Време за равносметка

Тези дни академичното дружество на Румъния публикува годишен доклад за 2014 г., в който прави анализ на резултатите от 2007 г. - приемането на страната в Европейския съюз, до днес. Докладът обхваща главно три направления: износа в страните от ЕС, колко пари от еврофондовете са получени и как са използвани и какви са ползите и загубите от емиграцията.
Що се отнася до първото направление, обоснование се търси в нарасналия евроскептицизъм и убеждението сред някои слоеве, че Румъния се е превърнала в страна за пласмент на стоки от други страни на ЕС. Едва ли е изненадващо също, че северната ни съседка продължава да изнася в страните от общността по-малко, отколкото да внася, поради ниската конкурентоспособност. При това експортните компании са с чужд капитал. През 2012 г. търговският дефицит е същият както през 1999 г., или с 4,7% от БВП. Прави се сравнение с бивши социалистически страни, приети по-рано в Евросъюза. Словакия например е отбелязала прогрес в износа от 10 процента. Румъния е изнесла за страните от ЕС през 2013 г. 82% от обема на вноса. И тези резултати са въпреки подобряването на експортната структура.
Повишен интерес представлява второто направление - усвояване на парите от еврофондовете, по който показател България и Румъния наскоро бяха обект на упреци от Европарламента. Наистина материята е доста сложна, като се има предвид наследството, което получава всяко правителство от предишното. При политическо съперничество между тях се получават спекулативни оценки.
Въпреки че през 2013 г. за първи път Румъния отчита определен прогрес в тази насока, в доклада на академичното дружество тя се нарежда на последно място по усвоени еврофондове за посочения период. Използваните средства от еврофондовете, възлизащи на 4 млрд. евро, на годишна база са от 73%, което досега не е било постигано. Публикуваната таблица дава представа какъв капацитет е имало отделното правителство в планирането и усвояването на средствата.
Проблемът за емиграцията, както е известно, се превърна в европейски и предизвиква различни интерпретации. Отделни западни страни прибягват към крути мерки независимо от съюзните споразумения. Румъния е страната с най-голям брой емигранти, преобладаващата част от които са от ромски произход. Според румънски експерти страната повече печели, отколкото губи от емиграцията. Оказва се, че сумите, които емигрантите изпращат в родината си, надхвърлят размера на преките чуждестранни инвестиции. "Това, писа в. "Романия либера", е внушително, но и тъжно, че сме като бананова република." Близо 2 млн. румънци, част от които са висококвалифицирани, инжектират румънската икономика и същевременно увеличават националния доход на богатите страни.
Както и да оценяват резултатите от приемането на Румъния в ЕС, къде е ползата и къде загубата, румънските коментатори са единодушни, че "европейската мечта" и реалността са несъвместими. Става ясно, че европейският проект се нуждае от обновяване и усъвършенстване. В каква насока?
Според анализаторите съществува в главни линии все по-остър конфликт между "политиката на междуправителствен диалог" и "политиката на общосъюзни решения". Липсва постоянен синхрон между националната политика и тази на институциите в Брюксел. В социално-икономическо отношение обявените цели деградират в някои региони на ЕС с влошаване на жизненото равнище, предимно в Източна и Югоизточна Европа и богатите държави на Север и Запад. По този начин се дебалансират пазарите на труда, предизвикващи трудно контролируеми процеси на емиграция.
Резултатът от тази липса на обещаваща икономическа перспектива е нарушаването на политическия баланс. Една от неговите характеристики е отхвърлянето на европейската опция, увеличаването на евроскептиците в Европарламента, на крайно националистически партии. Вече се виждат наченките на преоценяване на ролята на националната държава, влияеща на системата на социална защита срещу емиграцията.
Събитията в Украйна доведоха до втвърдяване на европейската политика и активизиране на НАТО. Това особено засяга страните от Източна и Югоизточна Европа, към които принадлежи Румъния. Засилването на военната активност на военния блок с допълнително струпване на въоръжени сили в тези страни провокира връщането на атмосферата на Студената война, до натоварване допълнително на трудно поносими тежести върху тях. Във военната база "Когълничану" напоследък пристигнаха нови попълнения на НАТО. Сред населението се организират ускорени курсове по изучаване на английски език. Неслучайно румънска депутатка в Европарламента заяви тези дни, че "Румъния има муниции само за 8 дни война." А това изисква допълнително сили на НАТО, което ще натовари с повече разходи румънския бюджет.
Въпросът за разходите по сигурността ще предизвика остри дискусии за целите, за които ще са нужни. По тях ще трябва да вземат думата представителите на бъдещия Европарламент и Съвета на Европа. Какви политически настроения ще преобладават в техния бъдещ състав? Ще възникнат въпроси като "Кой колко и за какво плаща?" Неслучайно в. "Адевърул" постави изискване пред избирателите: "Нима е възможно да си представим, че 32-мата бъдещи румънски евродепутати ще могат да работят заедно при решаващи моменти в полза на националния интерес?" Вестникът свързва изискването с междупартийните схватки в страната.
Румънските наблюдатели и коментатори очакват труден и сложен период за Европа пред очертаващата се нова действителност. Ще бъдат ли бъдещите европарламентаристи на висотата на изискванията на тази действителност? Или, както сочи цитираният по-горе вестник, "единственият въпрос от максимален интерес е кой ще се радва на заплатите и бонусите от различен характер, които им предлага качеството на евродепутат".