Намерени в превода, или тълкуватели на чужди мисли

Професионален празник на преводачите се отбелязва на 30 септември. Включването на датата в календара със значими събития става факт през 1991 г. И оттогава в цял свят на този ден се представят книги, провеждат се кръгли маси, организират се специални тематични конкурси и т.н. А началото е положено от Съвета на Международната федерация на преводачите (ФИТ). Основаната в Париж през 1953 г. организация обединява представители на повече от 100 асоциации в над 60 страни по света. Целта е да се обменя опит и полезна информация, както и да се укрепват връзките между различни национални структури, за да се популяризира преводачеството не само като професия, но и като изкуство.

Именно на ФИТ принадлежи решението честванията да са свързани с паметта на св. Йероним Блажени, починал на 30 септември 420 г. във Витлеем. Смятан е за патрон на преводачите, тъй като благодарение на усилията му Библията от гръцки и еврейски става достъпна и на латински език. Упоритата работа на Евсевий Йероним Софроний, както е истинското име на светията, продължила между 383 и 406 г., се увенчава с труд, известен под името Вулгата. Единайсет века по-късно Тридентският събор провъзгласява тази версия за официален текст на Светото писание. Всъщност той е направен по заръка на папа Дамас I и ревизира "Vetus Latina" - древното тълкуване на латински на Библията.
Свети Йероним превежда и целия Стар завет през 393 г. Смятан е за един от отците на църквата. Неговите заможни родители го изпращат в Рим, където учи граматика, реторика и философия при прочутия Елий Донат. Освен това се твърди, че Йероним е сред родоначалниците на глаголицата. Притежава завиден интелект и огнен темперамент, много пътешества и като млад отива да се поклони на Светите земи. По-късно става отшелник и 4 години води аскетичен начин на живот в Халкидската пустиня, където учи еврейски и халдейски език. А негови спътници тогава, по собствените му думи, са само скорпиони и диви зверове.
Според любопитна и популярна притча светията вади забило се трънче от лапата на лъв, който оттогава се превръща в негов верен приятел. В иконографията и безброй картини Йероним е изобразен като достолепен старец с бяла брада, учен, наведен над книгите, а до него се е разположил Царят на животните.
В Библията - книга с най-голям тираж, преведена на най-много езици по света, пише, че някога всички хора отлично се разбирали, защото говорели с едни и същи думи. Но изведнъж си въобразили, че могъществото и възможностите им са равни на самия Бог. И започнали да строят град, а в него - Вавилонска кула "до небесата - за да си създадат име". Господ за наказание на тяхната дързост решил да обърка езиците им и те престанали да се разбират помежду си. Начинанието с кулата се проваля, а хората се разпръскват по цялата земя. Така историята за Вавилонската кула обяснява появата на различните езици след потопа. Оттогава всички използват определени видове реч, за да общуват, четат и пишат.
Смята се, че светът днес говори на 6912 живи езика - твърди лингвистичният портал Global Language Monitor. Общо обаче населението на Земята използва около 40 000 езика, като цифрата включва и наречията.
Повечето от нас в най-добрия случай знаят прилично два-три, най-много четири чужди езика. Разбира се, има и изключения: хора, които не само говорят и разбират пет-десет или дори повече езика, но и владеят изкуството майсторски да превеждат информацията и значението на думите.
Според исторически данни царят на Понт - Митридат VI, е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление. Полиглотството му помагало не само да общува с поданиците си, но и добре да се разбира с тях. А книги с образци на много различни езици са публикувани под заглавието "Митридат" в чест на великия владетел.
Със слава на лингвистичното поприще се е сдобила и Клеопатра. Съществуват свидетелства, сочещи, че египетската царица говорела и превеждала на десетина езика. И сред тях са били не само модерните тогава латински и гръцки, но и наречията на мидийци, араби, етиопи, парфяни, сирийци. Този факт отбелязва в писанията си прочутият историк, биограф и есеист Плутарх.
Преводачи е имало още в древността: споменават се дори в Стария Завет, като много от тях били дори съветници при управниците. Без знанието на даден език няма доверие, не се подписват важни договори, не може да се осигури необходимият ход на историята. Затова тази длъжност е заемана само от истински доверени лица, с развит ум и желязна логика. Способността за бърза реакция при сложен превод, изключително точната интерпретация и вярното обяснение на казаното на неразбираем за събеседника език са от ключово значение.
Често за тълкуватели на чуждите думи в древността се използват и високопоставени пленници - царе на други държави, членове на техните семейства или просто приближени, достатъчно образовани, за да разбират как трябва да се държат в сложната ситуация на междунационален диалог или политически конфликт. Тези хора изучавали езици на принципа на потапяне в друга среда, тоест в страна, далеч от родината.
"Пощенските коне на прогреса" - така образно великият руски поет А.С. Пушкин нарича преводачите. Значението на професията им в живота на цялото човечество от времената на разрушението на Вавилонската кула е огромно, макар и невинаги да се забелязва. Но без тези тълкуватели на думи и мисли доста произведения от областта на литературата и филмовото изкуство, а също много научни и технически постижения биха били недостъпни.
Колкото и да е странно, най-известните преводачи напоследък не са истински хора, а художествени персонажи. Спомняте ли си основната професия "златния робот" C-3PO от "Междузвездни войни"? Необикновеният хуманоиден дроид владее над 6 млн. форми за комуникация, тоест е проектиран да взаимодейства с живи същества като преводач.
Тълкувателите на писаното слово незримо стоят зад текстове, изначално написани на чужд, но издадени на родния ни език. Съществуват доста преводи на "Властелина на пръстените" на Р. Толкин, "Хари Потър" на Дж.К. Роулинг, както и на много други световни бестселъри. И дори бегъл поглед е достатъчен, за да се усети колко големи разлики има в качеството на текстовете. В повечето случаи те са ужасни. Но някои не само могат да се нарекат произведения на изкуството, а са и истински преводачески подвиг. Особено в онези случаи, когато трансформирането на думите на друг език ражда произведения, по-качествени от оригинала.


Йероним Блажени е смятан за патрон на преводачите


Всичко започва от Вавилонската кула... (творба на Питер Брьогел Стария от 1563 г.)


Библията е най-превежданата книга


C-3PO от "Междузвездни войни" владее над 6 млн. форми за комуникация


Машинният превод не ражда шедьоври

Страницата подготви Альона НЕЙКОВА