Съвременни геополитически вариации
/ брой: 221
Светът става все по-сложен. Оспорват се различни идеологии, опиращи се на икономически, социални, политически, религиозни интереси. Възникват огнища на напрежение, последвани често от въоръжени стълкновения. Засега те имат регионални измерения, но има ли гаранции, че няма да прераснат в нова световна война? Реална ли е такава възможност, до която водят скритите пружини на разделение в геополитическото поле?
Походите на Чичо Сам
След края на Студената война Вашингтон се почувства единствен и пълновластен господар на света. Но на американските глобални корпорации и управляващите кръгове нещо им липсваше. И започнаха походите към налагане на американския начин на живот на другите страни, към завладяване на нови енергоизточници, суровини, световни пазари.
С позволени и непозволени средства и манипулации се наложиха в част от Източна и Югоизточна Европа. Излязоха и извън Европа. Последва Афганистан. Положението на послушното правителство не се стабилизира и започна въоръженият сблъсък с талибаните, който завърши безславно. Последва свалянето на Саддам Хюсеин. "Арабската пролет" завърши с хаос и падане на още двама диктатори. Сирия се оказа костелив орех и военната кампания с наемници преживя фиаско.
Управляващите в САЩ констатираха, че въпреки жертвите и огромните разходи постигнатото е незначително и нетрайно. Престижът и влиянието им в света не се подобри, а се влоши. Същевременно почувстваха, че истинските им и главни противници заплашват тяхната хегемония. Бе настъпило преразпределение на геополитическото пространство. Вниманието се насочи към двете сериозни съпернички, които им "мътеха водата". Отдавна подготвяха условията за отстраняване на Русия и Китай. Изданието на медийната група "Мие нюз" открито призна, че Вашингтон смята Китай за стратегически противник номер 1.
Предизвикателствата на Поднебесната
Още в началото на 2012 г. сп. "Courrier international" писа, че "ХХI век започна през 1978 г., когато Дън Сяопин обяви четирите модерни позиции в Китай." В голямо заглавие предрече края на империята САЩ. Още тогава стана ясно, че се поставя началото на многополярния свят, в който стратегическият баланс клони към Азия, начело с Китай и Индия. Вестник "The Washington post" публикува проучване, озаглавено "Глобални тенденции до 2030 г.", в което постави под въпрос американското могъщество. Бе отбелязано, че икономиката на САЩ между 2010 и 2030 г. ще бележи среден годишен растеж на БВП от 2,7%, което означава, че от 1/3 от БВП на Г-20 ще спадне на 1/4. Съгласно новите сведения на "Евромонитор" делът на САЩ през 2020 г. ще заеме 16% от световния БВП. Същевременно Китай още през 2018 г. се очаква да има 19% от световния БВП.
Вашингтон не е доволен от глобалното разпределение на сферите на влияние. При възстановяването на Русия и сериозните предизвикателства на Китай отслабва влиянието му в Европа (предимно в Германия) и в Япония.
Китай засили своето сътрудничество в икономическо-търговската област с Европейския съюз. Търговският обмен между тях възлезе през 2013 г. на 1,5 млрд. долара на ден. През юли т.г. германският канцлер Ангела Меркел посети за седми път Пекин и се върна с внушителни поръчки за немската промишленост. През 2013 г. взаимният стокооборот между двете страни достигна 146 млрд. евро. Китай засили своето влияние и в Латинска Америка.
Нарастващото икономическо развитие на Пекин неизменно оказва влияние върху политическата роля в света. Последният конгрес на Китайската компартия потвърди основния външнополитически курс на страната. Като важна политическа задача се поставя изграждането на могъщи въоръжени сили.
Новите играчи
Илюзията за световно господство на САЩ става все по-очевидна с появата на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), създаден на напълно равноправна основа, чието влияние ще нараства. Острието на новото междудържавно образувание е насочено срещу сърцевината на Запада - финансовата и търговската сфера, в която господстват МВФ и Световната банка. Решенията на срещата на върха във Форталеза неотдавна излъчиха два важни резултата - учредяване на банка за развитие и резервен фонд за реакции при финансови кризи. Това разклаща могъществото на неолибералните финансови институции в света. Очертава се остро съперничество в глобалната финансово-икономическа система. Според агенция "Блумбърг" още през 2010 г. Китай е направил инвестиции в Африка и Латинска Америка, задминаващи тези на Световната банка.
Към усилията на БРИКС тези дни се присъединиха и тези на държавите от ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) в Душанбе. На състоялата се среща на ръководителите на организацията Русия и Китай се споразумяха предвид обстоятелствата в света да обединят силите си.
******
Днес Васил Савов, дългогодишен сътрудник на ДУМА, навършва 86 години. Екипът на редакцията му честити от все сърце празника и му пожелава крепко здраве!