Църквата почита на 7 април преп. Георги, еп. Митилински

Проявил се като безстрашен Христов воин

От младежки години възлюбил Христа, преподобният Георги станал монах, водел подвижнически живот и като никой друг се усъвършенствал в смиреномъдрието. През царуването на Лъв Исаврянин той станал изповедник на Христа, като претърпял гонения и притеснения от иконоборците. След това, през царуването на православните Константин и Ирина, бил възведен на архиерейска катедра в град Митилин, митрополията на остров Лесбос. Доживял до времето на император Лъв Арменец, който възобновил иконоборството, и отново, вече в дълбока старост, претърпял гонение за светите икони. Още преди тези събития в Митилин станали някои знамения, които предсказвали, че скоро в Христовата Църква ще се появят смут и бедствия.
Споменатият по-рано император Лъв Арменец, като встъпил на царския престол, предприел гонение срещу Божията църква и свикал в Константинопол много епископи, като искал да ги склони да приемат иконоборческата ерес. Преподобният наш отец Георги, Митилинският митрополит, който също бил призован заедно с останалите епископи, се проявил като безстрашен Христов воин. Със своята истинска премъдрост той посрамил царя, лъжепатриарха Теодот, с прозвище Каситер, и останалите негови съмишленици еретици, а някои от тях накарал да осъзнаят заблудата си.
Царят и патриархът, като не могли да понесат неговите изобличения, го отправили на изгнание в Херсон, а на неговото място в Митилин поставили за митрополит един еретик, който потъпквал светите икони и безумно смущавал словесните овци. А свети Георги, преживявайки в изгнание останалите дни от живота си, с Христовата благодат извършил много чудеса. Когато дошло времето да се представи, на небето изгряла пресветла звезда, която се виждала и от Лесбос. Бог прославил блажената му кончина със светла звезда и за прослава на Своя угодник източил от мощите му чудесни лечебни извори.