30 години Национален литературен салон "Старинният файтон"

Датата е 23 март 1995 г. В дома на Дядото, в къщата музей "Димитър Благоев" в София, Велин Георгиев представя "Птичка Божия", втората си лирическа книга след Промяната. И благата вест полетяла в навечерието на Благовещение: "Чудо на чудесата в годините на погром над българската литература и култура, във времената на голямото обществено-политическо лутане и кипеж! Роди се литературен салон! Слава във висините на нашата духовност! И във всичко, захванато от него нататък, блага сполука!"

* * *
Самият създател на Салона тогава бе на 61 години. Един от истинските дисиденти преди 1989-а, който никога след Промяната не злоупотреби с този факт. Напротив! Тъкмо когато мнозина очакваха да се развихри като такъв, той през 1990-а стана член на БСП, докато предишните му гонители се разбягваха от нея. "Цели десетилетия бях в зоната на здрача - споделя в интервю от 2012 година. - И тъй като десетилетия не ми беше дадена думата, както подобава, след оня превал на смяна на една система с друга, реших да си дам думата сам. И започнах да представям книги на съвременни автори. Започнах с моята "Птичка Божия", да не злепоставя някой друг. Получи се. Валери Петров седеше на първия ред. А на сто и петдесетото издание на Салона се хвана за главата: как е възможно да се направят толкова много премиери на новоизлезли книги."

* * *

Новооткритият литературен салон дойде с името си: "Старинният файтон" или Файтона, както галено започнахме с времето да го наричаме. Велин Георгиев го назова така, за да издигне мост от миналото към бъдното, защото в къщата музей все още е наличен файтонът на Дядото. А и самата къща е попила аромата на миналото в стените си, във въздуха, в черчеветата и стълбите. Духът на някогашното витае из стаите и създава неповторимата атмосфера на Салона. Зад рамото ти като че са се стаили сенките на Димитър Благоев и Георги Бакалов, живели тук, и след миг сякаш ще се материализират из въздуха, а гласовете на Христо Смирненски и другарите му, поети и художници, идвали тук и споделяли пред големите своите нови творби, аха-аха - ще зазвучат отново, съзвучно с гласовете на новите, днешните поколения творци.
"Още в началото разбрах - казва по-късно Велин Георгиев, - че салонът е духовен оазис, щом на рождения ден на Ефрем Каранфилов създадох такава топла и задушевна атмосфера, че академикът не успя да сдържи сълзите си... Друго подобно нещо се случи в Дядовата къща пак на рожден ден, този път на големия Александър Геров. След моето слово бе рециталът на актьора Георги Геров, брат на поета. Публиката бе направо зашеметена от спектакъла. Поетът Сашо Геров изпуши цяла кутия цигари, докато седеше като бог на сцената."

* * *

Представените в новооткрития Литературен салон "Старинният файтон" автори никак не бяха малко... Акад. Ефрем Каранфилов, Николай Хайтов, Иван Динков, Иван Пауновски, Анжел Вагенщайн, Яко Молхов, Валери Петров, Слав Хр. Караславов, Петър Караангов, Евтим Евтимов, Георги Братанов, Иван Спасов, Владимир Голев, Димитър Светлин, проф. Стоян Каролев, Богомил Нонев, Божидар Божилов, Георги Струмски, Николай Парушев, Владимир Свинтила, Никола Инджов, Наташа Манолова, Евстати Бурнаски, Стефан Поптонев, Федя Яков, Коста Андреев, Петко Тотев, Григор Чернев... Постепенно обхватът на представяните автори се разширяваше - с имената на десетки и десетки даровити творци от столицата и страната. Така след някоя и друга година Салонът с право завоюва името си Национален. През 2018-а Велин Георгиев, който си водеше сметки за вечерите непрекъснато, бе преброил над 1150 срещи във Файтона, днес са много повече.
В организирането на проявите Велин Георгиев имаше и други помощници, които пряко и реално го подкрепяха - неустоимият Стефан Данаилов и директорът на къщата музей "Димитър Благоев" по онова време Руси Русев. По-късно му помагаха всячески Емил Бехар и Стефка Савова. Тъй и до днес. А колко талантливи актьори, художници и музиканти се включиха в дейността му... Актьорите: Луна Давидова, Сава Хашъмов, Асен Кисимов, Димитър Вачев и Димитър Герасимов, Иван Налбантов, Ана Ивкова, Богдана Вульпе, Вели Чаушев... Художниците: Георги Павлов - Павлето, Евгений Босяцки, Тодор Цонев... Участвали са и участват във вечерите му композиторът и певец Бенедикт Молхов, пианистките проф. Снежана Барова и проф. Благовеста Константинова, флейтистите проф. Венцеслав Киндалов и Майя Сергиева-Богданова, виртуозът цигулар Йосиф Радионов... Искаше ми се по едно време да създадем разнолико общество от писатели, актьори, музиканти, художници и почитатели. Неформално. И го създадохме - Общество "Приятели на Файтона". И до днес съществува. С филиали на земята - и на небето, разбира се.

* * *

Файтонът, този своеобразен оазис на литературния живот в центъра на София, не изчезна през годините, подобно на множеството литературни салони, сдружения, обединения, които се появяваха и угасваха като светулки през някой и друг културен сезон. Съхрани се до днес, въпреки суховеите, гръмотевичните бури, всяческите социални катаклизми и прочее ураганни безпътици. Дори след като създателят му си отиде от света, той продължава да трополи по софийските калдъръми, лавирайки дръзко между всевъзможните литературни и социално-политически сцили и харибди. Напук на разните маломерни човечета и прочее нищожества, неспособни да съпреживеят чужда радост, творческа сполука, триумф.
Но да оставим злобните на злобата им. Защото Националният литературен салон "Старинният файтон" на 23 март навърши 30 години от създаването си. И е време за празник.

* * *

Велин Георгиев се отнасяше с безмерно чувство за отговорност към Салона. И непрекъснато работеше, твореше, оставяше паметни знаци за своя Файтон. Така се появиха на бял свят сборниците му: "Файтонът с пегасите" (2000), "Небесна колесница" (2007), "Файтонът и неговите пеещи щурци" (2009), "Файтонът - това друго нещо" (2012) и "Пълнолетие" (2013), съставени от неговите "лирикокритически" есета, с които той - по същество - започваше всяка от вечерите във Файтона. В последните си белетристични книги - "Вкусът на болката" (2016), "Живак от счупен термометър" (2017), "Аз не съм до тука" (2018) и "Само това" (2018) той вгради историята на Файтона, както го бе вградил в собствения си живот.
След 18 години неуморна работа на капрата Велин Георгиев изповядва: "Тези дни казах на Снежана, че за осемнадесет години съм остарял на капрата. А тя се усмихна и каза: Не е вярно, ти там израсна...". Снежана Пейчева беше неговата съпруга, неговата съпътница във Файтона. Дойде и признанието за апостолската му дейност. На 21 ноември 2013 г., навръх осемдесетия му рожден ден (в зала 7 на НДК) Анжел Вагенщайн го нарече "Главният файтонджия на републиката".

* * *

Аз също израснах във Файтона. През октомври 1995 г. там представих първата си книга "И не каза никой защо", а през 1996-а и втората - "Детство". И оттогава не просто почти всяка моя книга минаваше оттам, но и всеки понеделник душата ми ме тласкаше натам за поредната среща с добър писател, с добри слушатели, с превъзходни приятели. Ние растяхме с Файтона, но и той растеше с нас. Не знам как другояче да го кажа.
Преди петнадесет години Велин Георгиев ме покани да водя веднъж в месеца и аз вечер във Файтона. И от 29 март 2010 г., когато водих първа вечер във Файтона, бяхме с Велин десет години един до друг на капрата. През пролетта на 2019-а ме посочи за свой наследник. И отлетя - като пророк Илия - с "небесната колесница", която сам бе създал. Безсмъртен.

* * *
Тридесет години от първата "птичка Божия". А сякаш вчера. И хиляди "птички Божии" - оттогава до днес. Файтонът трополи по софийските калдъръми, без да спира. Едно уникално явление в българския литературен живот на новото време. Няма литературен салон с такава чудна история. И в днешното, и в някогашните, и във всичките български времена.
Да пребъде!
На многая лета!