Равносметка на румънския политически двубой

Драматичната вълна на напрежението около вота на парламента, който отхвърли искането за недоверие към премиера и правителството, вече спада. Отделни представители на опозицията и специално от Националлибералната партия (НЛП) се заканиха отново да искат вот на недоверие в бъдеще. Но това не променя положението. Дори представители на печата, които яростно атакуваха премиера Виктор Понта преди вота, започнаха да утихват.
Настъпи периодът на анализи и оценки на случилото се и прогнози за близкото бъдеще. Предмет на обсъждане са съотношението на политическите сили, субективният фактор, обективната социалнополитическа обстановка.
Румънските коментатори отчитат трудностите и противоречията в десницата. Обединението на двете либерални партии - Националлибералната и Демократическолибералната (ДЛП), в една, със запазване на наименованието Националлиберална, се оказа изкуствено, нетрайно. Запази се и се проявява между тях съперничеството. Един от анализаторите смята, че "представянето на новата НЛП като опозиция е рисковано" поради нелоялните взаимоотношения. Друг твърди, че партията "не е предпочитана, за да поеме правителството". А известният коментатор на в. "Евениментул зилей" Йон Кристою изложи своето "дълбоко убеждение", че "ДЛП е в тежест на НЛП".
Социалдемократическата партия загуби президентските избори, но запази своето мнозинство в парламента и състави коалиционно правителство. Изключение прави бившият председател на партията Мирча Джоана, който напусна СДП и създаде нова партия. Някои нейни депутати я напуснаха след президентските избори.
Известни упреци се отправиха към президента Клаус Йоханис. Един от политическите коментатори твърди, че "президентът е главният губещ в случая и Виктор Понта остава премиер". Една от причините за това той вижда в прибързаното му искане за оставка на Понта. Освен това последният има опит от конфликтите с бившия президент Траян Бъсеску и чувство на комуникация с обществото, което липсва у президента. Йоханис и подкрепящата го десница не успяха да организират антиправителствено протестно движение в страната. Авторът припомня известната максима "Вотът минава през стомаха".

Икономиката се възстановява

Тези дни Националният статистически институт (НСИ) публикува данни за икономическото развитие на страната. Те са предмет на внимание от румънските икономически наблюдатели и на европейски коментатори. Отбелязва се положителната тенденция в някои основни сектори през първите месеци на 2015 г.
В основата на подема са потреблението на населението и жилищното строителство. Според публикуваните данни икономическият ръст за първото тримесечие на т.г. е повече с 1,6 в сравнение с последното тримесечие на м.г. и с 4,3% повече от първото тримесечие на 2014 г. Дават се сведения за развитие на основните сектори на икономиката. Увеличение бележат: БВП - 4,3%; реалната средна заплата - 6,4%; строителството - 13,4%; промишлената продукция - 3,3%. Впечатление прави разликата в инвестициите. Докато чуждестранните инвестиции бележат увеличение с 45%, вътрешните са намалели с 28%. Както и преди, вносът надвишава износа. За 2014 г. разликата е между 6,3% срещу 4,9%, т.е. отрицателен баланс.
Най-голям принос в БВП на страната дават: потреблението - 61%, промишленото производство - 25%, строителството - 13,%. Специалистите ги определят като "динамизиращи" икономиката по подобие на периода 2006-2008 г.
Особен интерес предизвиква положението с инвестициите. За първите 2 месеца на годината чуждестранните инвестиции възлизат на 409 млн. евро - увеличение с 45% спрямо м.г., което се тълкува като привлекателност на страната за чуждестранния капитал.
Румънските коментатори не пропускат да правят сравнение с икономически показатели на други страни от Евросъюза. През първото тримесечие на т.г. еврозоната отбелязва ръст от 0,4% в сравнение с м.г. За първи път от 2011 г. зоната бележи по-голям растеж от САЩ и Англия.
През първите 4 месеца на годината е постигнат бюджетен излишък от 6 млрд. леи (1,34 млрд. евро). Вместо с тях да се построят 130 км нови автомагистрали или 260 болници, или 1300 училища, правителството е предпочело да ги вложи в потреблението на населението и да свали ДДС за хранителни стоки и безалкохолни напитки от 24 на 9%. Ефектът ще се почувства не само от румънския потребител, но и от българските граждани в Русе и Видин, чиито наплив в румънските търговски вериги в Гюргево и Калафат осезаемо се чувства. Как ли ще реагират българското правителство и нашите производители? Другата страна на тази мярка е удар срещу сивата икономика.
Според НСИ средната заплата през април т.г. е била 1857 леи, или увеличение в сравнение с м.г. от 28 леи. Най-голям е нейният размер в областта на петролодобива и газодобива - 5031 леи, а най-ниската в хотелиерството и ресторантьорството. Средната заплата през 2014 г. се е увеличила общо със 7%.
Известно увеличение бележи и минималната заплата. Тя ще нарасне през т.г. от 975 леи на 1050 леи на месец. Заедно с това ще отбележи ръст и заплащането на почасовото възнаграждение.
"От икономическия растеж до джоба на човека пътят е дълъг" - заяви тези дни гуверньорът на Румънската национална банка Мугур Изареску. Официалната статистика отчита, че от икономическия ръст от 2,8% през 2014 г. в джоба на румънеца са влезли 2,4% от него. Ако през 2013 г. средният доход на семейство е бил 2559 леи на месец, през 2014 г. той е спаднал на 2500 леи. Съгласно наличните данни най-много разходи семействата дават за жилище, поради поскъпването на газа, електричеството, водата и пр. Структурата на разходите е показателна - за хранителни продукти - 40% (2014 г. срещу 41,4% през 2013 г.), жилище - 20,6% съответно 21,9%, транспорт - 6,2% съответно 5,9; облекло и обувки - 5,3% съответно 5,2%. При положение, че от 1 юли ще бъдат увеличени цените на някои стоки и услуги, практиката ще покаже какъв е ефектът от взетите мерки от правителството.
Известно влияние ще окаже предупреждението на Еврокомисията по повод искането на Румъния от 2019 г. румънската валутна единица леята да се приравни с еврото. От Брюксел отговарят, че това не е предвидено в проекта за нов финансов кодекс на Румъния. В него е предвидено намаляване на таксите от 2016 г., приети вече от правителството и парламента. С други думи, Брюксел казва, че успехите в икономическото развитие не са в синхрон с жизненото равнище на населението в страната.
Равносметката е непълна. С времето тя ще бъде допълнена от нови явни и скрити събития. Но още сега е ясно, че процесите в страната ще протичат в условия на напрегнато съвместно съществуване между двата властови центъра.