънали идеологически в неолибералното си блато, те не могат да приемат, че светът се променя. Европа е отровена от русофобия и това се е превърнало в официална политика. Любош Бланко - депутат в Европарламента от Словакия казва: „Атмосферата в Европарламента е отровена от русофобия. Ненавистта в ЕП към Русия мога да сравня само с ненавистта на фашизма през 30-те и 40-те години против Съветския съюз, руснаците и славяните. Реалността, в която живеем в Европа, е абсурдна.“ В Европа няма системни политически сили, които да сложат край на тази политика.
Неолибералите, губейки позиции, стигат до крайности в действията си. Нарушават всички принципи и ценности, които защитаваха. Къде отидоха демокрацията, свободата на словото, правото на избор, правата на човека. Неолибералите станаха тирани, диктатори, деградирали военнолюбци и удушиха всички свободи. Вижте събитията в Сърбия, Грузия, Румъния, Молдова, Франция. Отнема се правото на избор. Губейки позициите си, те се обърнаха към съдебната система да ги спасява. Отнеха възможността на Калин Джорджеску, на Марин льо Пен да се явят на избори. Издадоха заповеди да се арестуват Додик и Гуцул. Но всичко започна много отдавна, когато по измислени обвинения отстраниха Доминик Строс Кан от президентските избори във Франция.
Една от прословутите ценности, с която толкова много се гордееха, е свободата на словото. Е, тя сега абсолютно отсъства. В цяла Европа се забраниха всички руски медии. Германското правителство е забранило на медиите да показват в техните репортажи нацистките символи, които свободно се развяват в Украйна. В Италия забраняват интервюта с руски журналисти. В доклада на ЮНЕСКО няма нито дума за убитите руски журналисти в конфликта с Украйна. Дори министър-председателите не могат да имат различно мнение от Урсулското. Урсула фон дер Лайен си позволява наглостта цял час да ругае по телефона Роберт Фицо, че не е съгласен с официалната политика на ЕС. Как може да се уважават и подкрепят такива политики и такива политици. Останали в миналото, идеологически обременени, с тях не е възможно да се постигне разбирателство, да се водят разумни преговори. Разложението и агонията на неолибералния модел са опасни, защото в желанието си да се спасят, могат да доведат човечеството до катастрофа. Ще допуснем ли това?