Обществото ни се сдобива с все повече психопати

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена на 13.ІХ.1966 г. в София. Завършила e Медицинския университет в София и бизнесадминистрация в УНСС. От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило, започвайки от ниво ординатор и преминавайки през началник-отделение за мъже с остри психози. От 2009 г. е директор на лечебното заведение.


"Корените на проблема, наречен агресия в нашето общество, са в липсващото българско семейство"


- Закъснели ли сме със въвеждането на култура, свързана с психичното здраве?
- Да, много сме закъснели, на практика не въвеждаме такава култура. Ние нямаме отношение към хората с психични разстройства. Не говоря само за психозите, а и за хората с невротични разстройства. Виждате, че хората се обиждат през психична болест, те не разговарят, не спорят с аргументи, а казват ти си луд, ти си за Д-р Гълъбова, ти си шизофреник. Това не е белег на култура.

- Според Вас на какво се дължи това?
- Факторите са много. Това е социално явление и всяко социално явление по принцип се обуславя от много фактори. В случая се намесват много неща, като се започне от образованието, от отношението което се формира към хората с психични разстройства в семейството. От стигмата, от отношението на държавата към хората, които лекуват психичноболните - към нас психиатри, психолози. След като виждате как това е една често използвана обида през психичната болест, какво да очакваме от хората? Ние сме много ограничени като нация и се движим много назад.  

- Зачестиха ли случаите на жестокост сред нас?
- Не мога да кажа дали са зачестили, или сега добиват повече популярност, но определено у нас има един поведенчески модел, който се толерира на най-високо ниво за справяне с опонента или по-слабия през агресията. Това е много лош пример, че силният винаги успява. Ако говорим за последния случай от Перник с насилието над животни, там има много тежка личностнова патология, те не са психично болни, те са много тежки психопати, които по един извратен начин си добиват парите и удоволствените преживявания - чрез умъртвяване на гръбначни животни. За това трябва да понесат изключително строги наказания. Ние, ако сме едно общество на място, ще търсим корените на проблема. Корените на проблема, наречен агресия в нашето общество, са в липсващото българско семейство, българското семейство като институция се разпада. Това, което в нашето общество се наблюдава през последните 10-15 години, е една много тревожна тенденция за психиопатизация, т.е. обществото ни се сдобива с все повече психопати.

- Човек ражда ли се психопат, или се превръща в такъв?
- Има много спорове по въпроса, но засега доминира мнението, че психопатът се формира като такъв в семейството. Когато е отгледан в безлюбие, когато никой не се интересува от неговите чувства, той се изгражда като психопат, който налага неговите виждания и желания чрез агресия. Не само агресията, насилието за съжаление е широко застъпено в нашето общество. Насилието не е само над жени и над животни. Насилието е над деца, над мъже. Насилието има много форми. Когато едно дете израсне в среда на насилие, то има минимален шанс да стане пълноценна личност. Най-често става или насилник, или жертва на насилие и понеже насилието е много широко разпространено в нашето общество, броят на психопатите става все по-голям. Децата, които се бият в училище и заснемат своите гаври в училище, са и насилници, но и жертва на насилие, защото ние през целия си живот повтаряме поведенческите модели, които сме видели вкъщи, и когато си виждал насилие или си бил обект на насилие, е най-логично, че ти започваш да се справяш с всякакви житейско ситуации чрез насилие, защото просто не знаеш друго.

- Защо все повече подрастващи се обръщат към употребата на алкохол, никотинови изделия и опиати?
- Защото това е най-късият път към получаване на удоволствие. Защото за съжаление голяма част от съвременните младежи не четат, не се интересуват от това какво се случва около тях, а искат да получат изживяване, искат да получат това чувство, че са значими, голяма работа, че могат много неща, а съвременните наркотици, които са психостимуланти, дават точно тези усещания, и то за много кратко време. Не е нужно да ходиш на състезание и да печелиш медали и да доказваш, че си голяма работа, взимаш наркотици и край, вече си в облаците.

- На какво е най-важно да се обърне внимание за нормалното развитие на децата?  
- Най-важно е да се оздрави институцията българско семейство, но това става много бавно и няма да стане за една-две години, а за повече. Ние възпитаваме децата си ежеминутно, ежесекундно с това, което правим. С това да ги изслушаме, да им обърнем внимание, търпеливо да чуем какво ни казват, какво ги вълнува независимо колко сме уморени. Да се интересуваме къде отиват, с кого отиват, кога ще се приберат. Да ни видят отношенията вкъщи, че са хармонични, че се изслушваме, че се подкрепяме, че се подпомагаме и така нататък. Ние възпитаваме непрекъснато. Като развиваме социални умения у детето, много е важно децата отрано да започнат да посещават детско заведение, където да общуват със себеподобни и да се научат на живото общуване, да не се бяга от това. Да не се предоставят устройства в много ранна възраст.

- Страдат ли младите хора?
- Съвременният човек е невротичен, той постоянно рови в телефона, скролва, търси нещо, не го намира, ядосва се и заживява в един изкуствен свят какъвто е виртуалната реалност и това го изкривява, защото изправяйки се в реалния живот, се оказва, че не може да общува, да решава проблеми. Това непрекъснато висене в мрежите на практика десоциализира младите и ги лишава от истинските социални умения, които се добиват в реалния живот.

- Държавата как може да участва в този процес?
- Институциите трябва да се научат да си говорят институционално, аргументирано, медиите трябва да не стават проводници на пошлост и агресивно поведение. Трябва да се избира внимателно какво се показва.
Държавата също отдавна трябваше да забрани употребата на телефони в час. След това държавата трябва да направи така, че наказанията за престъпления да са неизбежни и бързи, т.е. да имаме едно работещо правосъдие. Да се направи така, че на тези, които карат пияни и дрогирани, книжката трябва да им се отнеме до живот и да прекарват известно време в моргите или като санитари в "Пирогов", за да разберат за какво става въпрос. Проблем е все още, че нашата каса не покрива и един час психотерапия, но надявам се да узреем и за това.

- Смятате ли, че бедността играе голяма роля в проблемите на българите?
- Разбира се, че играе. Когато ти нямаш 5 лв. да дадеш на детето си да отиде на училище или не можеш да му направиш един приличен рожден ден, когато ядеш месо веднъж в седмицата, когато не можеш да отидеш на почивка, а това не го могат половината българи, тогава за каква свобода на духа говорим, за какво положително отношение към живота да говорим. А освен всичко друго, бедността повишава и престъпността. Има много сериозни изследвания по въпроса, че това е много силен фактор.

- Все пак откъде можем да започнем, първи стъпки за въвеждане на култура, свързана с нашето емоционално и психично здраве?          
- Първата стъпка е да осъзнаят институциите, че това е много важно и да започнат да работят в посока превенция и профилактика на психичното здраве. Тук се включва и борба с невротичните заболявания, наркотиците, хранителните разстройства, но първо трябва да има осъзнаване в обществото, че това е много важно, защото превенцията и профилактиката не изискват скъпа апаратура и скъпо лечение, но изискват висококвалифициран човешки труд от много хора, които трябва да бъдат отлично мотивирани. Това са психиатри, психолози, терапевти, клинични, социални работници, хора, които са изключително подготвени и трябва да бъдат мотивирани, много на брой. Да има масовост, но не кампания, а бавно и постепенно обучаване на хората в това, че няма нищо срамно да потърсиш психиатър, психолог, да не хукваш веднага към алкохол и наркотици, за да си решаваш проблемите, трябва да се работи в посока оздравяване на българското семейство.

- Какво бихте пожелали на хората за финал?
- Идва пролетта, денят се удължава, нека хората прекарват повече време навън, да бъдат повече време с любимите си хора, но на живо, не на екран. И за малко, ако могат, да се отдалечат от проблемите, но не чрез алкохол и наркотици, а чрез общуване. И да не се срамуват да потърсят помощ, да посетят психолог или психиатър.